Before Beglika party на място много се различава от клубното такова. Ден преди започването на фестивала, брадвата е в пъти по-популярна от бирата… Кипи усилена работа, креативност и загорели усмихнати бузи. Доиздига се горски тотем в средата, пред Каба сцената.
И ние не оставаме по-назад, захващаме се да строим я маса, я стол. Издигаме Koncerti.bg Station, който впоследствие беше прекръстен на stage, именно защото отпред се случват drum circle- ите, които събираха голяма част от Бегличани. Отзад пък, шегуваме се, е бекстейджът, където домакинствахме – някой ще си стави инструмент, друг ще си намаже филийка с лютеница, трети – даже си оставя кучето. Всичко, изчезнало в някакъв момент, се намира в следващия от някой отговорен Бегликчанин. Джем сешъните и импровизациите са допълваща от само себе си музикална програма. Точно прегрупирането и самоорганизирането на музикантите от полянка на полянка, както и очевидната взаимопомощ говори за характерен State of Mind. Беглишкото племе постепенно се превръща в общество.
Първата фестивална сутрин. Сухи сме, с бодра крачка и дъх на кардамон. Полянката около язовира прилича на шарен мравуняк. Занаятчийниците от всякакъв вид образуват „главната“, по която излизаме на разходка за лакомства, прегръщаме познати, разменяме артикули. За подобен тип алтернативна валута ще се говори и по-късно във форум „Метаморфози“, малко по-нагоре. Компактни къщички се разпъват из местността. Новопристигналите се носят като народни песни. Такъв е и стилът на проект Белонога, която примесва музиката си с аборигенски мотиви. Диджеридуто присъства и във втората формация на Каба сцената – Тъпани и гайди. И с ток и без ток, хорото се случва и като че ли бедстващите ситуации и дъждът мотивират посетителите фестивала или поне тези, които знаят къде отиват.
На Big Banda сцена VoxBox-ърите са буреносни като времето. Крием се под шатрата до тях, където се наслаждаваме на експерименталното звучене и наблюдаваме кадри от Витоша. След тях се насочваме към The Bedlam club, които си пасват с чил настроението и разговорите по различните тенти – крием се от дъжда и се опознаваме на по „домашно“ приготвено питие. Местим се по огньовете под звука на DJ Dharba, всички се съгласяваме, че пуска много Беглишка музика.
Вторият ден започва с „тежък джаз“, в който наблюдаваме от свирене на рапан, до EWI, някак интелектуално ни е на полянката, особено посетилите форума или някоя друга медитация. Продължаваме с интерактивния проект на Константин Кучев „Разходка по луната“, което се превърна в тотален хит из беглишките среди. Най-веселата част премина с участието на деца от публиката, които се включваха в композирането на песните, теглейки думи от листчета. Хитове станаха „Ти имаш ортодоксални очи“ и „Апогей“. След солидна доза смях и забавления, слизаме към другия силен проект – Попара на Big banda stage. Смеем се с числата от тотото, защото 1+1 е минимум 3, честито на печелившите! Не се минава без песента за Лъчо, която се роди спонтанно преди не малко време под формата на бис в Swinging Hall… молейки за „още 5 минутки само“… в крайна сметка се стигна и до изводa: „да благодарим на Слънце Луна, но и на самото слънце и на самата луна“. Безспорно Попара са един от най-силните проекти на българската сцена, пък и имаме удоволствието да се кефим на Skiller на Родопите, както Шаманчето поясни.
Голяма шега падна на koncerti.bg station, поради честите запитвания, че един фестивал пък ще преживеем без Мерудия. Да, ама не. Мерудия бяха изненадата на Беглика. Танцуваме след „български дъбец зелен“ на Попара, с Мерудия, пак зелено, пак танцувално и пак с пълна поляна. Много Беглишко.
На третия ден продължаваме с реге звученето, за което през цялото време на фестивала се грижат пичовете от Chill сцената. Там са редовните заподозрени, а и основателят на Life trans circle. Същият ден посещавам този проект. В края на гората, хората си губят главата. Там не-музикантите се сливаме с магията на музиката, хармонията над хаоса, медитацията на ритъма.
Разпускаме с GangJah Army, преди да ни счупят главите. Balkan Khans. Отзад е езерото, потънало в мъгла. Психопати, от тези, усмихнатите. Който не ги е посетил, да се поправи!
Както казахме, музкантите се прегрупират и организират. Такова включване имаше даже извън програмата на Каба сцената, където озвучителите се трудиха денонощно. Разнообразието е важно, имровизацията също. Точно такава е Беглика. Такъв е и проектът Древност и Космос, изцяло подходящ за планина, все пак основен инструмент в този проект са Тибетските купи.
Биг бенда на Биг Банда, са си голяма работа, също. Интерактивността е на високо ниво, че на всичкото отгоре хумуристично. Само на тази сцена може да се качи куче, което да се включи също в имровизациите с лекота. Получиха се песни за „на баба ти хвърчилото“ и „нещо, което не съществува“, за „още нещо, което не съществува“ и за „мушморока, който цял живот лъже, като порасне, иска да става велик, иска да става политик“…
И в този тон на мисли, няма как човек да не се замисли, че едно такова Беглишко общество е началото на нещо по-добро.
