Хан-Тенгри! Красавецът на планината Тян-Шан! Грамада от камък, сняг и лед пробожда небето на границата между Китай, Киргизия и Казахстан. До тук всичко е ясно и точно. Искаше ми се да продължа и това, че този връх пробожда небето на … метра, но се налага малко да поспорим. До началото на 70-те години на миналия век нещата бяха пределно ясни. След много обстойни измервания с най-прецизна и модерна техника, през 1943 г. височината на върха бе измервана от силна експедиция и категорично бе определена за 6995 м. А ето и етапите, през които тя бе поправяна няколко пъти, преди да се отсече категоричното 6995 м.
Върхът е открит през 1886 г. и тогава първата му височина е измерена на 7320 м /В.В. Игнатов/. Това го прави най-високият връх на Тян-Шан. През 1902 г. височината му драстично е снижена на 6950 м, но той си остава първенец на планината /В.В.Сапоржников/. Година по-късно Хан-Тенгри отново „пораства”, но само до 7200 м /Г.Мерцбахер/. Големият диапазон от измерените височини не престава да вълнува специалистите и през 1912 г. топографска експедиция на туркестанския военен окръг е много по-точна, като му отрежда 6992 метра. Когато на 5-и септември 1936 г. един от най-големите алпинисти на бившия СССР – Евгений Абалаков /брат на Виталий Абалаков и първият алпинист, изкачил връх Комунизъм на 3-и септември 1933 г./ стъпва на Хан-Тенгри, неговият джобен алтиметър посочва височина 7220 м. Авторитетът на Абалаков е толкова голям, че никой не се осмелява да му противоречи.
И все пак през 1943 г. мащабна топографско-геодезична експедиция отсича – връх Хан-Тенгри е 6995 м. И още едно разочарование – върхът отстъпва първенството на Тян-Шан, защото пак тази експедиция открива връх, който се извисява на 7439 м, които му отреждат първенството, пренадлежало преди това на Хан-Тенгри. Безименният връх е наречен Победа в чест на победата над фашистка Германия през Втората световна война. Резултатите от тази експедиция се приемат безапелационно и на всички карти, учебници и други справочници са нанесени горните височини.
По време на „Студената война” невъзможността на алпинистите от бившия Варшавски договор да катерят по върховете извън техните планини доведе до тъй наречения „таван в развитието на алпинизма” за тези страни /с малки изключения за полските алпинисти/. Това наложи на 12-и ноември 1968 г. Президиумът на федерацията по алпинизъм на СССР да въведе почетното звание „Снежен барс”, по подобие на „Снежен тигър” за шерпите, преминали границата от 8000 метра. Върховете, които трябваше да бъдат изкачени, са четирите седемхилядника на територията на СССР – Комунизъм /7495 м/, Победа /7439 м/, Ленин /7134 м/ и Корженевска /7105 м/.
Малко по-късно отношенията между Китай и СССР се влошиха и изкачването на връх Победа се ограничи, дори и за алпинистите на СССР. Това наложи мястото на връх Победа да се заеме от връх Хан-Тенгри, макар и шестхилядник. Точно 30 години никой – нито алпинисти, нито журналисти и най-вече специалисти – топографи, геодезисти и географи, не поставя под съмнение резултатите на експедицията от 1943 г.
Продължението можете да видите тук
