Гангкар Пуенсум се намира на границата между Бутан и Тибет. Извисява се на 7570 м, което го прави най-високият връх в Бутан, както и най-високият никога не изкачван връх в света. В наши дни той е забранен за изкачване по религиозни съображения. Интересен факт е, че е имало период, в който тези забрани не са били в сила.

Експедициите
1983 е годината, в която алпинизмът в Бутан е разрешен. Това довежда до четири опита за изкачване на Гангкар Пуенсум, съответно през 1985 и 1986 г. Всеки един от тях е неуспешен.
През 1994 г. Бутан забранява експедиции до върхове, които са високи над 6000 м. 9 години по-късно алпинизмът на територията на цялата страна е отново забранен.

Въпреки забраните, през 1998 г. Китайската планинска асоциация дава разрешение на японска експедиция да се отправи към върха от страната на Тибет. Бутан обаче започва да протестира и с цел да не се обтягат отношенията между двете държави, разрешението е отменено. Алпинистите тръгват нагоре към друг връх в близост – Лианканг Кангри (известен още като Северен Гангкар Пуенсум – 7535 м). Те твърдят, че изкачването им до Гангкар Пуенсум също е щяло да бъде успешно, ако имаха разрешение да стигнат до там. Също така, излизат с тезата, че най-високият никога неизкачван връх се намира изцяло на територията на Тибет. Тази позиция се поддържа както от правителството на Китай, така и от правителството на Япония.
