На планетата има много върхове – високи, много високи и най-висок. Има и още две категории – в първата влизат тези, които са красиви, много красиви и най-красиви, а в третата – тези, които са трудни, много трудни и най-трудни.
В каракорумския първенец К2 има и от трите категории. Със своите 8611 м той категорично застава непосредствено след Еверест, отстъпвайки му с 237 метра, а зад него с 25 метра е Кангчендзьонга. Що се отнася до красотата, там нещата са малко по-интересни. Географи, топографи и журналисти от Южното полукълбо дават предимство на техния си Алпамайо, останалите специалисти не оспорват красотата на ледения връх, но поставят редом с него К2, Матерхорн и Ама Даблам.
По отношение на трудността и то най-вече на 14-те осемхилядника, К2 няма конкурент. Когато преди години журналистите попитали най-големия познавач на Хималаите – проф. Гюнтер Диренфурт къде са най-трудните участъци на този връх, той без да се замисля отговаря – „От базовия лагер до върха”.
Това категорично се потвърждава и от факта, че вече толкова години К2 все още остава единственният осемхилядник, на който през зимата не е стъпил нито един алпинист. А опити за това са правили не един и двама. Най-напред в полска експедиция най-високо достига казахстанецът Денис Урупко. След това поляците преценяват, че зимното изкачване на този връх е, ако не незъзможно, то много трудно. Въпреки това, Урупко опитва още един път. И трите опита на Алекс Чикон завършват без успех. Миналата зима исландецът Джон Снори в туристическа група, водена от Мингма Джи се връща от 6600 м. За неуспеха си той обвинява, Мингма в лоша организация и за тази година се включва към пакистанската група на Али /бащата/ и Саджид /синът/ Садпара.
Какво е положението към настоящия момент? На 5-ти декември първата група, в която са бащата и синът Садпара и Джон Снори е достигнала базовия лагер. До края на декември се очаква на базата да достигне и групата на непалските шерпи – Мингма Джи, Дауа Тензинг и Килу Пемба. Тъй като и двете групи имат една единствена цел – първо зимно изкачване на К2, се очаква интересна развръзка, в която може да се достигне и до това, което през 1938 г. стана на „Стената на смъртта”– Айгер – миролюбивото обединение на германците Андерл Хекмайр-Лудвиг Фьорг и австрийците Франц Каспарек-Хайнрих Харер.
Поставих в заглавието „обсада”, защото в подножието на К2 тази година ще има и още 20 алпинисти от десетина различни страни, между които и българинът Атанас Скатов. За Скатов е писано много. Без да е завършил официално курс по алпинизъм, той се впуска в дълбините на този спорт в малко по-необикновено положение. Като научен работник, доктор на науките и то на Хумболтовия университет, Наско решава да изпробва възможностите на хората, които не консумират продукти от животински произход. В продължение на няколко години, той успя да изкачи 10 от 14-те осемхилядника и дори на Еверест стъпи два пъти – от Север /2014 г./ и от Юг /2017 г./.
За да изпълни изискванията за Хималайската корона на него му останаха още 4 върха – К2, Нанга Парбат, Броуд пик и Шиша Пангма. За тази година целта му бе много висока – да изкачи и четирите върха, както направи и миналата година / Кангчендзьонга, Дхаулагири, Хидън пик и Гашербрум II/. За съжаление, коронавирусът обърка и неговите планове и за тази година е твърде възможно в другите сезони – пролет, лято и есен пандемията да му обърка плановете. Наско няма друг изход и се включи се в групата на 20-те алпинсти, които нямат претенциите за първо зимно изкачване.
В телефонния разговор, който проведох с Наско стана ясно, че той ще отпътува за Пакистан на 20 декември. Фирмата, в която ще бъдат още 20-тината алпинисти, отговаря само за трека до базовия лагер и престоя в него. Нагоре по маршрута всеки от участниците ще действа по свой план и избор на партньор. Поради трудността на върха Наско ще ползва допълнителен кислород и помощта на шерп. В последния момент обаче, наетият от него шерп се е отказал по неизвестни причини и на място ще трябва да разреши проблема. Тъй като в състава на останалите алпинисти Наско има няколко много добри приятели, с които е бил и на други върхове, твърде е възможно на място да стане сработване с някои от тях.
По предварителни сведения в тази група ще участват и по един алпинист от съседите ни – Румъния и Гърция. В състава ще бъдат две дами – от Франция и Швейцария. На място и съобразно атмосферните условия, както и от това кой от маршрутите ще бъде подсигурен с парапети ще бъде избран и маршрута, по който ще се атакува върха. Тъй като на базовия лагер ще има интернет, а Наско ще ползва и сателит с него ще имаме постоянна връзка.
ВИЖТЕ:65 години от първото изкачване на К2
К2 не е непознат за българските алпинисти, тъй като преди успехите на Боян Петров /2014 г./ и Стефан Стефанов /2019 г./ още през 1988 г. България планува своя експедиция. Разузнаването обаче ни показа, че на този етап нито организационно, нито финансово такава експедиция не е по силите ни. През 2005 г. обаче, Дойчин Боянов и Боян Петров предприеха дръзко начинание и в тази година само те излезнаха над 8-те хиляди метра. Пет години по-късно Петър Унджиев, определил се за алпинист, завърши жизненният си път в границите на 6200 м.
