Думите на Роял Робинс, прокарал втория маршрут “Салате” на масива “Ел Капитан” почти изцяло със свободно катерене – ”Не е важно върху какво се изкачваш, а как го правиш”, дават основата на зараждащите се стилове в свободното катерене.
Оценката за изкачването на един маршрут не се дава само от цифрата 6, 7, 9-та категория, а и от стила, с който е направено изкатерването. Дори можем да твърдим, че на първо място трябва да стои стилът. Ето ги и различните стилове:
• Стил “Топ роуп”(TR):
Катерене с въжена осигуровка отгоре, тоест без опасност от падане. Използва се за тренировка или разучаване на нови, много трудни маршрути. Тъй като е обективно безопасен и не натоварва психически катерача, е предпочитан за обучение на начинаещи.
• Стил “Йо-йо”:
Катерене с осигуровка отдолу; при евентуално падане въжето не се издърпва от последната включена примка. За почивка се използва последното място, на което не се ангажират ръцете, след което се стартира оттам за нов опит.
• Стил “Ред пойнт” (RP):
Катерачът има право да направи многобройни опити по маршрута с долна осигуровка. Опитът се зачита за успешен, след като катерачът завърши без падане при тръгване отдолу на маршрута.
• Стил “Флаш” (Flash):
Катерене с осигуровка отдолу, като катерачът има предварителна информация за това как се преминава маршрутът, къде са трудните пасажи и е видял някой друг катерач как преминава.
• Стил “Он сайт” (OS):
Катерене без предварителна информация за маршрута освен каква категория е и колко осигурителни точки има по него. Всяко падане понижава стила до “RP” или ”Йо-йо”. Този стил е признат за най-престижен от всички съществуващи.
