Още от ранни зори попадам на трафик – велосипеден трафик. Хората отиват на работа, движението е динамично. На кръстовищата се образуват колони от велосипеди. Kолелата са разнообразни – градски, триколки, шосейни бегачи. Колоездачите също са различни – жени с елегантни тоалети, мъже с костюми, студенти, спортно облечени хора, ученици, пенсионери.
Светва зелено, настава лека суматоха, всички се впускат в надпревара. Имам чувството, че някой ще кривне и ще препречи пътя на друг. Всичко изглежда като голям хаос. Но само на пръв поглед.
Велопътищата са покрити с перфектен асфалт, не са на тротоарите, а са разположени на пътното платно и са достатъчно широки. Има специално пригодени светофари и обозначителни знаци за колоездачи. Самите участници в движението са доста предвидливи и последователни. Велосипедистите масово използват жестове с ръце при маневри и спиране, оглеждат се, карат плътно вдясно, за да дадат възможност на по-бързите да ги задминават. Доста от колелата са оборудвани със звънци.
Свикнал да се оглеждам за коли при пресичане, подценявам велодвижението и едно колело за малко да ме отнесе. Девойката, която го кара, изрича нещо укорително на датски, докато профучава край мен. Вероятността да те блъсне кола в Копенхаген е малка, но колелетата хвърчат и могат да бъдат опасни. Повечето велосипеди са с 28-29 цолови гуми, което на гладка настилка означава по-висока скорост.
Първият колоездач, с когото се срещам и разговарям, е Нора, на 33 г., от България, но живее в Дания вече 7 години. Тя е специализиращ лекар и ежедневно използва велосипед като средство за придвижване. В момента не кара, защото има бебе на 8 месеца, но обмисля да монтира бебешко столче на колелото си и да продължи да използва любимия си велосипед. Нейната приятелка Анн Мари, на 29 г., е родена в Дания, работи като консултант, колелото й е с изящна рамка, леко олющена, но, както тя споделя, доста скъпа, ръчна изработка, която нарочно не бие на очи, за да не стане жертва на кражба. Казва, че не би сменила колелото като начин на транспорт. „Карам целогодишно, дори и зимата, в сняг, дъжд, най-бързо е и най-евтино.“
За да притежаваш автомобил в Копенхаген, трябва да приготвиш сериозна сума за годишния данък, равняващ се на стойността на колата. Съвсем логично много хора избират велосипеда пред автомобила. Това има благоприятни последствия върху жителите на Копенхаген – повече физическо натоварване, по-малко стрес, а въздухът в града е по-чист. С очите си виждам хора на 80+ години, които въртят педалите с хъс.
Енне е на 27, бременна в 5-тия месец, но не оставя колелото. Казва, че ще кара до самото раждане. Тя ми разказва за хора на 90 години, които имат проблеми с ходенето, но въртенето на педалите за тях е по-лесно и щадящо ставите им. Те получават помощ от държавата, за да закупуват и поддържат специализирани триколни велосипеди.
Булевард Norrebrogade e най-натоварената велоартерия в града. Преди време след проведен референдум, гражданите на Копенхаген взели решение в подкрепа на ограничаването на трафика на моторни превозни средства с 50%, за сметка на разширяване на велочастта. В момента половината от площта на пътното платно е „веломагистрала“.
Нямам търпение да се кача на колело и да се влея в тази веловъртележка. Намирам колело от един приятел – хибрид – XC (cross country) рамка с тънки сликове (гладки гуми за асфалт). Навикът ми от България да се оглеждам като котка на кръстовищата и да съм мнителен край спрелите автомобили може би изглежда странно на другите колоездачи. Всъщност тук велосипедистът е с приоритет, което означава предимство пред автомобилите, автобусите, дори пешеходците. Придвижването е наистина бързо и леко. Няма дупки, не се налага да прескачаш бордюри и да правиш почти обратни завои. Гладък асфалт, зелена вълна на светофарите и скорост. В Копенхаген има прокарани около 400 километра велопътища, а 25% от бюджета за пътища се използва за подобряването на велоинфраструктурата. 90% от хората в града притежават велосипеди.
Въпреки че велоинфраструктурата е уредена до съвършенство, понякога се случват инциденти, верижни сблъсъци, неволни засечки, повреди.
Пол e на 65 г., споделя, че е имал две сериозни падания, като единият път е бил блъснат от кола и е трябвало да бъде настанен в болница. Това не го отказало и след възстановяването си се качил отново на колело. В момента изминава средно по 15 километра на ден.
Правилата за движение с колело са железни, a глобите за нарушителите – доста солени. За каране по тротоара, в насрещното или минаване на червено, глобата е 500–700 крони, което се равнява на 130-180 лв. Светлините са задължителни, каските – пожелателни. Много хора карат без каски, защото като цяло велопроизшествията са малко. Карането в нетрезво състояние също се наказва. Хората спазват правилата. Разбира се, видях изключения, особено в петък и събота, когато всички хукват по баровете. Когато алкохолът дойде в повече, много хора просто бутат колелото, вместо да го карат.
Забелязвам взаимна толерантност и търпение между водачите на моторни превозни средства и велосипедистите. Колите спират и изчакват търпеливо велоколоната да премине. Няма клаксони и ругатни. Но това е разбираемо, след като повечето шофьори са и колоездачи.
В Копенхаген няма как да не посетя легендарното място Кристияния – самопровъзгласила се автономна област, с големината на Борисовата градина. Кристияния е средище на всякакви артисти – художници, музиканти или жители на Копенхаген, които просто искат да избягат от суматохата на града. Това е и зона, в която канабисът е легален. Уханието на марихуана е навсякъде. На отделни места има табелки, забраняващи използването на мобилен телефон и фотоапарат. Атмосферата е различна и човек наистина се чувства малко по-разкрепостен. Освен либералния режим, музиката на живо, приятните заведения и изрисуваните с графити фасади на къщи, мястото е известно и с фабриката за колела Christiania bikes – триколните велосипеди с кош отпред, които са много разпространени в Дания. Много родители возят децата си с такива модели велосипеди. Интересно е, че дори и възрастни хора се превозват помежду си.
Рус мъж оглежда контейнер за отпадъци. Държи детето си в една ръка, а в другата носи две капли. Оказва се, че контейнерът е за стари части от колела, където хората просто оставят ненужни чаркове, за да могат други да ги ползват. Мариан е на 38 г., роден в Чехия, от 12 години живее в Копенхаген. Кара целогодишно. Вози на колело и дъщеря си Лея, която е на три годинки. Разговаряме се. Разказвам му за проблемите с автомобилния трафик в София и как все повече граждани се снабдяват с автомобили, за ускорения строеж на пътища, но не и на велоалеи. „Ще започнат да карат колела”, казва ми. “И в Чехия имахме същия проблем, но сега, когато се връщам, забелязвам, че все повече хора се ориентират към велосипедите.“
През няколко години в града се провежда кампания за разчистване на изоставени велосипеди. Когато колело има вид на изоставено, служител от общината минава и залепя стикер, който предупреждава, че до няколко дни, при липса на сигнал от собствениците, колелото се взима за скрап. Някои колела вместо да се изхвърлят, нарочно просто се оставят безпризорни, за да могат да се използват от други хора. Кражби също има, особено на скъпите модели. Заключването е задължително, а всички колела са снабдени със специални заключвалки, представляващи скоби, захванати за задната част на рамката, които минават между спиците и се застопоряват. Методът е надежден и заключените колела много рядко се крадат.
Продължавам обиколката си около каналите. На места има обособени тревни плажове и хората се радват на хубавото пролетно време. Някои дори се престрашават да се къпят, водата изглежда примамливо чиста. Поспирам на известния веломост Bryggebroen. Модерна конструкция, която свързва двете части на града – само за велосипедисти и пешеходци. Отправям се към западната част на града Vesterbro, минавам през двореца Carlsberg, после отново на изток към Osterbro. Там се срещам с приятел от България, който учи магистратура. Показва ми общежитието си. Запознавам се и с други студенти. Всички те притежават велосипеди и казват, че това е незаменим транспорт. Любо е на 26, учи биотехнологии, кара шосеен бегач, трeтото колело, което сменя. Предишните две са му били откраднати, това намира изоставено. Марта e от Испания, кара класическо градско колело с женска рамка и плетен кош отпред – най-често срещания модел и чара на Копенхаген. Общежитието е отрупано с велосипеди, повечето доста очукани, но работещи. Качваме се на покрива, където предишната вечер е имало барбекю и парти. Разкрива се прекрасна гледка към града. Светлината е ниска, подчертава покривите на къщите. Денят е дълъг, слънцето през май залязва чак към 10, имам още малко време.
Продължавам разходката си и през северната страна на града влизам отново в центъра. Направил съм огромен кръг около града, не съм го усетил. Сядам в Розенбургската градина да изпия една бира и там се запознавам с Лит. Тя също е лекар, кара всеки ден. Не се плаши от зимата. С добра екипировка и калници придвижването е в пъти по-лесно от карането на автомобил. Освен това настилките са перфектни, а почистването на велопътищата е приоритет. Питам я дали през лятото не е смущаващо потенето, когато ходи на работа.
„На работа имаме баня и човек може да си вземе душ по всяко време“, усмихва се тя. „Даже е доста освежително, сутрин, едни 10 километра, преди да започнем.“
Имам още път до мястото, където съм отседнал. Гумата ми е спаднала. Нямам помпа под ръка. Отправям се към близкия веломагазин. Неделя е и въпреки че магазинът е затворен, отвън има изкаран маркуч с въздух под налягане и си напомпвам гумата. В Копенхаген има доста веломагазини, особено около булеварда Norrebrogade. Компресори с въздух под налягане има освен до магазините и в някои жилищни кооперации. Още едно от велосипедните удобства в града са мобилните велосервизни станции. Представляват триколни велосипеди с кош, снабдени с инструменти и резервни части. Карат ги обикновено младежи. Ако човек закъса, велосервизът може да е наблизо.
Поспирам на езерата на кръстовището на Norrebrogade и Norresogade. Привечер на моста се събират млади хора и пият бира. Присядам на парапета и посрещам залеза. Петък вечер предстои и навън започват да прииждат младежи с колела. Пъстри рамки – златисти, сребристи, червени с бели капли. Момичетата са елегантни, облечени с рокли, някои са на токчета, гримирани, заредени с чар и разбира се, на колела. На моста се появяват няколко души с триколни велосипеди, а в единия от кошовете се намира огромен усилвател с тонколони. Купонът започва.
Градският транспорт в Копенхаген е отлично развит. Освен метро и автобусни линии, железниците също са много удобни. Един ден ми се налага да пътувам до близкото пристанищно градче. Взел съм колелото със себе си. Влакът идва по разписание. Снабден е с вагон, предназначен за велосипеди и детски колички. Вратите на този вагон са широки, качвам се лесно. Вътре мога да завържа колелото си, за да не пада.
Копенхаген е раят на велосипедите. Един чудесно функциониращ град, в който автомобилите не са на мода, а да притежаваш велосипед е практично и забавно.
Инфо за града
В Копенхаген има повече велосипеди, отколкото регистрирани хора.
Колоездачните пътища са с дължина над 400 километра.
Средно по 40 000 велосипедисти минават по тях.
Около 50% от жителите на Копенхаген ходят на работа, до училище или университет с колела.
Масово депутатите ходят на работа с колела.
Градът е обявен за най-зелена столица на Европа за 2013 г.
Статията е част от брой Лято 2014. Ако сте го пропуснали – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена.
