От всички мотоциклетни дисциплини, ендуро предлага най-близък контакт с природата. То носи несравнимо чувство на свобода, но и сериозна отговорност. Към заобикалящата ни среда, към останалите, които са избрали чистия въздух и красотата на планината пред града, а и към самия себе си. За това къде и как да караме, така че влиянието ни да е минимално, а безопасността – максимална, си говорим с Богомил Касабов – запален ендурист, който от 2007 г. се е отдал на офроуда.
Дори когато не кръстосва с мотора пътеките, 37-годишният софиянец не стои мирен – обикаля с кемпър Европа или пък се носи с кайта по силния вятър. Зимната доза екшън му осигуряват фрийрайд ските. Ендурото обаче си остава голямата му любов. Познава отлично родните маршрути, но е наясно какво се случва със спорта и зад граница, защото е карал в Испания, Италия, Румъния, Мароко, а с приятели от чужбина – и по нашите планини.
„На много места, сред които Германия, Швейцария, Австрия, карането офроуд извън частните имоти вече е официално забранено. Във Франция, Италия и Испания успяват да карат на малки групички. Няма го това, което правим тук – почти безнаказано да караме навсякъде“, казва Богомил и добавя, че в момента топ дестинацията е Румъния, най-вече заради състезанието Red Bull Romaniacs и наличието на над 50 туроператора, изцяло специализирани в ендуро обиколки. Според него допреди 30-40 години забрани в Западна Европа е нямало, но занимаващите се със спорта са започнали да не спазват принципа да правиш нещо без да пречиш на останалите.
А как родните ендуристи да го спазват, за да не ги сполети съдбата на западните им колеги?
Основата е подходящият мотоциклет за ендуро. За съжаление, по финансови причини мнозина у нас карат кросови мотори офроуд, а те са направени за мотокрос трасета, за големи скокове, за скорост. Има разлика в подготовката на мотора, в стила на каране. Машината трябва да отговаря на условията за движение по пътищата, защото може да ти се наложи да покараш след залез по асфалта, а там без фар и стоп не става. Изискванията за шум също не са за пренебрегване. Ауспухът на ендуро мотора е много по-затворен и тих. Правилните гуми също са много важни. Тези за мотокрос са с доста по-големи шипове и се подбират в зависимост от настилката, която е еднаква по цялото трасе. Докато при ендуро е нужна много по-комплексна гума, защото в едната част на планината е кал, в другата – пясък, после има хлъзгави паднали дървета, минаваш през реки с камъни, покрити с мъх. Гумата има по-различна форма и структура, която осигурява и много по-добро сцепление.
„Миналата година приятели от Чехия дойдоха с мотори с чисто нови кросови гуми с големи, но много твърди грайфери. На едно стръмно, песъчливо място им обясних, че трудно ще тръгнат. Моторът на чеха започна да буксува и само изкопа дупка, което е предпоставка за ерозия. А аз, с изтъркана ендуро гума, нямах никакви проблеми. Има неща, за които кросовият мотор дори е по-подходящ в гората, защото е по-лек и маневрен, но в ситуации като тази се изисква отличен контрол върху съединителя, а и малко бутане не е излишно. Идеята не е да разкопаеш някоя поляна или скат, а да правиш така нещата, че след това да не може да се познае, че си минавал оттам“, разсъждава Богомил.
Хубаво да мислиш и за живите същества наоколо. „Видя ли туристи, стискам съединителя, което намалява шума на двигателя наполовина, или гася и минавам бавно по инерция покрай тях. Ако трябва, спирам и ги изчаквам, защото не е приятно да ти мирише на бензин, когато си отишъл на разходка, за да избягаш точно от това. Но в повечето случаи им е интересно да срещнат мотористи, ако те не са агресивни, разбира се. Нито в гората, нито на пътя не е разумно при вида на хора да вдигнеш мотора на задна гума или да дадеш пълна газ. Абсолютно възможно е и да избираш места, където туристи няма. А особено в Родопите, където по-рядко срещат външни хора, дори ни дават вода, черпят ни, няма негативно отношение“, разказва ендуристът.
По време на една обиколка там го впечатляват негови френски приятели, които виждат стадо диви коне, гасят моторите и ги бутат в продължение на 500 метра – неособено приятно занимание през лятото с цялата екипировка. При среща със сърна също е добре да загасиш мотора. Овцете пък са в полето, там можеш да заобиколиш по-отдалеч, така че да не притесняваш тях и овчаря… и да си спестиш преследване от кучетата му. Винаги трябва да се избира най-малкото зло за всички. „Трябва да се фокусираш върху нещата, които ти доставят удоволствие, а те обикновено не са свързани с разрушаване на природата“, обобщава Богомил.
Ендуристите срещат проблеми единствено с някои ловци, но си има цака за мирно съжителство и с тях. В ловния сезон е добре да се кара след 11:30 ч., когато ловът би трябвало да е приключил. Ако познаваш местната ловна дружинка, можеш да се обадиш вечерта и да попиташ къде ще е гонката на другия ден.
Къде не трябва да се кара?
В защитени зони, природни паркове. В Рила и Пирин екосистемата над 2000 метра е твърде крехка. „Планини и пътища за МПС в тях бол, нямаме работа в защитени територии и пешеходни зони“, убеден е Богомил.
А къде е ок?
По закон реално никъде не е разрешено. „Един ендурист е винаги в грешка“, признава Богомил. Оттам-нататък въпросът е морален и опира до това да ходиш на места, които познаваш или с хора, които ги познават. Много често явление е мотористи от различни райони да си гостуват или да правят оргнизирани турове и да карат заедно. Това е добре защото се изплзват разучени маршрути. „От всяко родопско село тръгва път, който стига до най-високите ливади и по него можеш да си доставиш страхотно удоволствие. Просто трябва да не караш около 17 ч., когато се прибират овцете.
Добър вариант за каране са и състезанията по ендуро. Там всичко е организирано и безопасно.
ВИЖ ОЩЕ: Балканско с мотор – къде, какво и как с мотора из Балкана
Как сами да се погрижим за безопасността си?
Машината трябва да се поддържа, окачването, гумите и спирачките да са в добро състояние. Важно е да се кара в малка група и то с хора, които познаваш.
От голямо значение е физическата и техническа подготовка на моториста. Основното качество при ендурото е издръжливостта. Не са нужни кой знае колко големи, а еластични мускули и много въздух. Мозъкът също е постоянно ангажиран с изчисляването на варианти и рискове.
Каската (винаги закопчана) и ботушите са абсолютно задължителни, предпазната жилетка, налакътниците, раменните протектори и очилата също са важни. При наколенките е по-добре да се използват такива с шини, защото коленните връзки са застрашени, но те са в пъти по-скъпи от обикновените. Много ендуристи карат с протекторни панталони и предпазител за врата.
Застраховката също е част от безопасноста по време на път. Ето защо е важно здравната застраховка да е винаги в джоба ти, и буквално, това може да стане много лесно с тази, предлагана от Boleron. Можеш да я сключиш онлайн, а полицата ти ще пристигне веднага на имейл адреса ти. Освен нея, от първият онлайн брокер можеш да закупиш и застраховка „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“.
Статията е част от брой ПРОЛЕТ 2015 на Списанието. Ако сте пропуснали предишен брой – от тук може да се снабдите с него на преференциална цена. А за по-сигурно, най-добре се абонирайте, толкова е лесно.
