Остров Сеня (Senja) в северния край на Норвегия е едно от онези места, за които не би трябвало да се говори, а по-скоро да се пазят в тайна. Четох за Сеня накратко в списание, което се чете от “правилните” хора, и явно ще трябва да върна “услугата”, макар и след известни угризения, в друго подобно издание. Би било честно.
Наричат острова “Малката Норвегия” – сигурно защото събира в себе си почти всички уникални красоти, които може да откриете в тази невероятна страна. Далеч навътре в полярния кръг, Сеня е място не твърде документирано или популярно. Ако тръгнете натам със ски, дори и повечето норвежци ще ви попитат – “Сеня? А защо там?!?”. Приемете, че и те най-вероятно не са ходили там. Възможно е да откриете някой и друг маршрут в книга на норвежки, или кратък пост в интернет, но в общи линии това е всичко, което ще получите предварително.
Денят е 1 май, кацаме в Тромс – най-северния “голям” град в тази част на Европа. Аз и Стамбето – предполагам, знаете всичко за нас, понеже вече сте чели разказа ни за “Проект Аляска” (брой Зима 2013 на 360) и сте гледали филма поне два-три пъти. Този път сме далеч по-сдържани, просто зарязваме българската пролет и се изсипваме тук без кой знае какви очаквания, и отчасти игнорирайки силата на норвежката крона на международните пазари. Тромс е забавно място, обградено с отлични и безкрайни планини и пълно със симпатични и спокойни хора. Изключвам от разговора прословутия и традиционен съботен запой, за който наистина е най-добре да не знаете, поне за момента.
Прехвърляме се на остров Kвалой (Kvaloy), посрещат ни мъгла, студ, съвсем прилични количества сняг и много следи от ски. Квалой е супер популярен, защото е само на 20 минути от Тромс, а скиорите в тази страна май са мнозинство. В 22 ч. хващаме последния ферибот за Сеня. Навън си е доста светло, слънцето по това време на годината залязва след полунощ, и изгрява пак някъде там. Така или иначе тъмно не става. Стъпваме на Сеня и поемаме към Мефиорд (Mefjord). Защо там? – не сме особено сигурни, но може би мястото ще става за ски. Караме по едно тясно пътче, минават няколко прави участъка, завои, после малък превал и… тогава го виждаме.
Ако има някакъв студен рай на земята, той сигурно е тук. Безумни планини се врязват стръмно в кристалните води на морето, вълните се спират в пясъчни плажове, а облаците играят играта на сенки със северното слънце. Магия от скали, сняг, лед, вода и светлина отвъд всякакво въображение. Неща, които осмислят баналното “да ти спре дъха” или най-малкото те карат да отбиваш за снимки през 100 метра. Всяка секунда в този фиорд е различна, несравнима с предната, красива и уникална по свой собствен начин. Кара те да забравиш студа, вятъра или каквото и да било друго и в миг осъзнаваш, че това място е наистина твърде специално. Настаняваме се в нещо като рибарски мотел, вероятно единственият мотел на острова и тогава идва снега. Завалява сняг на истински, леки парцали без никакво намерение да спира. Както се оказва, в този фиорд ще вали има-няма цели 24 часа.
Да, ако искате да карате в този рай, трябва да знаете няколко подробности. Първо и най-хубаво – тук ските са такива, каквито би трябвало да са навсякъде. Няма лифтове, хеликоптери, рактраци и шейни. Става само на собствен ход с панти и колани. Второ – времето е абсолютно непредсказуемо. Дори и да има прогноза, няма абсолютна гаранция за каквото и да било. Твърде възможно е във вашия фиорд да не вали почти нищо, за разлика от съседния, в който може да паднат два метра ефирна пудра. По всяко време може да завали дъжд или пък в идеално слънчев ден да се появи малък облак, който да застане точно на върха, към който сте пантили в продължение на 3-4 часа.
Снегът е придружен от също толкова неясни ветрове, мъгли, затопляния, захлаждания и слънчеви прозорци, за да стане един от най-опасните в света. Има дни, в които цялата планина просто пада долу и тогава със сигурност трябва да сте си на топло зад прозореца. Трето – тук е стръмно, доста стръмно. В повечето случаи ще тръгнете от кристален залив, от ръба на някой окъпан в пудра пясъчен плаж, ще се изкачите до остър връх с 800-900 метра денивелация и ще се спуснете обратно до плажа без нито метър прекалено равно местенце помежду или кой знае колко сигурно място. И последно – може да карате по всяко време на денонощието, просто защото не се стъмва.
Разбира се, ние нямахме идея за нито едно от тези неща. Беше си страхотен късмет да ни навали истинска арктическа еднометрова пудра и после да имаме 10 спокойни и хладни слънчеви дни. Избирахме си линиите повече от внимателно и се разминахме само с една лавина. Научихме се да копаем дупки в снега и да чакаме кротко часове наред да се вдигне мъглата с Тодор Колев на високоговорителя и пакетче семки. Разбрахме, че е повече от невероятно да отидеш на ски след вечеря и да гледаш среднощното слънце в продължение на часове от ръба на някоя скала. Хванахме си риба треска, за да свържем бюджета, а после блокирахме единствения път към фиорда с невероятната ни кола под наем, оборудвана с летни гуми. Пуснахме повечето от върховете, за които подразбрахме нещо, че и отгоре. Не на последно място се срещнахме и покарахме със страхотни местни хора. Или най-просто казано, стояхме на върха на Големия Кон (Store Hesten, 879 м н.в.), облаците се раздигаха, гледахме в бездната на фиорда под нас и повтаряхме на глас – “Не може да е истина!” А минути по-късно подскачахме като малки деца по пясъчния плаж долу край водата.
Седмица по-късно решихме, че сме видели достатъчно от Сеня и се преместихме към Линген (Lyngen Alps) – около 150 км на север. Легендарен планински полуостров с размери 90 на 20 км, изпълнен само с шокиращи върхове, ледници и кулоари, много от тях започващи директно от ледените води на Северно Море. Място, далеч по-известно и далеч по-екстремно. Линген дефинира собствено време, а дори и дългите светли дни не помагат срещу брутално продължителните подходи, изкачванията от по 1500-2000 м, ниските температури и безумните склонове. И макар че успяхме да спуснем един от най-високите върхове в района – Балгесвари (Balggesvarri, 1627 м н.в.), Линген си остана място, до което едвам се докоснахме, за да дръзнем да опишем в история. Засега.
Дори в момента, когато довършвам тези редове и избирам снимките 6 месеца по-късно и то съвсем като на шега в сърцето на планините на Британска Колумбия, едни от най-добрите планини за ски в света според мнозина, е трудно да си обясня преживяването в Сеня, Линген и Квалой. Наистина – „Не може да е истина!“
Ако попаднете на остров Сеня – свържете се с Legendary Lodge Senja. Страхотно място с още по-страхотни хора – www.legendarylodge.no
Ако се чудите как да попаднете там, не пропускайте да проверите чартърните полети Бургас – Тромс
Ако търсите информация за ски маршрути – добри чeтива от Fri Flyt AS са: Ski touring in Troms – 82 arctic summits!
и The Lyngen Alps – Skiing/Climbing/Trekking
Ако не искате да платите скандални цени за хартиени топографски карти, потърсете онлайн, например на: www.norgeskart.no
Разказът на Димитър Димитров за ски пътешествието му до Сеня е част от брой ЗИМА 2014. Ако сте пропуснали стар брой – оттук може да се снабдите с него на преференциална цена.
