Въпреки че обикновено обект на интерес е изкачването на върха, факт е, че слизането от най-високия връх на Земята е не по-малко опасно – и дори напротив. Голяма част от смъртните случаи стават именно по пътя, когато към физическата умора, психическото изтощение и липсата на кислород се добавя и чисто психологическият фактор на успокоението от вече постигнатата цел или внезапно влошилите се метеорологични условия.
Какви са алтернативите на слизането пеш?
През 1988 г. френският алпинист, екстремен скиор и бейсджъмпър Жан-Марк Боавен е първият, изкачил Еверест по класическия маршрут откъм Непал и излетял с парапланер от върха. Продължителността на полета му – или времето за връщане в базовия лагер – е 11 минути.
Отново французи – Жан-Ноел Рош и неговият син Бертран (Зеб) са първите баща и син, които изкачват върха и излитат с парапланер от Южното седло. По това време Зеб е само на 17 г. Единадесет години по-късно той се връща на върха със съпругата си Клер Берние-Рош, достигат върха от север, и стават първото семейство, осъществило тандемен полет от върха.
Японецът Ючиро Мюра е първият човек, карал ски на Еверест – през 1970 г. успява да спусне 1298 м от Южното седло, на височина над 8000 м. Спускането му е документирано във филма “The Man Who Skied Down Everest” – първият спортен документален филм, спечелил Оскар. Японецът продължава да поставя рекорди на Еверест и до днес – три пъти става най-възрастният човек, изкачил върха. Последният от тях е през 2013 г., когато Ючиро е 80-годишен. Постижението му е още по-забележително поради факта, че японецът има четири операции на сърцето, а през 2009 г. чупи таз по време на ски.
През 2000 г. Даво Карничар (Davo Karničar) – словенски катерач и скиор, изкачва Еверест и пуска югоизточната страна, от върха до базовия лагер, със ски – нещо, което все още никой не е успял да повтори. Отнема му един месец да изкачи върха и 4 ч 40 мин да го спусне. Това е част от проекта му “Skiing 7 Summits” – ски-експедиция до седемте най-високи върха на седемте континента, която Даво успява да завърши успешно през 2006 г.
ВИЖ ОЩЕ: Рекордите на Еверест
Марко Зифреди, френски сноубордист и планинар, е първият, спуснал се от върха със сноуборд. Прави го през май 2001 г. по кулоара Нортън, въпреки че първоначалния му план е да спусне кулоара Хорбейн, който обаче няма достатъчно сняг през пролетта. По това време Марко е 22-годишен, а спускането до базовия лагер му отнема 4 часа. На следващата година се връща на Еверест, този път през август, с идеята да осъществи първоначалния си замисъл – да спусне най-стръмния и директен участък на северната стена, истинското лице на Еверест. Марко успява да изкачи успешно върха за втори път, но това му отнема повече от 12 часа ходене през сняг, дълбок до кръста. Въпреки напредналото време, решава да направи спускането, но така и не стига до базовия лагер. Следите от сноуборда му стигат до около 450 м надолу по кулоара, а Марко изчезва безследно.
През май 2011 г. непалците Сано Бабу Сунувар и Лакпа Тшери Шерпа правят ултимативното слизане от Еверест – от 8848 до 0 метра надморска височина, като комбинират алпинизъм, парапланеризъм и каякинг. След успешното изкачване двамата излизат с парапланер от върха и поставят нов световен рекорд с разстоянието от 8865 м свободен полет. След което продължават с каяк по бързеите на река Коси в Непал и след 850 км по Ганг до Бенгалския залив, приключението им завърша на брега на Индийския океан. Въпреки че начинанието им е мащабно и първо по рода си, двамата го предприемат и осъществяват успешно почти на шега.
Без подкрепата на големи спонсори, с минимален бюджет и без да са професионалисти в някой от спортовете, които комбинират. Всъщност Бабу няма никакъв катерачен или алпийски опит, а Лакпа никога не се е качвал на каяк и дори не е можел да плува. Но това, което им прави най-голямо впечатление по време на приключението, не е предизвикателството да изкатерят най-високия връх на планетата или фактът, че Лакпа едва не се удавя в бързеите на Коси, или че биват ограбени и трябва да преживяват дни само на плодовете, които растат по дърветата покрай Ганг, а огромните червени скорпиони, пъплещи по брега на Индийския океан – които, както разбират в последствие, когато показват снимки на приятелите си, са всъщност раци.
ВИЖ ОЩЕ: Няколко забавни факта за Еверест
