„Оттук започна всичко!“, въкликва Сандо, пристигайки в уютната, макар и твърде дъждовна този следобед градинка на софийското скейт/хардкор/метъл убежище Grindhouse.
„Е, може би не точно, но имам много готини спомени отпреди 5-6 години в Grindhouse. Специално за концерти и скейт събитията тук готвехме, правихме бургери, подлютявахме кетчуп с люти сосове, метълите откачаха. И нищо не е останало само в миналото – всяка година осигуряваме кетъринг на провеждащия се тук Wasted Fest, надяжданията с люти чушки продължават да са суператрактивни.“
Истинското му име е Александър Кюркиев, но е значително по-известен като Сандо. Или Сандо Макс. Или пък – Сандо от Virus Skateboards. В последно време най-вече като Сандо от Chilli Hills – първия български банд за истински люти чушки (отглеждат някои от най-, ама най-лютите сортове на планетата).
„Двете най-важни неща в живота ми са скейт и чушки“, размишлява Сандо, седнал на рампата вътре в Grindhouse, обграден от щайги с плашещо люти чушки, няколко от неговите сосове и купчина скейтове.
„Уверен съм, че има някаква връзка между тях… Макар че не би трябвало да имат нищо общо – едното е фермерство, а другото – градска култура. Но пък и двете водят до прилив на адреналин. Скейтът – ясно защо, а пък капсаицинът в чушките отключва сигналите за болка, което пък води до отделянето на адреналин и норадреналин за потушаването й.“
А може би просто ти си човек, който обича и двете. И връзка между тях няма, подхвърляме му.
„Не е така. Хората, които обичат и двете неща, са един и същи тип – екстремисти. Това са хора, които искат да изпробват възможностите си. Скейтърът ще се пусне от рампата, за да види дали може да направи някой нов трик. С чушката е същото – пробваш дали можеш да хапнеш една от най-лютите, а после – две от тях. Безкрайно разширяване на границите.“
„Работим със много атлети – парапланеристи, скейтъри, сноубордисти. Както забелязвам, всички се кефят много на лютото. И съм сигурен, че люто то дава крила – колкото и клиширано да звучи, има нещо.”
Това, разбира се, не са празни приказки. Всяка люта чушка съдържа капсаицин (най-голямо е съдържание то му във вътрешната стена на чушката и най-малко – в семките), който няма хранителна стойност (нула калории), но носи множество други ползи. Капсаицинът доказано облекчава симптомите при хронично главоболие и артрит, води до прилив на адреналин, спомага метаболизма (като така може значително да подпомогне отслабването и да помогне за поддържане на здравословно тегло), а според множество изследва ния може да се окаже незаменим помощник при диабе тици и дори при третиране на някои видове рак.
Докато мъкнем щайги с прясно набрани люти чушки от градината на Chilli Hills към малката скейт рампа, вътре в Grindhouse, Сандо ни обяснява какъв страховит сос е подготвил за Халоуийн и колко е доволен как се получават нещата – нищо, че се скъсква от работа. Ние бързаме отново да го върнем назад – към началото на този върло лют разказ.
„В началото правих това единствено за кеф – и нямаше проблеми, нямаше напрежение. Просто си гледах чушки, правих си сосчета, ползвах това-онова за мен, продавах по малко на приятели. В един момент започна да се превръща в бизнес и трябваше да се замисля за инвестиции, пари и време. Както и да си задам въпроса има ли смисъл изобщо, ще намери ли почва, колко е рисковано…
Първите Chilli Hills сосове изкарахме на един бирен фест в Маймунарника през 2014. Нямахме представа какво да очакваме, дори се притеснявахме каква точно цена да им сложим, за да не отблъснем хората.
Обаче ги продадохме за един ден! И с времето се оказа, че има търсене, продуктите ни се приемат отлично. Вече имаме доста фенове, много заведения действат с наши продукти, виждаме директния ефект по фестивали и дегустации.”
Познаваме Сандо от години и знаем, че той не се е променил твърде много – същото може да бъде казано и за неговия бранд. Chilli Hills успя да се намести лесно и някак неусетно в кулинарния живот наоколо, като днес лютите сосове и салца могат да бъдат намерени дори в някои от големите търговски вериги, както и в по-малките места, където очакваме да открием единствено внимателно подбрана стока. И все пак, това е нашият поглед, любопитно ни е как се е променил брандът според самия Сандо.
„Много неща се промениха, но останахме верни на няколко основни. Адски важна е връзката с най малките магазини и директния контакт с клиенти. Държим на нея, за да знаем какви точно са нашите продукти… и за да не се самозабравим, което не е никак трудно. Другото, с което никога няма да на правим компромис, е че работим само с естествени продукти. Не ползваме оцветители за постигане на цвят, сгъстяваме сосовете чрез изваряване, без сгъстители.”
С други думи – избягваш преките пътища, но не правиш ли така живота и работата си значително по-трудни?
„Определено! Оказва се супер трудно да намериш качествени продукти на българския пазар. Покрай работата по сосовете си дадох сметка, че голямата част от продуктите на българския пазар са тотален боклук. Морковите например ги продават оранжеви, но в процеса на термична обработка цветът им се оказва зелен – съответно не могат да бъдат ползвани, за да бъде постигнат желания оранжев цвят на нашия сос. Но борбата продължава – търсим, стараем се да купуваме най-доброто за сосовете, за да предлага ме на хората най-добрия краен резултат. Помня, че с Virus Skateboards нещата не бяха много различни. Там не правихме корпоративен дизайн, а се стремяхме към нещо наше, което истински да ни кефи. Искахме да продаваме на готини хора и да работим с готини хора.”
Предполагаме, че лесно достигат до готините хора. Макар че без съмнение срещат и неразбиране – все пак, колко хора биха дали 10-15 лв за малко шишенце лютив сос?
„О, да, аргументът с цената… Често съм го чувал – „Хубави сосове, ама не са ли малко скъпи?”. Аз винаги отговарям, че хубавите продукти си имат цена, която аз самият съм готов да платя. Защото съм наясно, че в тия цифрички е включен къртовски труд. Аз например не купувам хляб от супермаркетите, а отивам до Братя Хлебари. Не пия масова бира, а си вземам нещо от български крафт пивовари. Изобщо, инвестирам време и усилия в обикаляне, за да купя нещо качествено.”
Докато опитваме един от най-новите продукти на Сандо – лютата туршия с нарязани на шайби халапеньо, съвсем естествено отиваме към разсъждения за смели планове и бъдещето на Chilli Hills. Естествено, нашият герой не смята да спира и вече има идеи за нови и нови сосове и салци. Има обаче и един генерален стремеж.
„От самото начало искахме да върнем българската чушка, позната по света като „Bulgarian Carrot”. Навремето тя е била изнесена и дълго време не се е произвеждала у нас. В момента, в който започнахме да я садим тук и да експериментираме с нея, си пролича, че това е изцяло местен продукт – направена е за тия условия. Два месеца след засаждане, докато другите чушки са на трето листо, тя дава плод. За това от този сезон към всеки поръчан наш продукт, ще даваме пликче със семки на Bulgarian Carrot, за да може да се разпространява и отглежда масово, като дивата марихуана.”
Още за Chilli Hills можете да прочетете на chilli-hills. com
