За скелетон чуваме често по време на зимни олимпийски игри. Звучи доста екзотично и по пътя на асоциацията изпраща съзнанието към думата „скелет“, но съвсем не става дума за увеселение на Вси Светии. Нека разгледаме кога и как се появява скелетонът и какъв спорт е точно.
Скелетон е зимен спорт, при който човек се спуска по заледено трасе с малка шейна, известна като скелетон шейна (или бобслей), в легнало положение по корем, с глава напред. Името на спорта и на шейната вероятно идва от приликата на шейната с гръден кош.
За спорта скелетон
За разлика от другите спортове по спускане – бобслей и шейни, състезанието в скелетон винаги е за индивидуални състезатели. Както при бобслея, но за разлика от шейните, стартът започва с бягане от стартовата врата в горната част на трасето. Шейната за скелетон е по-тънка и по-тежка от тази тази при „шейните“, а скелетонът дава на състезателя по-прецизен контрол върху шейната. Скелетонът е най-бавният от трите спорта по спускане, тъй като позицията по корем, с глава напред, е по-малко аеродинамична от позицията по гръб, с крака напред.
Произходът на думата „скелетон“ е спорен. Някои смятат, че идва от скелетоподобния външен вид на първите шейни, а други – че е неправилно преведена на английски версия на норвежката дума за тобоган „kjelke“.
Вижте още: Зимните олимпийски спортове в миналото
История
Произходът на скелетона може да се проследи до 1882 г., когато английски войници изграждат тобоган трасе между градовете Давос и Клостерс в Швейцария. Макар че тобоган трасета не са били рядкост по онова време, допълнителното предизвикателство от завои и криви в швейцарското трасе го отличавало от тези в Канада и Съединените щати.
На около 30 км разстояние, в зимния курорт Санкт Мориц, британците отдавна се забавлявали, състезавайки се по оживените и криволичещи улици на града, което предизвиквало възмущение сред местните жители поради опасността за пешеходците и туристите. През 1884 г. майор Уилям Булпет, с подкрепата на пионера на зимните спортове и собственик на хотел Kulm – Каспар Бадрут, изгражда Cresta Run – първото по рода си тобоган трасе в Санкт Мориц. Трасето било с дължина около три четвърти миля от Санкт Мориц до Целерина и съдържало десет завоя, които се използват и до днес. Когато Зимните олимпийски игри се провеждат в Санкт Мориц през 1928 и 1948 г., Cresta Run е включено в програмата, което отбелязва единствените два пъти, когато скелетонът е бил олимпийски спорт преди постоянното му включване през 2002 г.
През 1887 г., по време на състезанието Grand National в Санкт Мориц, човек на име Корниш въвежда вече традиционната позиция с глава напред – тенденция, която става напълно утвърдена до 1890 г.
Вижте още: Необичайните спортове, които отпаднаха от зимните олимпийски игри
Олимпийски спорт
По-рано скелетонът е бил част от олимпийската програма в Санкт Мориц, Швейцария, през 1928 г. и отново през 1948 г. Той е добавен постоянно към олимпийската програма за Зимните олимпийски игри през 2002 г., когато е включено и състезание за жени.
По време на елитни състезания състезателите изпитват ускорения до 5G и достигат скорости над 130 км/ч. Шейните за скелетон се управляват чрез въртящ момент, създаван от главата и раменете.
Какво представлява съвременната шейна – скелетон
Съвременната шейна за скелетон е компактна, ниска и изчистена като форма – метална рамка с плоска платформа за тялото и две стоманени шини, без кормило и спирачки. Дълга е между 80 см и 120 см, много тясна и разположена на между 8 и 20 сантиметра над леда, като управлението става изцяло чрез движения на тялото, раменете и главата на състезателя. Международната федерация по бобслей и скелетон определя строги лимити за теглото – шейната сама по себе си не може да надвишава 38 кг за жените и 45 кг за мъжете, а заедно със състезателя и екипировката – максимално допустимото общо тегло е съответно 102 и 120 кг. Ако общото тегло е под този лимит, към шейната може да се добавя баласт, с цел да се изравнят физическите разлики между състезателите и да се постигне оптимално сцепление и стабилност на шейната върху леда, без предимството да идва само от по-голяма телесна маса.
Вижте още: Какво говорят статистиките: най-честите травми при зимните спортове
Международно разпространение
Скелетонът първоначално се практикувал основно в Швейцария, но през 1905 г. в Щирия се провежда първото състезание по скелетон в Мюрццушлаг, Австрия. Това отваря пътя за други национални състезания, включително австрийското първенство, проведено на следващата година. През 1908 и 1910 г. състезания по скелетон се провеждат и на прохода Земеринг. С нарастването на популярността си спортът еволюира до формата, в която е познат днес.
През 1923 г. е създадена Международната федерация по бобслей и тобоганинг като управляващ орган на спорта. Малко по-късно, през 1926 г., Международният олимпийски комитет обявява бобслея и скелетона за олимпийски спортове и приема правилата на трасето в Санкт Мориц като официални олимпийски правила. Едва през 2002 г. обаче скелетонът се завръща на Зимните олимпийски игри след 54-годишно отсъствие – на игрите в Солт Лейк Сити, Юта. През 2015 г. федерацията е преименувана на Международна федерация по бобслей и скелетон, а през 2016 г. са приети настоящите ѝ устави.
Популярността на спорта нараства значително след Зимните олимпийски игри през 2002 г. и вече включва участие на държави, които нямат или не могат да имат собствено трасе поради климатични, теренни или финансови ограничения. Атлети от страни като Австралия, Нова Зеландия, Бермудите, Южна Африка, Аржентина, Ирак, Израел, Мексико, Бразилия и дори Вирджинските острови се включват в спорта през последните години. Федерацията поддържа програма за подкрепа на „развиващи се нации“, която осигурява финансиране за пътувания, треньори и оборудване на страни без собствено трасе или без достатъчно квалифицирани състезатели.
Вижте още: Кралиците на зимните спортове
Международни състезания
Международната федерация организира три състезателни нива за скелетон: две Континентални купи и най-високото ниво – Световната купа. Всеки състезател получава точки според резултатите си и нивото на състезанието, които се използват за индивидуалните и общите класирания. Междинното ниво – Интерконтиненталната купа – е прекратено след сезон 2022–2023.
Националните федерации получават квоти за участие въз основа на класиранията от предишния сезон, но могат свободно да изпращат квалифицирани състезатели в рамките на тези квоти. Редът на стартиране в първия манш се определя от индивидуалните класирания – трасето се влошава с всяко следващо спускане, затова по-ранният старт е предимство. Във втория манш състезателите стартират в обратен ред спрямо класирането си от предишния манш.
Освен сериите от състезания, федерацията организира и Световни първенства, както и Световни първенства за юноши до 23 години. Едно състезание от Световната купа всеки сезон се счита и за Европейско първенство. Федерацията си сътрудничи с Международния олимпийски комитет при провеждането на олимпийските състезания по скелетон, а системата за класиране се използва за определяне на олимпийските квоти.
Преди всяко състезание има три или четири дни официални тренировки, за да могат състезателите да опознаят трасето. Всеки състезател трябва да завърши определен брой успешни тренировъчни спускания, за да бъде допуснат до участие. Обикновено, ако в същото състезание има и бобслей, първо се провеждат стартовете по скелетон, тъй като по-тежките бобслеи повреждат повече леда.
Вижте още: 1843: Провежда се първото официално състезание по ски
