4.20 = „Фоур Туенти“ = „Точно време“ e едно и също. Това е името на един от утвърдените и доказали се отбори по планинско спускане (DH) на българската състезателна сцена, за който не знаем много, дори нищо. Всичко достигало до някои от нас под някаква форма, e по-скоро диейчърски фолклор, на който дали да вярваш, дали да се смееш, дали да плачеш?! Или и трите накуп! За да разчупим low profile-а на отбора, решихме да ви срещнем с ядрото, за да почерпим информация от първоизточника и да разсеем мистиката в съзнанието на заинтересованите.
Как започна всичко и защо точно 4.20?
Явката: През вече далечната 2012 от 2-3 години карахме заедно една и съща групичка хора и в един момент на някой му дойде идеята да си направим еднакви екипи. А защо точно 4и20 – защото започнахме 4-ма, а колелата ни бяха с 20 см ход на окачването.
Дечи: Аз съм част от отбора от 2013 година. Името на отбор „Точно време“, всъщност идва от много важна за нас дата – 20.04., датата, на която е избухнало Априлското въстание.
Танеца: Всичко започна преди 5-6 години, когато група приятели, с които караме и се забавляваме заедно, решихме че трябва да официализираме нашето прителство в името на българското колоездене. Година по-късно вече имахме регистрация в съда, а от миналата година отборът е част от Българския Колоездачен Съюз (БКС).
От колко човека се състои отборът? Какъв е критерия за прием на състезатели, прдполагаме, не само физическите умения на състезателите се взимат предвид при прием? 4.20 само състезателен отбор ли е, или може да говорим за вид общество?
Явката: В момента отборът се състои от 8 основни състезатели и от около още толкова почетни членове, които гравитират около клуба. Основните критерии са свързани предимно с желанието за максимален кеф по време на каране с останалите от отбора, като главен фактор е разбирателството и приятелството с тях. Може да се каже с пълна сила, че FourTwenty Bike Team е кръг от приятели с различни професии, но общо хоби.
Дечи: Това, което най-много ни събира, всъщност е приятелството и любовта към планинските спортове и съм много радостен, че имаме почетни членове на клуба и наши приятели са хората като Косьо Катев и Христо Тодоров от True Riders, както и Асен Стратиев и Желю Желев-Жеката. Повечето хора, занимаващи се с колоездене знаят – освен че караме заедно DH и Enduro, другото, което ни обединява, е любовта към ски спорта, най-вече фрийрайд ските.
Танеца: Колко човека сме всъщност е трудно да се каже (хаха). Официално за момента сме десет човека, като активно взимащи участия в състезанията по планинско спускане са седем, основно представени в категория Masters 30+ и трима в Men 19+. С годините част от хората се оттеглиха от състезателна сцена, но си останаха активна част от цялата организация. Трябва да признаем, че трудно приемаме нови членове, но не защото се правим на недостъпни, а защото искаме да запазим приятелския отборен дух, без да комерсиализираме каузата. Голямата идентичност на отбора идва от нашето задружие и желание за взаимопощ. Всеки човек в отбора е сериозна, зряла личност със сериозна професия. Единствения нов член на отбора, след създаването му е Ники Георгиев, като Ники е и нашата млада надежда за големи резултати!
ВИЖ ПОВЕЧЕ: Николай Георгиев: стилен хардтейл на призово място
Как се движи един такъв отбор? Имате ли си мениджър, както по филмите? Не сте ли всичките прекалено големи индивидуалисти, за да правите компромиси в името на отбора? Все пак планинското спускане си е индивидуален спорт… Бързо си признайте, има ли в отбора странни индивиди?
Танеца: Всеки от нас е в някаква степен мениджър. Дори в съдебната ни регистрация, всеки един е юридически равнопоставен като член на отбора! Разбира се, ние сме много различни, всеки с особеностите си и лудостите си, но когато се съберем на едно място, се получава щура комбинация, дори и да имаме някакви разногласия, няма негативни емоции! Спортът е на първо място забавление за нас!
Явката: Е, имаме си една основна групичка в отбора, която се ангажира с вземане на решения, що се отнася действия от името на отбора. Ние сме приятели, с огромно доверие помежду си, както и сходно мислене, и затова има разбирателство и решенията се взимат лесно. Намират се странни индивиди, та буквално изненадваме сами себе си понякога. „Всеки луд с номера си“, но най-много можем да говорим за „учителя“, „твореца“, „създателя“.
Дечи: Предвид, че всички работим, се стараем да разпределяме отговорностите свързани с управлението на клуба. Има „ядро“, както каза Явката, което се ангажира с голяма част от решенията, но всичко се обсъжда на отборни срещи и се отчита мнението на всеки, все пак всичко което правим е „от нас за нас“.
Как протече сезон 2017 за FourTwenty?
Дечи: Сезонът бе доста динамичен. Освен дежурният „bike trip“ из Европа, отборно взехме участие във всички състезания от Българските даунхил серии, като можем да се похвалим с 3-то място в категория Masters 30+ на Пиер Лозен на PBF2017, 3-то място в категория Masters 30+ отново на Пиер Лозен на международното състезание Borovets Open Cup 2017 UCI Class 1, 3-то място на Ники Георгиев в карегория HardTail на Borovets Open Cup 2017 UCI Class 1, 2-ро място за Димитър Митрев на Българския Национален Шампионат 2017 на Боровец през юни.
Разбира се, черешката на тортата беше последното за годината състезание Home Moutain Bike Cup, на което офанзивно завладяхме подиума – троен подиум, извоюван в кал и сняг, в карегория Мастърс 30+ със злато, сребро и бронз се окичиха Дечко Груев, Пиер Лозен и Александър Осенски. Друга наша гордост от домашната планина е и златен медал за Ники Гоергиев в категория HardTail.
Силен сезон беше, пълен с емоции, сигурни сме, че сезон 2018 ще бъде още по-офанзивен и успешен!
Какви са целите на отбора, в краткосрочен и дългосрочен план?
Явката: Главната цел в дългосрочен план е една – да продължаваме да се наслаждаваме на спорта и да радваме нашите фенове, но също така и да подобряваме резултатите си. В краткосрочен план целта е най-младият ни талант Ники Георгиев да има на разположение и ендуро колело, за да взима участия по състезанията в тази дисциплина, каквото е именно неговото желание. Тази година на националния шампионат станахме 4-ия отбор, а дори не бяхме в пълен състав, имахме подиуми на различни състезания в различни категории, така че ще се постараем да стъпим отборно на подиума през 2018 г.
Танеца: Целите на отбора са да помагат за развитието на така атрактивния ни спорт на родната сцена и запазването на фън характера на спорта ни. Основната ни цел засега е да виждаме Ники на подиума на българсите даунхил серии, като се надяваме той да започне да се появява и в ендуро дисциплината през 2018г.
Какво бихте казали на желаещите да станат част от отбор 4.20 и въобще на хората, които искат да се захванат с даунхил?
Явката: Захващайки се с даунхил е важно всеки начинаещ да потърси някой опитен карач за съвети – правилна позиция на тялото върху колелото, техника на завиване и спиране, както и съвет за подходящ велосипед и подходящ терен. След това постепенно всичко да се надгражда с редовно каране на различни трасета. Всъщност ние не оставаме слепи за хората с талант, мотивация и желание да се състезават, именно такива сами каним да станат част от отбора, така беше и с Ники Георгиев.
Танеца: Аз ще кажа, че за мен най-важното е радостта от спорта. Има един лаф, че се качваш горе, махаш главата, слагаш каската и газ надолу. Точно това е най-готиното разпускане, което вече толкова години ни държи силно привързани към спорта, а именно моментите, в които не мислиш за друго, а си обвзет от изцяло позитивни или никакви мисли, докато адреналинът бушува в кръвта ти до степен, че си в друго измерение…и всичкото това в компанията на себеподобни лудаци!
