В предишна статия на сайта разгледахме няколко въпроса, част от темата „Ком-Емине: отвъд спортната романтика“, поместена в новия есенен брой на Списанието. По темата разговаряме с Димитър Димитров от Xco Sports и след като засегнахме отделни моменти, свързани със самия маршрут и промяната му през годините, трасетата, които отделните атлети избират, задължителните критерии за валиден рекорд и необходимостта от допинг контрол при опити за нови постижения, сега отправяме поглед към „абсолютните рекорди със собствени сили“, недоспиването, ролята на поддържащите екипи и пейсърите.
Със собствени сили
Говорейки за тазгодишните опити за рекорди и рекорди по Ком-Емине, изниква още един проблем, свързан с афиширането на някои от постиженията като „абсолютен рекорд със собствени сили“. Никой обаче все още не е обяснил какво точно означава „собствени сили“ и в кои случаи терминът би бил правилен. „Собствени сили е изключително спорно понятие. На първо място няма база за сравнение между бегаческите собствени сили и тези на колоездача, например. Може ли да се каже, че колоездачът изминава дадено трасе със собствени сили, след като все пак разчита на превозно средство? При бегачите пък има пейсъри – тоест помагачи. Ако някой ти носи раницата, това означава ли, че си изминал разстоянието със собствени сили, или не?“
Често спортистите, които разчитат по-малко на пейсъри, или бягат без подкрепата на спонсори, са възприемани от аудиторията като по-симпатични. Защото изглежда, че използват повече собствени сили. Дали обаче можеш да изминеш дадено разстояние без никаква подкрепа зависи единствено от собствените ти възможности, а в случая с Ком-Емине такъв опит още не е правен. Етичен е въпросът какви права биха могли да имат пейсърите и екипът над състезателя при дадено преминаване не само на този маршрут, но и на всеки друг. Едни от основните въпроси са какво могат да правят и какво не пейсърите. Могат ли да носят раниците на атлетите? Да подават щеки и вода? Както и какво е позволено да правят организаторите и екипът зад атлета. Могат ли да определят кога предизвикателството трябва да продължи? Да казват кога спортиста има още сили?
„Има и друг особен момент, предизвикан от границата между пейсърството и манипулацията. Когато човек е недоспал от 4-5 дни, той може да бъде манипулиран много лесно. Доколко можем да си позволяваме някакви екзотични техники, за да накараме този човек да продължи да се движи? Това би могло да се случи не само когато бегачът иска да се докаже, а когато екипът или пейсърът искат да се докажат. Много хора си мислят, че ще станат звезди, ако минат маршрута, навлязат в личното пространство на бегача, опитат се да го накарат да продължи, вдигнат темпото му и той завърши, благодарение на тях. Тази година видях такива случаи по Ком-Емине и смятам, че трябва спрем това. Трябва да има една определена граница, която не можем да си позволяваме да преминаваме. Не можем да си позволяваме да караме бегачите да продължават да се движат, когато те са в тежко психическо и физическо състояние. Трябва да помислим не само за успеха, но и за това, че има опасност този човек да падне и да пострада сериозно.“
Недоспиване
Недоспиването е сред основните трудности, които бегачите или изминаващите дълги разстояния като цяло, срещат по пътя си до финала. Много често въпросът за предвидените за сън се определя от екипите на атлетите. И то в моменти, в които самите спортисти са неспособни да преценят сами и лесно могат да бъдат манипулирани. От друга страна, стои рискът спортистът сам да реши, че може да подобри даден рекорд, намалявайки времето за спане.
„Рекордът на Дизела е показателен. Много е лесно за всеки да сметне часовете, в които Дизела е спал. И да се опита да се справи по-добре. Спорно е, обаче, доколко подобна стратегия би била правилна. Неслучайно в скайрънинга бяха взеха мерки, за да няма недоспали хора, които да ходят по трудни терени. Същото важи и тук. Идеята е, че повечето хора не могат да дадат вече постигнатия резултат, изваждайки спането, защото това би било много опасно. Бих препоръчал на бегачите добре да премислят стратегиите си. И да изберат внимателно екип, с който да работят, за да може тези неща да съм им ясни още преди да са започнали, а не да се решават в движение.“
Подготовка
„Има хора, които застават на връх Ком и чак тогава започват да търсят помощ, да търсят пейсъри, да се снабдяват с GPS трак. И всичко това се възприема от публиката като много симпатично, само защото е ъндърграунд. Само че в него няма смисъл, защото един атлет или има подкрепа, която е организирал добре, или няма никаква.“
Решението
„Според мен решението на който и да е проблем зависи от публиката. Ако ние като публика казваме браво на всичко, ще продължаваме да имаме проблеми. Ако сме готови да излезем и да кажем кое не ни харесва, нещата могат да бъдат много по-различни. Има много примери – в сърфа, в катеренето, в парапланеризма, когато самата среда диктува, без да има ясно написани правила. Според мен е възможно това да се случи и тук, защото тези проблеми не са нещо срамно. Дори да доведат до някакви конфликти, те могат да бъдат решени само с участието на публиката и обществото. В крайна сметка, идеята е всеки да постига личните си цели в планината, но в същото време да го прави безопасно и да действа възпитателно за следващите, които ще тръгнат.“
Коментарът „Ком-Емине: отвъд спортната романтика“ е част от брой Есен 2017 на списание 360°. Търсете го в началото на всеки нов сезон, четири пъти в годината, в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Ако сте пропуснали предишен брой, не се притеснявайте – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
