ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

В брой ЛЯТО 2017 на Списанието си поставихме интересна задача. Решихме да съберем на едно място планините на България – да ги преброим, да ги огледаме отблизо и да се опитаме да ги опознаем поне малко по-добре. А после да обуем планинарските обувки, да вземем раницата и да тръгнем да ги обикаляме – защото няма по-добър начин да научиш всичко, от това да го съпреживееш от първо лице, единствено число.

Включете се и вие в начинанието! На сайта, обединени от общо заглавие „Планините на България„, ще намерите материали за всяка една от 39-те родни планини – помогнете ни да съберем всичко интересно и характерно за всяка една от тях. От природни забележителности до места и условия за спорт и туризъм – споделете ни в коментарите всичко, което знаете за съответната планина. Ние ще допълваме своевременно информацията в статиите, така че в един момент да съберем на едно място всичко онова, което прави планините притегателно и предпочитано място за свободното време.

ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ В ЦИФРИ:

30% от територията на страната са заети от планини над 600 м:

15,6% са ниски планини до 1000 м
10,1% са средно високи планини до 1600 м
1,8% са планини до 2000 м
0,7% са върхове над 2000 м

Българските планини са сравнително млади. Повечето принадлежат на геоложкия масив Балканиди, който е част от Алпо-Хималайската планинска верига. Последната се смята за най-младо формираната на земята, в последните 145 млн години, като процесът на формиране е приключил преди около 2 млн години. Това означава, че планините ни са набори с епичните Хималаи.

За релефа на Балканския полуостров могат да се разкажат още много интригуващи истории. Една друга такава, че днешните форми са се издигнали от дъното на гигантски океан, познат под името Тетис, заедно с всички други южни части на сегашния континент Европа и югозападни на континента Азия. Това до някаква степен обяснява и геоложката връзка между Балканидите и азиатските планини. Но Балканидите не са единствената обособена геоложка структура, обуславяща релефа на България. Към тях се добавят Краищидите и Македоно-Тракийския планински масив.

Различията в релефа в отделни части на държавата ни са резултат не само от действието на вътрешните земни сили, но и от тези на локалната метеорология – или външните земни сили, които включват температура, валежи, води, ледници, вятър и други.

Какво е значението на планините за човека? Каква е разликата дали ще живеем в равнинен район или планинска земя? Предимствата, с които е свързана планината, са много – те могат да бъдат икономирески, социални и индивидуални. Ние ще се спрем на няколко. На първо четене стои охранителната им функция, обусловена от тяхната труднодостъпност. Пример може да се даде с българските планини, които са съхранили част от вековни гори, дали местообитание на рядък животински и растителен свят. Планинският пояс генерира голяма част от питейната вода, която ползва човечеството и която му се доставя чрез големите реки. Горите отново се намесват тук със своята водоохранна функция, регулират количеството и състава на водните басейни. Планините осигуряват „бягство“ от топлия климат, мръсния въздух и градския шум. Не на последно място, планините възпитават в издръжливост, смелост и идеализъм.

Заключено е, България е планинска държава. Пише го в учебниците по география и твърдението се ползва широко от хора и организации в различни сфери. Както казахме по-рано, само 30% от територията на страната е заета от същински планини. А каква е бройката им? За някои хора те са пет – Рила, Пирин, Родопи, Стара планина и Витоша. За други са 37 (теза, която преброява 23 малки планини на малката територия, обединила местностите Краище и Западно Средногорие). Задълбочавайки се в релефа и топонимите в държавата ни, могат да се преброят дори повече от 100 български планини. Тази голяма бройка се дължи най-вече на многобройните дялове на Стара планина (верижна планина) и Родопи (разчленена планина), всеки един от които носи собствено име. Тези имена не са масово известни, но са названията, които се ползват сред локалното население. Това само по себе си, по наше мнение, е достатъчно да създаде индивидуален облик на тези планински дялове и да им препише лични истории.

Ако решите да катерите първенците на тези сравнително малки планини (установен е всеки един), на много от тях ще откриете паметници или други маркировки, които да потвърдят вашето планинарско постижение. Повечето от тези върхове ще ви позволят да зареете поглед над многобройни хълмове и да погледнете родината отгоре. До някои може да се наложи да търсите сами пътя. Някои от тях може би са ви познати много добре, за други – може и да не сте чували. Постарахме се да подберем всичко най-интересно за всяка една от тях – защитените местности, вековните гори, природните забележителности, спортните мероприятия и обекти… всичко онова, с което да ви вдъхновим да прекарате едно лято по планинските била и хълмове на България. Не забравяйте после и да ни споделите всичко, което научите по пътя за планините на България!

Всички материали в рубриката „Планините на България“ ще намерите в линковете при името на всяка планина по-долу, както и ако цъкнете тук. Ако имате с какво да допълните информацията – интересни места и природни забележителности, условия за спорт и активно време, пешеходни маршрути, снимки, GPS координати и т.н.- споделете в коментар под статията. Ще се радваме всички заедно да създадем един пълен поглед към планините на България!

ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ПО ВИСОЧИНА:

1. СТРАНДЖА
Връх Градище, 710 м
2. САКАР
Връх Вишеград, 856 м
3. ВИСКЯР
Връх Мечи камък, 1077 м
4.БОЗДАГ
Чиплакбаир 1090 м
5. ЧЕРНА ГОРА
Връх Тумба, 1129 м
6. ГОЛО БЪРДО
Връх Ветрушка, 1158 м
7. РУДИНИ
Връх Сирищнишка Рудина, 1172 м
8. ЗАВАЛСКА ПЛАНИНА
Връх Китка, 1181 м
9. ПЕНКЬОВСКА ПЛАНИНА
Връх Конски връх, 1187 м
10. ЕЗДИМИРСКА ПЛАНИНА
Връх Големи връх, 1216 м
11. СТЪРГАЧ
Връх Асанов връх, 1218 м
12. ЗЕМЕНСКА ПЛАНИНА
Връх Силни връх, 1245 м
13. ЛЮЛИН ПЛАНИНА
Връх Дупевица, 1256 м
14. ЕЛОВИШКА ПЛАНИНА
Връх Плоча, 1329 м
15. ПЛАНА ПЛАНИНА
Връх Манастирище, 1338 м
16. КОБИЛСКА ПЛАНИНА
Връх Бели Камък, 1362 м
17. СТРАЖА ПЛАНИНА
Връх Стража, 1389 м
18. ЛЮБАШ ПЛАНИНА
Връх Момин двор, 1399 м
19. ВЕРИЛА
Връх Голям Дебелец, 1415 м
20. ЕРУЛСКА ПЛАНИНА
Връх Големи връх, 1481 м
21. КОНЯВСКА ПЛАНИНА
Връх Виден, 1487 м
22. ПРЕДБАЛКАН
Връх Васильов, 1490 м
23. ЧУДИНСКА ПЛАНИНА
Връх Арамлия, 1496 м
24. ЛИСЕЦ ПЛАНИНА
Връх Връшник, 1500 м
25. СРЕДНА ГОРА
Връх Богдан, 1604 м
26. ОГРАЖДЕН
Връх Билска чука, 1644 м
27. РУЙ ПЛАНИНА
Връх Руй, 1706 м
28. МИЛЕВСКА ПЛАНИНА
Връх Милевец, 1733 м
29. КЪРВАВ КАМЪК
Връх Било, 1737 м
30. МАЛЕШЕВСКА ПЛАНИНА
Връх Ильов връх, 1803 м
31. ВЛАХИНА
Връх Кадийца, 1924 м
32. БЕЛАСИЦА
Връх Радомир, 2029 м
33. РОДОПИ
Връх Голям Перелик, 2191 м
34. СЛАВЯНКА
Връх Гоцев връх, 2212 м
35. ОСОГОВО
Връх Руен, 2251 м
36. ВИТОША
Връх Черни връх, 2290 м
37. СТАРА ПЛАНИНА
Връх Ботев, 2376 м
38. ПИРИН
Връх Вихрен, 2914 м
39. РИЛА
Връх Мусала, 2925 м

Материалът „Планините на България“ е част от брой ЛЯТО 2017 на Списанието, където ще намерите и още много вдъхновение за повече време навън. Ако сте пропуснали предишен брой, не се притеснявайте – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена.