Горан Симяноски е инлайн скейтър от Скопие, представител на старата школа, който освен от екстремни спортове, се интересува и от видео майсторство. Тази седмица той пусна официално последния си филмов проект „Доупнес“, който представя настоящата екстрийм сцена в македонската столица. Ето какво разказа Горан за развитието на стрийт спортовете в страната му и за концепцията на неговото видео. Той сподели също, че сме го зарадвали с интереса си, тъй като коментар върху тази култура рядко влизал в местните медии.
Колко популряни са спортовете, които виждаме в „Доупнес“, в Македония?
Скок на броя райдъри се наблюдава само при BMX цената, която определено се развива. Основният ни скейтпарк в Скопие е ориентиран предимно към хиксърите и това само по себе си показва къде има най-много интерес. Скейтбординът е на ниво, но няма толкова привърженици, олкото преди десет години. Положението при инлайн скейтинга е зле. В периода 2000-2005 г. в Скопие се случваха много блейдерски състезания, с гости от България и Сърбия. Тогава, както и сега, нямаше местни магазини, които да продават агресив кънки, но за сметка на това имахме огромна подкрепа от личности, развиващи ектремните спортове по това време. Двама от тях са Марко Саболик, собственик на спортен магазин XMKD, в Скопие, и Марко Джара, на магазин „Вертиго скейтс“, в София. В момента ситуацията е друга. Почти няма хлапета, които да се закачат на спорта, и ако нещата продължават в същия дух, може инлайн скейтингът тотално да се забрави в Македония.
Каква беше мотивацията ти за създаване на филма?
Идеята ми за „Доупнес“ е да бъде кратък документален филм за културата на екстремните спортове – така, както я виждам в Скопие. Исках да промотирам местната сцена и, ако мога, да вдъхновя нейните представители, както и бъдещи последователи. Мисля, че местните райдъри имат таланта, но им трябва малко подкрепа, за да се развиват и да станат големи. Завръщане към корените на стрийт културата е от голямо значение за това.
Какъв е опитът ти във видео майсторството?
Започнах да се интересувам от филми горе-долу по същото време, когато започнах да карам кънки. По това време гледах много чуждестранни скейт филмчета и правих опити да снимам и монтирам сесиите на мен и моите приятели блейдери. Във времето усилията ми бяха окуражени и оценени високо от хоарата около мен, което ме мотивира да продължа да се развивам като филммейкър. Смятам, че във време, което можеш да намериш всякакви качествени материали за самоубочение в интернет, няма особен смисъл в преследването на скъпи и ненужни дипломи.
