Съвсем скоро бял свят видя най-новото видео на Весо Овчаров – 12 Hours Challenge. Заинтригувани от вълнуващите кадри, потърсихме Весо за няколко въпроса (и техните отговори), които да разкрият повече около атмосферата зад кадър, начинът на заснемане и работният процес.
ВИЖ ВИДЕОТО: Весо Овчаров и 12-часовото предизвикателство
Кога и как се роди идеята за това видео?
Нисан искаха да направим видео, което да представи мен като атлет и нашето партньорство. Аз и Илко Илиев изготвихме идеята и сценария и те я одобриха.
Каква е целта на видеото?
Да покаже вълнуващите възможности на техните коли и приложимостта им в приключенския лайфстайл, който водя в ежедневието си.
Колко човека и камери са забъркани в процеса?
Тотално замесените хора бяха повече от 30-35 човека. Тук искам да изкажа благодарност на клуб Адреналин – Росен Касабов, Sebastian Alvarez, Neverknow Production, Shambala Center Sopot, Илко, Жоро, Сандала, Слави, Марин, Сяров, Валери, Емо, Митко, Даката, жена му и мнoго други. Трудно е да изброя броя на камерите, но основната техника бе предоставена от Илко и Марин Red EPIC + кино дрон ALTA.
Колко време отне снимачният процес?
Планът бе да успеем за 7 снимачни дни, но реално препятствията (условия, координация и сработването на екипа) отне повече от 30 снимачни дни в рамките на 3 месеца.
Колко време отне монтажът?
Вечно. :)) Екипът вече бе ангажиран с други проекти, които се застъпиха и това ни забави нови 2 месеца.
На колко и кои локации е снимано видеото?
Витоша, Сопот, Растник, Белоградчик, Камен Бряг.
В началото на видеото се вижда как падаш без парашут! Помислих че е монтаж? Как е постигнат този кадър?
Това бе идея на Илко и изработихме специална тениска, която да покрие парашута ми за base jumping. Интересното бе, че това автоматично ни ограничи с вариантите за скок. Няма самолет в България и по света, от който да скочиш с такъв парашут, защото е забранено и нелегално. Съответно, единственият вариант бе балон, което е много по-скъпо и по-ниско. Това направи кадъра изключително труден – с кратко време за заснемане, много-много скъп и не съвсем безопасен. Но в крайна сметка се получи нещо по-различно и хубаво от зелен екран.
Как се постига синхрон с въздушния оператор?
Много трудно, мъчително и скъпо.
Твоята работа или на въздушния оператор беше по-трудна и защо?
И на двамата, в контекста на кадрите със скокове от самолет/балон и парапаланеризъм. Кадрите със самолета на пистата бяха много вълнуващи и екстремни за мен и отново много скъпи!
Имаше ли опасни моменти по време на снимките?
Наистина много! По добре да спестя подробностите. :)
А забавни?
Безброй. Определено ни зареждаше този елемент, всеки ден бе мисия на ръба на възможностите ни като екип и опит.
Най-трудният за изпълнение и заснемане кадър?
Скокът в началото, кацането на самолета до движештия се GTR, който аз управлявах, а Илко снимаше. Движехме се в сандвич формация със 130 км/ч.
Какви мерки за безопасност се взимат при снимането на такъв тип видеа?
Събирането на безупречен екип и много повторения.
Как се казва соколът и откъде се появи?
Сахат. Виждаме го във видеото благодарение на мой приятел Сандала – Александър.
Много пъти сме се впечетлявали от твои клипове, къде поставяш ти този сред другите?
Определено на ниво, на което за пръв път съм работил в България, надявам се оттук нататък това да е основно ниво и на горе!
