Петър Винокуров, шампион на Русия по даунхил за 2018 г., разказва за коварството на пустинята и примамливите стени на страховитите скални бастиони, издигащи се на платото Устюрт в Казахстан.
За последните 5 години, покрай снимките за проекта RideThePlanet, той е имал щастието да обиколи, както редица комфортни, цивилизовани места из Словакия, Австрия и Италия, така и доста екстремни дестинации по северния склон на Елбрус и Абхазия. Но до никое от тях не е имало толкова продължителен авто трип и удивителни преживявания, като тези сред дивата пустош на платото Устюрт в Западен Казахстан.
Снимките за филма са заснете през месец септември, а за преживяването си даунхилърът споделя: „Да се озовеш с байка си на такова отдалечено място не е толкова просто начинание. Отправяйки се на подобно пътешествие никога не знаеш какво те очаква – каква почва, какви денивелации и какво естество на терена. Разбира се, ние винаги се стараем да събираме информация за мястото, към което сме се отправили, да гледаме репортажи, да четем статии в интернет и отчети от експедиции до там. Информацията която може да се изнамери конкретно за това място, обаче се оказва доста оскъдна“.
За разлика от по-честите посетители на платото Устюрт, пристигащи там с джипове или мотори, то Петър отива там с малко по-специфични задачи – не само да посети красивите отдалечени кътчета, но и да намери интересни релефи за спускания с колело и за снимките на филма.
Първото място, където спира експедицията е каньона Сор Тузбаир. Това, което прави впечатление в този район са огромните и дълбоко спускащи се варовикови склонове. Откриват се десетки подходящи стени и скали, от които можете да се спускате или да скачате, но почти няма подходящи места за приземяване. Първоначално това е и най-голямата трудност за Петър – да намери удобна линия за каране.
За първите два часа той и екипа му изследва детайлно около 3 кв.км от ландшафта. В резултат накрая избират най-високата точка в района, с множество красиви пейзажи, и започват заснемането на дълги фрийрайд сцени по различни хребети.
Поради липса на достатъчно време екипът няма възможност да строи трасета с лопатите. Остава тръпката да се кара и импровизира по напълно див и непознат терен, който природата е подготвяла с хилядолетия за този момент.
Каньонът изобилства от вертикални стени, по които първоначално изглежда нереално да се изкатериш, дори и без велосипед. За падане пък никой не си и помисля, поради което всичко се изчислява максимално прецизно и където има възможност и време, теренът се подготвя с лопати.
Вторият лагер експедицията установява в долината Бозжира. Едно място, към което няма как да останеш равнодушен. Посрещат ги гигантски скални масиви, 100-метрови вертикални стени и каньони, рязко извисяващи се над съвършено равната пустиня. Древните варовикови скали, под влияние на дъжда, ветровете и температурните амплитуди, постепенно променят формата си, създавайки причудливи релефи.
Натрупаните, в резултат на стичащата се вода, скали в подножието на скалните бастиони, образуват дълги и плавно слизащи към пустинната равнина склонове с различен наклон. Повърхността на тези склонове е загладена и твърда като бетон.
Именно те се превръщат в танцова площадка за Петър и велосипеда му. По-голямата част от склоновете на скалните бастиони имат добра финална извивка и твърда почва, което позволява при спускане да се развиват високи скорости до около 75 км/ч.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Инзерските зъбери в Башкирия: Символичната граница между доброто и злото
Петър все пак предупреждава, че спокойствието, което излъчва това място, може да бъде измамно: „Както си е слънчево и + 30 градуса, с приятен ветрец, така за 15 минути всичко може рязко да се промени и да ти се наложи да се спасяваш в палатката от силния поривист вятър. Финия пясък, носен от него, пък влиза буквално навсякъде. Освен това тук пълзят скорпиони, всякакви бръмбари, паяци и други отровни обитатели на пустинята. Така че ходенето със сандали и въобще открити обувки не е препоръчително, а щателното проверяване на палатката за разни пълзящи „приятели“, преди лягане е задължително.“
Още една опасност в този район представляват дъждовете. Обилните порои много бързо превръщат пътя през дъното на сухите езера и вади в непреодолими кални блата. В такъв случай придвижването става много сложно дори и да разполагате с високопроходима техника.
Препоръчително е по-скоро да изчакате докато пустинята изсъхне. Екипът на Ride the Planet има късмет в този случай. За целия му 10-дневен престой припръска дъжд само няколко пъти и то повече, за да разхлади атмосферата, отколкото да разкаля терена.
Като финал Петър, споделя че платото Устюрт не прилича на нищо друго, което някога е посещавал и е трудно да повярваш какви необичайни форми могат да създадат природните сили. Но „за да кара велосипед на това място, човек трябва да има много силно желание за това, както и да си намери достатъчно мотивирани съмишленици!“
