На 15, 16 и 17 декември Конферентната зала на Софийски университет „Св. Климент Охридски” отново стана домакин на Фестивала на етнографския и антропологичен филм. След началото на изданието през 2010 г., което всъщност бе прочит на добре забравеното старо, акцентът на втория ФЕАФ бе необятната тема „Балкани”. Те бяха показани през различни гледни точки чрез селектираните 20 продукции от 6 балкански държави.
Фокусът през трите фестивални дни премина през ромската действителност, светите места на различни конфесионални групи и традицията в съвременността.
Началото бе поставено с проекта на продуцентите от АГИТПРОП и филмовия канал HBO и двата филма произлезли от тази колаборация – лентата на София Тзавела „Хотел Рай” за култовия (и вече несъществуващ) блок 20 в Ямбол и филмът на Йордан Тодоров за момент от живота на една от най-заможните прослойки на ромския етнос – кардарашите.
Разказът за „бетонните фараони” на Тодоров предизвика широка дискусия и множество въпроси към младия режисьор. Филмът описан от създателите си като „възхвала на живота във всичките му измерения – тук и в отвъдното” и взел през 2010 г. Награда за дебют на Фестивал на българското документално и анимационно кино “Златен ритон” и Награда на Българската филмова академия за режисьорски дебют в документалното кино, съвсем заслужено обра и овациите на зрителите на ФЕАФ.
Свои продукции във всеки един от дните представиха и медийните партньори на фестивала – Телевизия Туризъм. „В Кавракирово с песен на зурни”, „Старовремска жътва” и „Между полумесеца и кръста” пренесоха присъстващите от петричкото село на майсторите зурнаджии през радомирското поле до Делиормана. Последното от заглавията, представено от автора на лентата Стоян Радулов също предизвика интереса на публиката. Филмът, с консултант Невена Граматикова, разказва за малко позната част от населението на България – къзълбашите, изповядващи алевизма – религиозно течение в неортодоксалния ислям, близко до неговия автентичен вид и твърде общо с ранното християнство.
Зрителите се потопиха в различни аспекти на традиционната култура на българина с няколко заглавия представящи зимните маскарадни обичаи и филми като „Хурката” и „Къната” на етномузиколога Веселка Тончева. Традицията при другите балкански етноси беше показана чрез филмите „Дяволско коло” на Тамара Попов (Сърбия), „Последния гуслар” на Сахит Коколи (Косово) и „Сестрите на Лилит” на Емел Челеби (Турция). Премиерна за българската публика стана лентата „Нестинари” (2010) на Златолина Семова, разказваща за съвременното състояние на един стар ритуал, забулен в мистика и включен от ЮНЕСКО в Списъка за нематериално световно културно наследство.
В рамките на трите си дни, обявени от организаторите отново с вход свободен, фестивалът бе посетен от над 500 души. С оглед на нарастващия интерес към този филмов жанр и тясната през по-голямата си част от времето 100 местна зала, Сдружение за културни инициативи обещава с третият ФЕАФ да компенсира това причинено неудобство с по-голям салон и по-добра организация.
ФЕАФ 2011 се организира от Сдружение за културни инициативи в партньорство с Академичното етноложко сдружение, Катедра Етнология на Софийския университет и издателство Вакон. Медийни партньори бяха Телевизия Туризъм и списание The Explorer.
