Емил Кузманов е едно от главно действащите лица в изграждането на новото колоездачно трасе край Петрич. След като се „разходихме“ по трасето с Тедо Мавродиев, който също активно участва в построяването, сега отскачаме до местност „Папреница“, от която идва и наименованието на трасето, с Емо, за да ни разкаже откъде са започнали и докъде са го докарали.
Откъде се започва при изграждането на ново трасе? Коя е „първата копка“, така да се каже?
Ако трябва да съм честен, при нас работата в повечето случаи започва отзад напред! (смее се) Винаги има някой, който да направи „първата копка“, като се разчисти участък от трасето или се оформи вираж в някоя зона на пистата. След това започва истинската работа.
Какво беше състоянието на участъка в началото, когато започнахте с идеята да строите ново трасе?
Както обикновено, горите и пътеките в България са доста занемарени и работата по тях е много. Почти нямаше видимост по линията от храсти, клони и паднали дървета. Да не забравяме и боклука, който сме оставили след себе си.
А сега докъде сте стигнали?
След три месеца разчистване на храсти, корени, листа, камъни и дървета най-накрая стигнахме до момента, в който обхождаме цялото трасе и работим върху отделните елементи (виражи, дропове, мостове и т.н.).
Кой управлява багера? И как преминава един работен ден по трасето като цяло, разкажи ни нещо за атмосферата, кой какво прави, как разпределяте задачите?
Тъй като пътят беше в окаяно състояние, Община Петрич ни осигури багер, с който да направим достъпа на коли възможен. С багериста (чич’ Ристо) уцелихме шестица. Познаваше много добре гората и пътя и знаеше какво да направи, без да му се бъркаме много. Работата само с багера продължи 9 дни, като работния ден за всички започваше в 7 сутринта и свършваше около 7-8 вечерта.
За да се движи багера добре и да не изоставаме с графика, имаше няколко човека пред него, които разчистваха пътя от дърветата и храстите. Атмосферата винаги е приповдигната. Разбира се, че си имаме и трудните моменти (като в дните когато сме само 1-2 човека и работа е прекалено много), но гората винаги се грижи нашето настроение да е положително. Времето също беше невероятно, затова си опъвахме палатките в гората и оставахме през вечерта, за да пазим багера, а и да се насладим на природата.
Иначе, денят винаги започва с чаша кафе, малко разговори за работата, която трябва да се свърши и малко глупости за разтоварване (смее се). След това всеки си избира инструмент (резачка, гребло, мотика, копач) и започваме (нямаме началник, за да разпредели точно кой с какво да се занимава, но се опитваме да държим някакъв контрол).
Разкажи ни малко повече за елементите, които ще присъстват в трасето (скокове, завои, дропове…). Какво да очакват колоездачите?
Папреница се различава доста от Kongur Air DH. Естественият наклон, камъните и корените, които се показват, са достатъчни, за да го превърнат в едно доста „мъжко“ трасе и да го разграничат от предишното. Дължината също е от голямо значение, според мен. Състезателите ще трябва да се подготвят добре физически, за да издържат финалната част.
Коя е най-предизвикателната част от трасето – и за правене, и за каране?
Най-предизвикателната част и най-трудна за работа според мен е един улей, доста стръмен с 5 виража в него. Пак, за да съм честен, работата там още не е завършена. Освен това имаме да вдигаме мост – 8 м дължина на 4,5 м височина. Като цяло всеки ден е трудно, докато не свикнеш.
Ти как определяш нивото на трудност на трасето?
Все още не съм пуснал трасето и не мога да дам реална оценка за трудността му. Не искам да изплаша предварително състезателите, затова ще кажа само да си проверят спирачките хубаво преди да ни посетят.
Какво остава да се довърши до Petrich DHI?
С работата по трасето бяхме стигнали до около 90% миналата седмица и се надявахме до сега да сме свършили, но времето и празниците ни забавиха малко. В момента се занимаваме с организация за предстоящето състезание и в края на седмицата започваме отново работа в гората.