Крис Бъртиш измина 7500 км през Атлантическия океан върху подобие на съп борд, или сърф с гребло, плавайки съвсем сам, без екип, който да му окаже подкрепа при нужда. Емблематичното океанско прекосяване е правено досега по други минималистични начини – самостоятелно в надуваема моторна лодка, каяк или сал, но никога върху сърф дъска. Освен постижение само по себе си, необичайното пътешествие на Бъртиш успява да припечели около шест милиона долара в подкрепа на няколко социални проекта, насочени към подобряването на живота на децата в Африка.
„Това беше едно невероятно дълго пътуване, което изцеди всяка капка сила в мен, физическа и емоционална. За да оцелея по време на него, ми се наложи да използвам всичките си знания и опит, натрупани с карането на сърф на големи вълни и с мореплаването по широкия свят“, споделя Бъртиш пред списание „Сърфър“. Опасното време е само един аспект от огромното предизвикателство, което приема 42-годишният южноафриканец, с постижения от няколко състезания на големи вълни в различни точки на света. Но как се бори устоява един толкова малък плавателен съд на океанските бури?
Все пак Бъртиш не се втурва в изпитанието с най-обикновен сърф. С помощта на дизайнера на плавателни съдове Фил Морисън, той създава нещо максимално сходно на съп дъска, което да се обръща много трудно и да предлага някакъв подслон и пространство за минимален багаж. Новата лодка запазва ниската част, изцяло изложена на водата, но получава една малка кабина на носа и скромно багажно помещение в задната си част. За стабилизиране на лодката в бурни води се използва изобретението пара котва, или подводен парашут, което увеличава съпротивлението във водата. Така Бъртиш гребе по обичайния начин за съп дъска – прав и с единично гребло, а през нощта или в лошо време се оставя на пара котвата и намира убежище в каютата си. Тя от своя страна е оборудвана със сателитна система за комуникация, радари, джипиес устройства, радиоприемници и други навигационни помощни средства. Техниката се захранва от два соларни панела.
Една от поставените цели в проекта на Бъртиш, The SUP Crossing, е той да бъде изпълнен само чрез човешка сила и без нито литър изразходвано гориво, което да замърси околната среда. Алтернативната цена е около два милиона загребвания (по грубите сметки на южноафриканеца), от Агадир, Мароко, до Канарските острови. Тази цифра звучи респектиращо, още преди да се обърне внимание на факта, че лодката на Бъртиш за това пътуване е необичайно тежка – с трийсет пъти повече от един стандартен, ненатоварен съп сърф. В тази смисъл, необикновения мореплавател е поставен пред сериозни ограничения за багажи си. Той взима известно количество лиофилизирана храна и само 50 л питейна вода – основната вода, която Бъртиш пие, е морска обезсолена вода.
Освен човешко постижение, пътешествието на Бъртиш трябва да бъде видяно и като спортно такова, в съп сърфинга на дълги разстояния. Това е състезателна дисциплина, в която се организират множество състезания с различни дистанции. Едни от най- сериозните такива са 11 City Tour (220 км) в Холандия, MR340 (547 км) в Мисури, САЩ, Yukon River Quest (715 км) в Юкон, Канада. Ето и какво казва Бътиш в това отношение: „В момента, който достигнах върховата точка на кариерата си в сърфа на големи вълни, започнах да търся друг спорт, които да ми донесе подобни приключения. Започнах с гребане по 12 часа, след това стигнах до 24, впоследствие предприех тридневно приключение, след това гребах за пет и после за седем дни. Последно, предприех едноседмично пътешествие върху съп сърфа си, в което бях съвсем сам и няках дори кабинка, в която да се подслоня. След като се справих с това – което представлява 10 процента от премеждията на едно прекосяване на Атлантическия океан, вече реших, че мога да го постигна.“
