Планинският колоездач Росен Ковачев застава на шофьорското място, за да ни преведе по пътя от града до планината. На разположение имаме най-подходящото возило – Nissan Qashqai, съвременният SUV, създаден за града и дълги пътешествия, с който можем да достигнем навсякъде. Движим се по пътя уверено, не се оставяме на градския трафик да намали удоволствието от придвижването, впускаме се в мисли за предстоящата среща с природата и откриваме още общи черти между града и планината, градския и планински път, автомобилите и колелата.
Не е изненадващо, че Росен решава да ни заведе до маунтинбайк трасето на Витоша – освен че се намира в „задния двор“ на софиянци и достигането до него е лесна работа за всеки, Росен е един от главните виновници за построяването му, а склоновете на планината са едни от първите, по които колоездачът се отправя на приключение към някога новата си страст – дисциплината „спускане“. Ежедневието на Росен обаче се простира далеч отвъд планинското колоездене и подготовката му за поредното състезание. Неслучайно той се оказа най-правилният човек за „разходка“ и тест на Qashqai – автомобилите са другото хоби на колоездача, а именно с кола Росен най-често „свързва“ отделните си задължения в града.
„Въпреки че съм колоездач, с колелото не стъпвам почти никога върху асфалт. Единственото, което правя, е да го закача на багажника и да го отведа до трасето, по което ще карам. За сметка на това обаче, всеки ден съм в колата, с която се придвижвам в града.“
В града Росен е разделен между тренировките, част от подготовката му за даунхил състезанията, работата си – автоматизирана борсова търговия и едно от големите си хобита – автомобилите (не само в частта с управляването им, но и в работата по тях). Всяка от тези дейности обаче е намерила мястото си в графика на Росен и освен това поне между колоезденето и страстта към автомобилите може да се намери нещо общо:
„Със сигурност и двете са ми от полза, което и да изпълнявам в даден момент. При всеки един спорт, в който са замесени гуми и колела, има доста неща, които се припокриват – като например знания за налягане на гумите, смес на гумите и т.н. Теория на завоите се прилага еднакво добре и в колоезденето, и при автомобилите, единствената разлика е, че при колоезденето ние не се движим в една равнина, а можем да скачаме, да прескачаме обекти, да минаваме по различни виражи…“
Ако в планината колоездачите често „прелитат“ над препятствия като камъни, корени, бабуни, то в града се изисква по-скоро возило, с което да преминеш през тях. Именно с това е свързана една от отличителните характеристики на Qashqai според Росен: „В града колата показва, че е доста пъргава и освен това е с достатъчно високо окачване, така че дори по-небрежно каране по софийските улици не е проблем. Височината съответно е плюс и по шосетата, защото директно от града мога да отида с колата в планината, където да карам колело, ски през зимата и така нататък. Плюс е, че мога да си позволя да я оставя на някое по-закътано място, до което друга кола по-трудно би достигнала, или да карам по по-лоши и черни пътища, каквито понякога са тези до някои наши стартове.“
Освен че подготвя себе си за състезанията обаче, може да се каже, че Росен е треньор на трасе и за Виктория Гончева и Румен Белезирев, с които са заедно в един от най-успешните родни отбори – „Gravity“: „Мога да кажа, че юношите ни са едни от най-добрите у нас. С тях тренираме както в зала, така и на трасе и гоним все по-добри резултати занапред.“
„Прехвърлянето“ от залата на трасето несъмнени е свързано с пренасяне на екипировка, която, в случая с планинските колоездачи, е доста обемна: „Повечето хора си мислят, че този SUV е само градска кола, но тя всъщност е много подходяща за всеки, който се занимава с някаква активност на открито – колоездач, скиор, сноубордист. Първо, можеш да излезеш сред природата, без да се притесняваш, че можеш да я счупиш някъде и второ, задните седалки падат, така че можеш да събереш и по-обемна екипировка вътре. Ски или борд биха влезнали перфектно в купето, а ако искаме да превозим сглобено колело, можем да използваме рейките на покрива, за които може да се закрепи багажник.“
Благодарим на DragZone, с чиято помощ и багажник успяхме да превозим колелото на Росен от града до планината.
