Тази зима се нагледахме на снимки на пищни снежи склонове от Грузия, а освен това отидохме да ги проверим на място. Сбъднали някои от зимните си копнежи, започнахме да мислим какво още може да ни предложи тази дива и различна страна в други сезони. Абстинентните търсачи на нови изживявания не губят време и вече са изследвали тази доскоро непозната страна през лятото. Сред тях е американският продуцент на екстремни филми и бивш даунхил състезател Джоуи Шуслер. Миналият юни той организира малка експедиция с велосипеди до подножието на връх Казбек и взима за компания още трима свои приятели. Нито един от четиримата не се занимава професионално с маунтин байк, но всички са любители на спорта. Пътешествието им завършва благополучно, а разказът им за преживяното е наситен с вълнуващи моменти. За тях може да научите от филма „Пътека до Казбеги“ (The Trail to Kazbegi) или от подробният разказ в списание „Байк“. Тук обаче ние се съсредоточаваме върху организационните детайли от приключението им – къде и как може да се осъществи едно такова пътешествие с велосипед.
Джоуи, Брайс, Рос и Сам тръгват с личните си колела – не особено претенциозни велосипеди с двойно окачване. Идеята им е да успеят да оцелеят самостоятелно в планината в продължение на девет дни, за което опаковат екипировка за къмпингуване, достатъчно храна и топли дрехи – предстои им да се движат на снежната граница. Кавказките планински пътеки са каменисти, с остри, режещи камъни, затова групата се зарежда и с достатъчно резервни гуми за велосипедите си. Нужния багаж се разпределя помежду им и между три зони на колелото – в цилиндрична чанта на кормилото, малка чанта, закрепена над задната гума, и не много голяма раница.
Първата част от пътуването е прекосяване на националния парк Тушети, разположен на изток от връх Казбек. Името на планината там е Пирикита. Масивът достига височини до над 4000 м. и приютява множество ледници. Районът на Тушети представлява една от най-изолираните и диви територии на Грузия, тъй като снегът позволява лесен достъп само през трите летни месеци от годината. През лятото, снегът открива зелени склонове с виещи се тесни пътеки, по които се движат само местни овчари. Маршрутът включва още горски пътеки и снежни полета. Случайните срещи по пътя са малко и човек може да се наслаждава на снежни върхове в пълна или почти пълна самота.
Начална точка за групата е село Омало, до където може да се стигне с организиран транспорт през високопланинския проход, носещ името Абано. Маршрутът продължава през прохода Накле-Коли, с пресичане на река Парикита-Алазани, към селата Парсма и Гиреви и накрая през прохода Атсунта, към село Шатили. Преходът до тук отнема около четири пълни дни. От Шатили се продължава в Гадили и след това Рошка.
В зависимост от характера на изминалата зима, проходът Атсунта – който бележи края на Национален парк Тушети, може да не може да бъде прекосен поради голямата си надморска височина от близо 4000 м. и опасността от снежни лавини. В този случай се налага заобиколен маршрут, с организиран транспорт, който тръгва отново от Омала и би могъл да свърши работа чак до село Рошка. Пътят към Казбек от тази страна минава през прохода Чауки, което всъщност е голямо предимство, защото мястото е едно от най-живописните в района.
