Статията е от 2017 година, но ще я показваме докато звучи болезнено актуално.
Фрийрайд, извънпистово каране, необработени терени, приключение или за много от нас – просто ски. За някои това е хоби, за други е страст и начин на живот. Това е най-чистата разновидност на карането в планината, съществуваща от хилядолетия – още откакто човекът е навлязъл в зимната планина и някак си е измислил много естествен и лесен начин да се придвижва в нея – с две дъски на краката.
В днешно време свободното каране на ски и сноуборд е един от най-популярните стилове в спорта и също така, най-развиващият се. В цяла Европа, Америка, Нова Зеландия, Япония и много други страни фрийрайдът е огромна част от зимната планинарска култура, занимание с дългогодишни традиции и е практикуван от малки деца до баби и дядовци. Свободно и без забрани. Провеждат се световни серии от състезания по фрийрайд на пет континента. Филмовата индустрия всяка година създава продукции, които достигат до милиони хора по света. В производството на ски и сноуборд, екипировката за извънпистово каране е най-развиващият се дял. За зимните курорти фрирайдът е начин да привличат много нови клиенти и затова правят всичко възможно в ски зоните им, той да е достъпен и максимално безопасен. За всички фрирайдът е нещо съвсем нормално и естествено. Не и тук..
„Безумие“, „самоубийство“, „незаконно“, „наркомани“, „екстремисти“, „адреналинковци“. Не, не говорим за нещо друго. Това са само част от епитетите, които в България се използват, за да опишат фрийрайда и всички нас, които се занимаваме с този спорт. И не просто от жълти вестници и съмнителни журналисти – това често са думи на институции като БЧК, национални медии, дори на някои планински спасители и хижари…
Поводът винаги е един и същ – лавинен инцидент. Помията, която се изсипва в медийното пространство, социалните мрежи и сред обществото като цяло, е безпрецедентна за цял свят. Пострадалите се обрисуват като престъпници, безумци, а понякога даже и наркомани, които, тласкани от адреналин, целенасочено рискуват своя и живота на планинските спасители. Някои от тях, включително и самият шеф на БЧК, Христо Григоров, дават безумни обяснения как „екстремистите, под влияние на наркотици и алкохол, се чувстват безсмъртни“. Апелира се за забрани, заклеймяват ни за нарушители и ни определят като самоубийци. Журналисти преследват приятели на загиналите и ги питат дали чувстват вина, след като самите те са се борили до край, за да спасят живота им. Ефектът на доминото влиза в действие и всеки случаен лаик или медия подхваща недоволството и намира в един нещастен инцидент възможност да съди, да напада и да обвинява загиналите, приятелите им и всички като тях.
Дори пишейки тези редове, нещо в мен почва да кипи…
До каква степен трябва да си лишен от капчица човечност или мъничко ценностна система, за да съдиш и обиждаш загинал човек, който не е наранил никой? Толкова ли е дълбока душевната криза в нашето общество, че един фатален инцидент да извика толкова нисши човешки качества у толкова много хора?
Някои казват, че когато хората не разбират нещо, естествената им реакция е да го заклеймят и нападнат. Това обаче не ги оправдава. Защото, когато не разбираш нещо, единственото достойно поведение е да си замълчиш. А причината да не го разбират е в начина, по който им се поднася. И тук мисля е разковничето…
Нека вземем за пример Австрия. Повечето четящи тези редове знаят, че там ските и сноуборда са начин на живот. Фрийрайдът и всичките форми на свободно каране и придвижване със ски и борд в планината се практикува в огромни размери. Планините гъмжат с хора от цял свят. Алпите са огромни и лавините са ежедневие. Местната лавинна служба (каквато има във всички алпийски държави) ежедневно информира за ситуацията в планината. Информира, не забранява! Издават се лавинни бюлетини за различните райони, които са достъпни както онлайн, така и на място в курортите. Те пък от своя страна извършват лавинен контрол на потенциално опасните места в ски зоните и района им, минимизирайки риска за посетителите. Огромната част от хората, каращи извън пистите, са с лавинна екипировка и еърбег раници. Като цяло културата на каране е в пъти по-висока от тази в България. И въпреки всичко това, само за миналия сезон в лавини загинаха около 30 човека. Този сезон досега са 17. Излишно е да казвам, че след подобен инцидент, на никой дори не може да му хрумне да обвинява или да сипе грозни епитети за пострадалите или фрийрайдърите по принцип. Ако някое официално лице, в качеството си на шеф на БЧК например, хипотетично си позволи подобно изказване, съм сигурен, че би изгубил работата си на момента. Информацията, която излиза в медиите, е точна и конкретна фактология за случая. Впоследствие се пишат доклади, търсят се поуки и лавинната обстановка се преоценява. По този начин до всички каращи достига адекватен и полезен материал, който помага за една по-ясна преценка за условията в планините и по неутъпканите склонове. Загиналите и техните близки се оставят на спокойствието и скръбта им… Най-нормалното човешко нещо.
В България лавинна служба няма. Лавинен контрол в ски зоните реално липсва. Адекватна информация за лавинната обстановка може да се получи само на терен от човек с опит. В общността на фрийрайдърите спорадично се споделят тестове и снежни профили от доброволци, което може да даде някаква информация за конкретното място в конкретния ден, но нищо повече. Планинската Спасителна Служба дълги години просто обявяваше предупреждение за „висока лавинна опасност“ в началото на декември, което стоеше до април. По сходен начин в курорта на Банско до ден днешен на таблото за предупреждение от лавини свети лампата за „висока лавинна опасност“ през целия сезон. За всеки дори леко запознат е ясно, че това е безполезно предупреждение, лишено от всякаква конкретика и задълбочено изследване на снежната покривка.
От скоро на сайта на ПСС се появи секция „лавинна обстановка“, където се правят опити за лавинни бюлетини. Издават се от доброволци с опит в материята, които правят снежни профили и дават оценка на лавинната опасност по световните стандарти. Но тези тестове също се правят много рядко и често липсва каквато и да е допълнителна информация, освен степента на опасност (от 1 до 5). А лавинен бюлетин, който не се обновява всеки ден и няма подробна информация за условията и снежната покривка, не е лавинен бюлетин. Лавинната обстановка в планините се сменя ежечасно и ако няма ежедневна информация за това какво се случва със снежната покривка, той губи всякакъв смисъл и дори може да бъде подвеждащ и опасен. Пример за това имаше при последния лавинен инцидент на Банско, след който член на ПСС обясниява по всички телевизии как: „Лавинната опасност е много лъжлива и некой може да дава, че е ниска, ама да знаете, че е най-висока степен“. В същото време на сайта на ПСС за Пирин няма актуална информация от конкретния ден, но за предния лавинната опасност е била оценена на втора степен (средна). Тази информация не бе обновявана в продължение на две седмици…
Но трябва да започнем оттам, че това не би трябвало да е работа на ПСС. Никъде по света не е. Нейната работа е да оказва помощ на хора попаднали в беда в планините, включително в лавинни инциденти и ПСС трябва да се фокусира и да използва ресурсите си именно в тази насока. Защото не един и два случая показват, че сме много далеч от адекватно ниво на реакция, в сравнение със спасителните служби в други държави.
Изключително наложително е обаче да се създаде лавинна служба. България е сигурно единствената планинска държава в Европа, която няма такава. Това е единственият начин да има актуална и адекватна информация за лавинната обстановка. A това, че „ние сме обявили навсякъде най-висока лавинна опасност“ – не работи и се доказва многократно. Положителното е, че има подходящи и опитни кадри за формирането на една такава служба –планински гидове, фрийрайдъри, лавинни специалисти, планински спасители. Но липсва каквато и да е инициатива от съответните институции и зимните курорти за нейното създаване. И не е изненадващо, имайки в предвид какво е отношението на началствата им към извънпистовото каране. Докато то остава такова и същите тези хора продължават да взимат решенията, няма как нещо да се промени в положителна насока.
А дори да се сбъдне утопичният вариант, в който имаме отлична лавинна служба, ефикасен лавинен контрол в курортите, бърза и адекватна Планинска Спасителна Служба и информирани и оборудвани скиори и сноубордисти, има един факт, който явно убягва на всички..
Лавините са част от реалността, не просто в извънпистовото каране, а в зимната планина. Били са още преди човекът да се появи на тази планета и ще бъдат много след като изчезне. Това е природна стихия. Докато има хора, които ходят в планината, ще има загинали в лавини. Както ще има загинали докато хората карат коли или летят със самолет, или плават с кораб, или работят в мина. И тук идва въпросът ми към всички. Защо само в България лавинните инциденти не се приемат и отразяват като всеки друг такъв? Ние убили ли сме някого? Или наранили? Откраднали? Измамили? Не, драги съдници. Ние просто живеем живота, който сме избрали.
Текст: Валери Пелтеков
Много добро изказване по много реален проблем.
Много точно и конструктивно писмо. Жалко е, че тези, до които е адресирано – медии, ПСС, цековци и пр. – няма да вдянат и дума от написаното. А колкото до планинарите, на тях тия неща са им ясни, но всеобщата простотия и озлобление са потопили всичко.
Хубаво се надъхвате в статията, ама като скиор, човек практикуващ други екстремни спортове и медицинско лице ще ви кажа и двете гледни точки – да, готино е да караш извън пистите, но като медицинско лице и обикновен човек, ще ви запитам – защо някой друг трябва да финансира лавинна служба и скъпо оборудване за ПСС, за да може една шепа хора да практикуват екстремния си спорт? Ако някой курорт реши да поеме този риск и да промотира този вид каране и си финансира съответните мероприятия за него ОК. Но давате за пример останалите държави – може и да има всички тия неща, но там едно спасяване в планината ще има да го плащаш след това цял живот – безплатно няма. Отделно от това – колко пъти ви се е налагало дори само да гледате или вадите замръзнал, посинял и потрошен труп изпод снега? Смятате ли, че е приятна гледка и някой иска да го прави? При това с риск за живота си? Питайте, който и да е, който го е правил и виждал дали се забравя такава гледка някога. И после съдете спасителите за думите им, че това е безумство и предпочитат да сложат навсякъде надпис за висока лавинна опасност и предпочитат да го забранят, ако може. Защото в крайна сметка тия хора искат да спасят ВАШИЯ живот. Не нечии друг. Така че помислете преди да съдите и осмислете и другата гледна точка. Защото сте посочили много други примери, където стават инциденти, но това са все дейности вършени по необходимост, а фрийрайда е за кеф. И пак казвам – скиор съм, не фрийрайдър, практикувам и други екстремни спортове, но въпреки това не подкрепям непремерения риск, който фрийрайда носи.
Ако ще питаме Щ Защо едни хора трябва да датат пари, за да могат едни други да си гледат кефа?“, защо да спираме само до фрийрада. Нека да попитаме и защо имаме федерации (субсидирани с държавни пари) по боулинг, снукър, крикет, дартс, скейтборд . . .
Писмото не е ламтеж за пари, а предложение за намаляване на „непремерения риск“ за който говорите. Защото рискът не е някаква затворена система, неподдаваща се на външно влияние. Като практикуващ екстремни спортове, предполагам че сте наясно с това. Колкото по-добра екипировка имате, в комбинация с адекватна информация за моментните условия, толкова повече рискът преминава от графа „непремерен“, в графа „премерен“. Това е и насоката, в която се развива всеки екстремен спорт, фрийрадът не прави изключение.
Но за разлика от други места, където информацията се увеличава и с това рискът от практикуването му намалява, тук не е така.
Vseki e SVOBODEN da si jivee jivota kakto iska…!!!!! Airbag ranicite naistina spasqvat-PREPORACHVAM GI….ENJOY….PS/ Veki si nosi krasta…!!!!
Podkrepqm pismoto…sushto ot godini se zanimavam s takiva ski i drugi „ekstremni“ neshta…tova e reakciqta kogato horata ne razbirat i nai veche ne HARESVAT neshto-muchat se da go zabranqt..ima risk v tezi neshta, zagivat hora, ostavqt blizki i deca i semeistva…qvno tova e chast ot zivota, nali…obache e mnogo grubo i neuvazitelno da kazvash s vdignat prust(vtori :)na nqkoi kak da zivee..sigurno ima kakvo da nauchim ot avstriicite
ПСС , щеше да е адекватна , ако отсреща има адекватност , с пълния набор екипировка , за спускане в подобни условия. Казвам го като човек , израсъл в Боровец и Мальовица , на ски , бивш ски инструктор в Бороспорт , карал ски на невероятни места , дори и по каменни сипеи , и … чийто син е лекар и ФРИЙРАЙДЪР . Не обвинявам никого , просто мисля , че човек трябва да се съобразява с условията , в които влиза и вариант Б – нужда и ВЪЗМОЖНОСТ , за помощ . Безгрешни хора , няма ! Да , и аз стоя със свито сърце , когато Синът ми е в планината , И ОНАЗИ НОЩ , КОГАТО СЕ ЧУ ЗА ИНЦИДЕНТА , защото предния уикенд , той кара там , на Картала , но … това е неговия избор ! А и варианта , с алкохола и наркотиците , съм го виждал , твърде често , като щеф на скипатрула в Боровец за два сезона , него няма да коментирам , темата е дълга , и също въпрос на личен избор …