Фотографът Стефан Илиев за своя Джулай морнинг в небето над София, магията и свободата
Снощи, както си бях на концерт в зала Армеец, тези легендарни пичове от Хелоуин запяха едно тяхно парче, което винаги съм си тананикал, летейки – „If I could fly“. Гледайки ги сега на живо за пръв път в живота си се почувствах като в онези моменти, в които съдбата ти пуска жокери под забавна форма.
Последните дни времето не ми даваше шанс да съм с парапланера във въздуха и наблягах изключително на байк преходите по Витоша. От тях обаче бях вече изморен, а в главата си имах „таск“ да летя точно на тази дата – първи юли и то точно по изгрев слънце.
За мен това е празник на свободата, която пък май се явява гориво на любовта. А какво по-свободно от това да се лети, да се счупи рутината, ей така не лягал след концерт на любима банда… само времето, това време!
Първата ми работа след концерта беше да проверя прогнозите, търсейки прозорец от няколко часа спокойствие в атмосферата, с леки облаци, но без дъжд. Намерих го!
Следващата задача беше да намеря кого да освободя още в този късен-ранен час. Вече е след полунощ, празникът тече, а сам е много селфи(ш) да се лети на Джулай морнинг.
Понеже напоследък Насо (Овчаров) и Лозьо (Димитров) са като сиамски близнаци, а и чисто интуитивно, пуснах лека стръв и на двамата, които, както предполагах, разпускаха „случайно“. Не ме бива уж по риболова, ама тя понякога рибата сама скачала в тигана. Е, в два след полунощ вече и аз бях при тях с моето хвърчило и единствената трудност бе да ги опазя от заспиване, знаейки какъв ще бъде резултатът. Изгледаха се дузина екстремни клипчета в „тубата“ и 4.00 ч. се товарехме по колите с разговори за логистика и метеорология.
Неусетно стигаме Голи връх и паркираме в 5 ч. Витоша ни посрещна с приказна тишина и влажно спокойствие. Кеф – мирише на летене!
20 минути разходка по платото и сме на старта. Виждат се и други хора наоколо – явно от купона на хижа Алеко са излезли да посрещат изгрева. Тъкмо си казахме – „май сме само тримата в тази мисия“ и опа – Симо и Галя, братя и сестри по „оръжие“, се появиха. Драго ни стана, че в този странен за летене час не сме единствени.
Тайминга е перфектен – „6 без 10 е, време е“… да излитаме! Някъде далеч на североизток облаците станаха ярки, моментът настъпи. Първо дамите, моля. Галя с грациозна стъпка се засили… лек гръбен вятър, влага… но всичко е наред и тя първа се отправя към приятната пелена над софийското поле. После Симо и аз. След като се понесох волно и щастливо, веднага проверих следват ли ме сиамските близнаци – всичко е наред. Толкова е спокойно и ефирно, че успяваме тримата да се наредим в една линия във въздуха и да си говорим. Пускам смело управленията и спокойно запечатвам, до колкото мога, момента на камерата. Полетът трае само около 10 минути в тези условия (поне в 8 от тях не пипнах спирачките), но това са от тези мигове, които няма да се забравят.
Волни като птички, кацаме ухилени до уши и почваме да се прегръщаме от радост – току що сбъднахме спонтанно, като на шега, една мечта. По-хубав старт на деня и месеца едва ли има – да се изкъпеш в ефира на Джулай морнинг, летейки! А и защо не една нова традиция.
