Радослав Мирчев, Радо, Радо от „Петък“ – сигурно е достатъчно да споменем имената му, за да стане ясно веднага за кого говорим. Сега обаче се срещаме с Радо, не за да ни разказва за случващото се покрай бара (което би било друго страхотно интервю, впрочем), а за да говорим за бягане.
Радо е част от Passion Runners отборът на Renault, който тренира заедно с Дизела, взима участие в различни състезания по бягане и вдъхновява хората да излязат да спортуват. И въпреки, че си говорихме предимно за спорта, колко популярен е станал в последните години, кога е запленил Радо, защо е по-яко да го правиш заради „пътя“, a не заради резултата, нямаше как да не го попитаме и за това как бягането се отразява на алкохола и нощния живот (или беше обратното?!?).
Кога дойде бягането?
Едно време с едни от най-добрите ми приятели тичахме вечер в училище. Излизахме да правим по няколко обиколки в двора, обикновено около един часа, когато вече спираше да ни се играе куейк. Не че беше нещо кой знае колко много, но запали интереса ми към бягането. Много дълго време след това не бях тичал и всъщност след предложението на Renault да направим този отбор се вдъхнових да започна отново и в момента тичам доста.
Превърна ли се бягането в хоби, или в начин на живот след сформирането на отбора?
Ами, да. Готиното на тичането е, че можеш да го практикуваш в града, и че не ти трябва нищо особено освен едни обувки. Не ти трябва конкретна метеорологична прогноза като например да духа вятър, да има сняг и т.н., защото дори в дъжд и на тъмно можеш да го правиш, а и с малко усилия може да се поддържа доста добра форма.
Кое е любимото ти време от деня за тичане? Кога най-често го правиш?
Вечер. Днес например ще тичам в седем часа. Но аз не го правя за някакви конкретни постижения – първо, второ, трето място, а защото ми харесва. Хубавото е, че когато го правиш редовно, сам започваш да отчиташ промени за себе си. Аз забелязвам, че се чувствам по добре, мога да тичам повече, а в последно време дори започвам и да се „вманиачавам“. Вече имам часовник, следя пулса си, което не знам доколко е добре, защото се ангажираш с разни детайли, но да кажем, че е ОК.
За Renault Morning Run и другите състезания, с отбора тренирате с Дизела. Носи ли това отделни позитиви?
Дизела е много готин като човек и като отношение към спорта, защото прави това, така да се каже, цял живот. Има много опит и всеки един съвет от него е много ценен, колкото и малък да е този съвет.
Има ли конкретен такъв съвет, който Дизела ви е давал и който наистина се е отразил на бягането ти?
Когато започваш конкретното бягане, да тръгваш с по-бавно темпо, докато загрееш. За себе си забелязвам например, че до около четвъртия километър загрявам, а след това съм в добра кондиция физически.
Коя е най-дългата дистанция, която си правил до момента?
Преди няколко дни направихме един преход, но с елементи на тичане, от с. Клисура до хижа Иван Вазов – малко повече от 26 км. Успяхме да го направим за малко повече от 4 часа. Моят приятел Калоян преминаваше по маршрута Е4 тогава и аз се включих към него в конкретни участъци. Първоначалната идея беше да бъда с него до хижа Ловна, до която са някъде около 12-15 км, за които мислех, че ще издъхна, а пък се оказах в много добра форма и издържах до Иван Вазов. След това станахме през нощта и тръгнахме към Мальовица, където бяхме след два часа. Малко преди върха обаче, вече бях доста смачкан и заради не спането, и заради натоварването от предния ден. Издръжливостта, която се изисква за подобни продължителни преходи, определено изисква постоянство.
А как тренирате заедно с останалите в отбора?
Събираме се и тичаме. Нямаме заложена програма, която да е много стриктна, защото това не е отбор за професионални бегачи, а е отбор, който да покаже на хората колко готино е да тичаш.
Успява ли да покаже?
Да, което е супер. Дори има хора, които ни спират в парка и искат да се снимат с нас, защото знаят, че сме част от проекта с Renault. Много е интересно, защото изглежда, че много хора са започнали да тичат. Когато отидем в парка, винаги е пълно с хора, които бягат.
Може би е свързано с това, което казваш – че спортът е наистина много достъпен.
Със сигурност в последните години има тенденция да се спортува повече. Не е само при бягането, според мен. Сещам се дори за ските и ски почивките, които се организират. Преди 10 години никой не ходеше на ски почивка, а сега имам чувството, че дори хората, които не карат ски, отиват на ски почивка.
Как се съчетава бягането, спорта по принцип, с нощния живот?
Ами, супер. За нощния живот е много добре да си в добра физическа форма. Алкохолът ти влияе по съвсем различен начин, когато спортуваш, защото настройката на целия ти организъм е да му се случва по-бързо всичко. По-бързо успяваш да се напиеш, по-бързо успяваш да изтрезнееш, успяваш да се контролираш повече… Или поне аз.
Чела съм статии, съветващи, че едно от най-добрите неща, които можеш да направиш след „бурна вечер“, е да излезеш да бягаш.
Да, да имаш някаква физическа активност, каквато и да е тя.
Кое от състезанията, на които сте участвали до момента, ти се е сторило най-предизвикателно?
Сещам се за състезанието на Панчарево, което е на дистанция около 10,5 км и което успях да завърша за около 48 мин – доста добро време за мен самия. Сега за Renault Morning Run съм се навил да бягам 20 км, което ще е следващото ми голямо предизвикателство.
Мислил ли си да участваш в други, може би още по-предизвикателни проекти или състезания, свързани с бягането?
Състезанията според мен са някакъв тип себедоказване, желанието за което при мен премина доста отдавна. Аз се катерех активно, когато бях около 13-15-годишен и мисля, че още тогава превъзмогнах всякакво желания за себедоказване. Реших, че е по-важно да има удоволствие от самата случка, а не от резултата ѝ. Дали ще спечелиш, дали ще направиш рекорд или нещо подобно, не е толкова интересно и важно за мен, колкото самият път. Не знам дали е правилно, но е доста по-романтично, според мен.
В тази връзка, какво мислиш за редицата спортисти, които се опитаха да подобрят различни рекорди по Ком-Емине, например?
Със сигурност е много по-добре тези неща да ги има, отколкото да ги няма. Ако един човек е много добър в нещо, защо да не го прави? Готиното на състезанията и рекордите е, че чрез тях можеш да достигнеш до предела на силите си и да разбереш къде е той. Ако не си поставиш за цел да направиш рекорд на Ком-Емине, няма никога да разбереш дали можеш да го направиш, а да разбереш е интересно. Тези неща ти дават възможност да прецениш колко си устойчив психически, защото за физическите си възможности можеш да имаш някаква представа и са предизвикателни именно за психиката. Аз съм участвал в последните издания на Xco Adventure Cup и там имаше точно този момент – сам да избереш дали ще се откажеш, или няма да се откажеш. Според мен, с рекордите е същото – лично предизвикателство.
Възприемаш ли се като вдъхновител? Като човек, който може да накара останалите да започнат да спортуват, да се движат?
Да-аа (смее се). Надявам се да е така. Според мен, можеш умишлено да се стараеш да бъдеш такъв, но аз по-скоро не бих могъл да го изиграя. Смятам, че искреното поведение е най – добрият вдъхновител.
Следващото състезание, на което Passion Runners ще се надбягват и ще ни вдъхновяват е Renault Morning Run на 29-и октомври в Борисовата градина.
