„Смених бельото си три пъти за 108 дни“: Бен Сондърс, направил първата по рода си обиколка на Южния полюс пеша през 2013г., разкрива трудностите, пред които бил изправен.
Той завършва прехода от 2889 километра за 108 дни, привършвайки храната си.
Сондърс си припомни някои от най-ярките моменти по време на полярното пътуване пред Кралското географско дружество в Лондон.
Хипотермия, екстремен глад и умора са били само една част от нещата, с които се е борил по пътя.
Той прекарва десет години в подготовка на своята експедиция до Южния полюс – по същия маршрут, по който се проваля капитан Робърт Фалкон Скот заедно със своя екип преди повече от 100 години.
През годините и други също намират смъртта си на огромния лед.
И Сондърс потвърди, че това е едно от най-трудните неща, с които се е сблъсквал.
Брутално силните ветрове, екстремният студ и намаляващите хранителни запаси бързо си казват думата.
Сондърс тръгва на своята „Скот експедиция“ към Южния полюс през 2013 година с колегата си изследовател и бивш ръгби играч Тарка Л.
Той казва, че двамата са се споразумели за „линия на поведение без оплакване“ в опит да запазят ритъм, докато вървят.
„Вие сте в палатка в средата на нищото. Няма нищо, няма животни, нищо. Само бяло“, спомня си той.
Роденият в Девъншир авантюрист казва, че един от най-мрачните моменти, който е можел да сложи край на пътуването им, е бил, когато те почти привършват храната си.
През цялото си мъчително приключение те теглят 200-килограмови шейни зад себе си и по маршрута си оставят храна, която биха взели, когато се връщат по същия път.
По думите на Сондърс, изглеждали като „двама мъже, влачещи вани за баня“ и трябвало да тренират месеци наред, за да бъдат достатъчно силни да дърпат тежките товари.
По пътя обратно от полюса те осъзнават, че са оставили храна в първото депо, което е твърде далеч от второто.
Напълно изчерпват храната си, а имат два дни преход, за да стигнат до затрупаните запаси.
„Бяхме в голяма беда и трябваше да се обадя за помощ“, разкрива Сондърс.
За щастие, двамата имат сателитен телефон и успяват да получат провизии, спуснати от самолет.
Сондърс обаче останал изненадан, че не изпитал почти никакви силни емоции по време на цялото приключение.
„Не чувствах нищо. Прекарах десет години да планирам това, а накрая трябваше дълго да се възстановявам“.
След завършване на мечтата на живота си Сондърс казва, че решава да прегърне друго предизвикателство – да издава списание, посветено на екстремните приключения.
