Представяли ли сте си някога да бягате на място, където кротко пасат зебри или препускат стадо слонове? По нашите ширини няма такива обитатели, но ако се разходите до екватора, това може да ви се случи. Разбира се, не може да го направите просто така, защото е опасно и защото е разрешено само при определени обстоятелства.
Ако пък повече харесвате северните страни с тучна зеленина и бродещи в гората елени, това също е възможно.
Както загатнахме, не е лесно и организираното бягане по тези места не е самоцелно. За щастие напоследък все повече спортни събития се провеждат с благотворителна цел и набраните средства отиват за благородна кауза. Такива са и 6-те ултрамаратона под шапката на Beyond the Ultimate. Освен че са изключително интересни и предизвикателни за участниците, те са в подкрепа опазване на природните дадености, местните флора и фауна, подпомагане на хората, които се грижат за тях.
За два от тези ултрамаратони ни разказа нашият сънародник Ангел Еленков, като самият той е завършил успешно Highland Ultra, Шотландия и For Rangers, Кения.
В Шотландия каузата е да се възстановят изгубените гори, които са били изсечени още преди 1000 години. Всяка година от таксите за участие се финансира залесяването на един малък участък от пустошта в Нойдарт – полуостровът, където се провежда състезанието. В Кения ултрамаратонът също е изцяло с благотворителна цел и всички средства се даряват за рейнджърите, които водят война с бракониерите – основно за екипировка и обучение.
Разговаряме с Ангел в опит да се потопим в атмосферата на тези уникални състезания и да разберем какви хора участват в тях и в организацията им.
Той е на 37 години, родом от София. От 5 години живее със семейството си в Южна Швеция. По професия е лекар – уролог и работи в сферата на мъжкото безплодие в университетската болницата в гр. Малмьо. Освен това ръководи няколко научни проекта в областта на микрохирургията и репродуктивната медицина към университета в Лунд.
Спортът
В гимназията тренира с голямо желание спортно ориентиране, но не гледа на себе си като на голям атлет, не се разбира особено с отборните спортове с топка. Започва с бягането преди 10 години, когато се ражда първото му дете.
“Реших, че е време да изоставя нездравословния ми начин на живот от студентските години и открих в тичането перфектното решение.”
Ултрамаратоните
Още преди да започне систематично да се занимава с бягане, Ангел вече е чувал за Витоша 100 и си е обещал един ден да участва. Плановете му по онова време се простират до това да го мине с трекинг, но не и с бягане.
“Когато започнах да бягам, идеята ми беше да си докажа, че мога да изтичам маратон. (б.р. маратон = 42,195 км) Тогава това ми се струваше като върхът на човешките възможности. Скоро разбрах, че млатенето на десетки километри по асфалт в градски условия не е нещо, което чак толкова ми допада.”
Ангел открива трейл бягането и започва да участва в състезания около София. “Локви, кал до кръста – допадна ми много”, откровен е днес той. Добавя, че все още не е участвал в шосеен маратон и не планира скоро да го прави.
Настройката
“Постепенно уцелих аеробната си зона, в която човек може (или поне има чувството, че може) да бяга много дълго време. Добих кураж и изведнъж си казах: Витоша 100 – защо пък да не опитам да го изтичам!” – споделя ни Ангел.
Вижте: Ултрамаратонът: Що е то и как да се подготвим за него
Той завършва няколко пъти популярния ултрамаратон около Витоша, а след това и няколко местни състезания в Южна Швеция, но така и не преминава границата от 100 км. Макар и не толкова екстремни, те оставят отпечатък в съзнанието му. Ето какво ни споделя:
“На първото Витоша 100 бях толкова самоуверен – щом мога да избягам 20 км, ами то значи е само 5 пъти по толкова и съм готов! Нямах никаква представа, никакъв план, знаех, че има пунктове, значи нищо не ми трябва да нося със себе си. Никога не бях тичал с челник… Изкълчих си глезена на десетия километър, дотътрих се някак до Чуйпетльово и се обадих на баща ми в ранна доба да ме вземе. Казах си, че никога повече няма да си причиня подобно нещо. Много време не исках и да чуя за бягане. Разбира се скоро пак бях на старт линията…”
Beyond the Ultimate
Любовта към приключенията отвежда Ангел на многодневни вело походи в Алпите и Корсика. С бягането продължава предимно за удоволствие. В главата му започват да се въртят идеи за физически предизвикателства в далечни краища на земното кълбо. Натрупал увереност, започва да разглежда различни опции и в полезрението му попада Marathon des Sables – едно от най-старите многодневни ултра състезания, което се провежда всяка година в Мароканска Сахара и представлява бягане с пълна екипировка, като се изминават 250 км за седем дни.
„Струваше ми се невъзможно, откачено. Смятах, че трябва да пробвам по-къса дистанция в по-човешки климат, преди да се пусна в подобно приключение.”
Търсейки други възможности, попада на Beyond the Ultimate. Там местата са ограничени и има списък на чакащите. За да може да участва, всеки състезател трябва да гарантира, че е физически здрав и че участва на собствена отговорност. Изисква се застраховка с възможност за евакуация с хеликоптер. Преценявайки своите възможности, Ангел взима решение:
“Идеята за многодневен ултрамаратон, където си независим и носиш цялата си екипировка, е нещо, което се беше загнездило много сериозно в съзнанието ми. Повечето такива състезания са 5 – 7-дневни и просто не смеех, чувствах се неподготвен. Тогава видях, че Beyound the Ultimate организират за първи път тридневно състезание в Шотландия. Климатът беше подобен на този, в който живея, логистиката и цената също бяха супер достъпни. Бях един от първите които се записаха.”
Планирането
Многодневните ултри включват дневно бягане по 40-60 км, като повечето имат един много дълъг ден (70-90 км). Така Ангел прецизира нещата за себе си:
„Предвид етапите на състезанието, подготовката не би следвало да се различава съществено от подготовката за едноетапно 100-160 км състезание. Това, което направих е, че включих дълги бягания в два последователни дни, за да имитирам самото състезание, както и бягания с пълна раница на гърба.”
Кое е специфичното за такъв род ултри?
Освен, че организаторите имат грижа за палатка и походно легло за през нощта, както и осигуряват вода, всичко останало е отговорност на състезателите и те трябва да го носят със себе си от първия до последния етап на състезанието.
Вижте: Невъзможните ултрамаратони?
Подготовката на екипировката е основното нещо, което отличава този формат от останалите ултра състезания. Необходимо е да се приготви всичката храна, гелове и електролити за петте дни. Отделно от това е необходимо да се носи спален чувал, медицински комплект, пухено яке, челник, сателитен телефон, дрехи за лагера, както и много други дребни неща от дълъг списък със задължителна екипировка. Всеки грам е важен – налага се изчисляване на всяка калория. Освен това състезателите трябва да си предвидят и храна за преди и след бягането.
Ангел залага на комбиниран разтворим продукт, който набавя едновременно нужните калории и електролити, използва и лиофилизирана храна.
Любопитно е да се знае, че след много експерименти и изчисления, за ултрамаратона в Кения успява да събера багажа си в раница с вместимост от 20 литра, с тегло от 8 кг в първия ден (без водата). Положителното е, че всеки ден раницата става все по-лека с изяждането на храната.
Highland Ultra
Това е първият многодневен ултрамаратон, в който участва Ангел. Състои се от три етапа, от общо 125 километра. Мястото, където се провежда състезанието е в част на Шотландия, която е толкова откъсната, че я достигат с корабче, въпреки че е полуостров. Няма обхват и се разчита единствено на сателитна комуникация. Ето какво разказва Ангел за състезанието:
“Беше краят на октомври и когато пристигнахме, в рамките на много кратък период, бяха преминали няколко атмосферни зони с ниско налягане. Земята беше подгизнала. Почвата в тази част на света се състои от дебели слоеве мъх, подобен на сфагнум. Много бързо разбрах, че планът ми да тичам големи отсечки няма как да се състои – на всяка стъпка кракът ми потъваше до коляното и трасето включваше преминаване на десетки реки, често почти до кръста. И това под постоянен вятър, дъжд и сняг по високите части.”
Често в рамките на няколко часа се редуват всички сезони по няколко пъти, спомня си Ангел. По думите му хипотермията е основен риск – дори да спреш за секунда, да напълниш вода от поток или да си вържеш връзките и “си замръзнал до кости”. В края на деня много от участниците влизат в лагерите с начални стадии на хипотермия и медиците трябва да се погрижат за тях. На няколко човека се налага да прекратят състезанието.
Елените
Любопитен факт е, че на участниците в Highland Ultra са били много необходими тапи за уши, но не за да ги опазят от хъркащи съквартиранти, а защото мъжките елени огласяват с рева си цялата долина около лагера през нощта.
Притегателната сила на многодневните ултри
Още по време на Highland Ultra Ангел решава, че иска да повтори такъв тип състезание. Какво го привлича? Участниците не са много – често, с оглед на безопасност и минимално въздействие върху околната среда, те не надхвърлят 80 човека. Многодневният характер, както и липсата на телефони и комуникация с външния свят предразполага към уникален контакт с останалите бегачи по начин, невъзможен за ”нормални” едноетапни ултри. Затова Ангел признава:
„Запознах се с невероятни и вдъхновяващи участници, много от които бяха ветерани от десетки подобни състезания или пък бяха новаци като мен. Имаше много за какво да си говорим в лагерите и създадох приятелства с хора, с които поддържаме връзка и до днес.”
Кения
Вторият многодневен ултрамаратон, който Ангел Еленков прави, е For Rangers, в Кения. Както се разбира от името, всички набрани средства отиват в подкрепа на рейнджърите, охраняващи резервата и бранещи животните от бракониери.
Състезанието със състои от пет етапа, в които състезателите изминават общо 230 км по офроуд пътища през резерватите. По специално нареждане участниците не трябва да се отклоняват от пътя при никакви обстоятелства. Покрай пътя на равни интервали има рейнджъри, които следят за безопасността, както и хеликоптер, който мониторира и прогонва едри животни, застанали на пътя. В зависимост от скоростта на бягане от предишните дни, стартовете се организират етапно, като най-бавните започват първи, така че повечето бегачи да са в един кордон от няколко километра с оглед на безопасност.
“Тичахме между огромни стада зебри, жирафи, единият ден ни спряха защото пред нас на пътя имаше голямо стадо слонове, което се връщаше от водопой – трябваше да ги изчакаме, няма как, ясно е кой е с предимство…”, разказва нашият участник.
Горещината и травмите
Топлинните удари, мехурите и травмите по опорно двигателната система са нещо нормално за такъв тип състезания и тук това не е изключение. Доста хора не успяват да завършат, но без трайни поражения, разбираме от Ангел.
“Имаше един случай на бегач, който имаше много близка среща с объркан бивол, слава богу, рейнджърите се намесиха и всичко се размина само с уплаха и повод за весел разказ около лагерния огън вечерта.” – споделя ни той.
Признава, че за радост не е имало срещи с големи котки – етапите са били само в светлата част на деня. Двамата с Джеймс, с когото се движат заедно, обаче преживели стряскащ епизод, откривайки следи от леопард върху следите от гуми на джипа, който кара пред тях. По-късно научават, че случаите на нападения от леопард са изключително редки, но в онзи момент и двамата са далеч от спокойствието.
Водата
Водата за състезателите е подсигурена от организаторите и е разположена на пунктове на всеки 10-12 км.
Температурните разлики
В Кения най-мъчителното е редуването на жегата през деня и след това ледените нощи. “През деня температурата се качваше до над 35 градуса, в долините се образуват „джобове” с много горещ въздух, а през нощта падаше до едва няколко. Много от нас (включително и аз) бяхме подценили нощните градуси и се налагаше да спим с пухени якета в спалните чували.” – споделя Ангел.
Изводи относно тренировките
За промените в нагласите си относно начина на подготовка Ангел споделя: „Научих се, че почивката е също толкова важна, колкото тренировката – звучи супер банално, но след като започнах да включвам леки седмици с намален обем на тренировки (всяка четвърта седмица), започна наистина цялостно подобрение и осезаемо надграждане. В над 95% от времето тренирам в зона 1 и 2 на пулса, тичам 5-6 дни седмично, като в един от дните по-дълго – 2-4 часа.”
Два-три пъти седмично Ангел прави силови тренировки. Използва всеки момент, за да тренира. Климатът в тази част на Швеция, където живее, е мек и може целогодишно да кара велосипед, до и от работа (около 15 км) с цел натрупване на допълнителен аеробен капацитет. Рядко пробягва повече от 80 км на седмица. Споделя, че с наближаване до състезанието започва да тренира специфично за самото състезание – например прави последователни дни с дълги бягания, увеличава обема на бягане до 110 – 120 км за седмица, бяга с раница, пълна с цялата екипировка, с която ще се състезава.
Вижте: Да летиш с парапланер в Кения – част втора
“При подготовката за Кения, 10 дни преди заминаването ходех по 30 минути дневно на 80 градуса сауна с цел топлинна аклиматизация. Не беше забавно, но беше от огромно значение след това на екватора”, издава ни още той.
Наградата
“Награда няма – никакви фанфари! Медалът например, когато завърших на втора позиция в Кения, беше като на всички други, които са завършили. Това е едно от нещата, които ме привличат в този спорт – надвиваш себе си, всеки който достигне финала, е победител, а наградата е нематериална – чувството, че си направил нещо което някога си смятал за немислимо, свръхчовешко.”
Да слушаш тялото си
Питаме Ангел дали се осланя на медицинската си експертиза, за да може да взима решения по време на ултра. „Не смятам, че човек трябва да е лекар, за да се грижи добре за себе си. Става въпрос за мислене няколко хода напред. Например сега в Африка имаше случай, в който усещах, че се движа много по-бавно, отколкото бях планувал в тази отсечка. Казах си ”трябва да забързам”. В следващия момент си погледнах пулса – 170, температурата беше към 35 градуса, аз се намирах на 2000 м н. в. Тогава вместо да забързам, реших да намаля темпото. Мисля, че този ден бях много близо до топлинен удар, но благодарение на това, че взех ранни мерки, успях да го предотвратя.”
Що се касае до „слушането“ на тялото, Ангел споделя, че обръща сериозно внимание на ходенето по малка нужда – колко често, какъв е цветът и т.н. По думите му предварителната подготовка е ключова – “например, ако знаеш, че получаваш блистери, просто си подготви краката предварително, за да намалиш риска доколкото е възможно. Всичко идва с опит – проба и грешка, за съжаление.”
Вижте: Пирин Галов за свободата, ултрамаратоните и смирението
Споделя, че увереността идва с километрите: “Чел съм книги, статии, говорил съм с много хора, и въпреки това съм правил много грешки и в тренировки, и в състезания, много пъти съм си казвал, че никога повече няма да си причинявам подобно нещо. Човешкият мозък обаче е устроен така, че често изтрива спомена за болката – така няколко седмици след състезанието, когато почернелите нокти са изпаднали и свлечената кожа е зараснала – остават приятните спомени и добре научените уроци. Затова обичам да снимам с камера и после да изживявам наново емоцията – уникално е.”
Възстановяването след ултри
“Десетина дни си почивам след големи състезания, може повече, зависи как се чувствам. Не бързам да се върна с пълна сила в тренировките.” Никога обаче не е напълно неактивен след състезание – прави разходки, кара колело и по този начин подпомага възстановяването си.
Съпругата, семейството и ултрите
Задаваме на Ангел въпроса дали среща подкрепа от семейството, а той изобщо не се замисля за отговора: “Тук съм уникален късметлия! Съпругата ми ме подкрепя безрезервно не само за състезанията, но и за дългите часове тренировки. Много съм благодарен! Без тази подкрепа нищо от казаното дотук нямаше да се е случило.”
Следващият планиран ултрамаратон – в Намибия
Научаваме за плана на Ангел да участва в ултрамаратона Desert Ultra в Намибия и не можем да се сдържим да не го попитаме „Защо?“.
“Не мога да дам рационален и логичен отговор на този въпрос. Някой ми разказа, че това състезание е създадено от садисти за мазохисти. (смее се) Не се смятам за мазохист, но това, което ме привлича, е излизането от зоната на комфорт, мачкането на психиката и тялото, близо до лимита, прекрачването на границите, които ние сами си поставяме… А когато това става в екстремни условия, където носиш всичко със себе си, на стотици километри от цивилизацията, в една от най-древните пустини на земята – е, какво повече може да се иска от едно пътуване!”
