В неделя на маратона в Берлин един от най-добрите ни бегачи на дълги дистанции Мирослав Спасов записа най-добър личен резултат с време 2:20:19 ч. Това е най-доброто българско постижение за последните 10 години и като такова предизвика много вълнения сред общността на бегачите и феновете на атлетиката. Специално за „360“ Миро коментира своето бягане и бъдещите си цели:
Как премина подготовката ти?
Подготовка мина доста объркващо, от пролетта, след „провала“ в Прага, бях със смесени чувства за Берлин, въобще дали да ходя или да бягам за рекорд, знаех че миналата година в Атина бях в добра форма и реших да следвам донякъде същия план, като наблегнах на километрите и намалих интензивността.
За какъв резултат беше нагласата ти?
Честно казано нямах очаквания, но през последните две седмици направих силно бягане на 5 км шосе, та нагласата към Берлинския се качи значително и желаех резултат за лично, дори за под 2:25.
Кога осъзна, че можеш да бягаш за 2:20?
Стартирах с идея за под 2:25-2:23-4. Но наистина на такъв маратон е голяма суматоха в началото и следвах принципа „тръгни бавно“, но това важеше в случая за първия километър. След като се оформи група, реших да пробвам с нея, бях изумен от темпото, но следвах усета и пулса, те значеха много и се чувствах перфектно до 10-я км и след него. Точно тогава разбрах, че мога да бягам с това темпо до края, поради големия опит в маратона, което значеше резултат от около 2:20.
Приложи ли някаква тактика? Изглеждаше, че бягаш в група.
Да тактиката беше не аз да диктувам темпото, а да следвам пейсърите на двете японки. Прекрасни пейсъри, шапки долу за тях. Искам да изкажа благодарности и на моя партньор в бягането, който ми помагаше с напитките (Кристиян Кирилов), благодаря ти, момче, без теб нямаше и да помисля за този резултат.
Какво си мислеше на средата на дистанцията?
Мислех си: какво става? Да мина така на полумаратона и чувството да е такова, че да мога да продължа още толкова, е невероятно, адреналинът скача, чувстваш се зареден и готов за победи.
Имаше ли проблеми с приемането на течности/храна?
За съжаление на всеки маратон имам проблеми с това, силно се надявах да нямам тука, но стана така че дойдоха в по-късен етап от състезанието, към 30-я км. От тогава до финала бягането стана различно, молех се само да не изпусна пейсъра и групата. Е така и стана, беше стискане на зъби, но това е неизбежно за добър резултат.
Как ти се стори трасето?
Трасето е уникално, макар и нищо да не видях. Ще се повтори определено!
Искаш ли да благодариш на някого?
Благодаря на всички хора, които ме познават и знаят какво правя, независимо дали ме подкрепят или не, благодаря на приятели и роднини, че бяха там и викаха за мен, благодаря на безбройната публика за адреналина, който даваше през цялото трасе, благодаря на Сашо Спасов и Anta за това, което направиха за мен, това е огромна част от резултата!
Каква е следващата ти цел?
Да направя добри времена на по-късите дистанции, а после да избягам мечтания резултат от 2:18 на маратона.
