Няма как да назовем точно място и дата за начало на сноубординга. Спортът е толкова стар, колкото е старо желанието на човека да играе. Много хора свързват карането на сноуборд с хавайския сърф, твърдейки, че вторият е в основата му. Освен известното сходство в техниката, по-важна прилика между двете е предназначението им – средство за „пързаляне“, а не за придвижване. За разлика от сноуборда, ските и шейната са били изобретени и ползвани дълго време само с тази цел. Скейтбордингът се появява също като чиста форма забавление и заради популярността му в Калифорния, лесно може да го признаем за рожба на сърф културата. Доста по-трудно е да си представим как тази култура повлиява хората, живеещи навътре във високите планини и то още преди ерата на телевизията.
ОТ УСМЕИТЕТАСА ДО ДЖЕРЪМИ ДЖОУНС
Понтийските планини, поделени между териториите на Турция и Грузия, и специално масивът Качкар-Каврон, са място, където все още през зимата вали много сняг. През 2008 г. сноуборд иконата Джеръми Джоунс посещава планината в търсене на нови локации за каране, но намира нещо повече – древна културна традиция, която силно наподобява карането на сноуборд. Традицията датира отпреди 400 години. „Усмеитетаса“, както се нарича заниманието на турски, е дословно описание на самия уред – дъска, която се плъзга и плава. Дървената талпа има малки напречни дъсчици за позициониране на краката, въже, свързано с „носа“ й, за управление, и дървен прът, ползан отделно от талпата, за баланс. Древният сноуборд влиза в живота на местното населние около четири поколения по-рано, когато едно дете опитва да измие дървена плоскост с крака в снега, който е засипал двора на къщата му. В днешно време „усмеитетаса“ е основно забавление и важно социално занимание в село Петран, под връх Качкар.
През 1939 г., Върн Уикланд и братята Харви и Гънар Бъргюсън патентоват спортен уред, който подозрително малко се различава от сноубордовете, познати в Петран. Техният продукт е сякаш подобрена версия на турския вариант – по-масивен, с по-големи напречни дъски, гумени степенки и кожена каишка за задния крак. Тъй като за конструкцията за ползвани дъски от бъчва, дъската бордът на Уикланд и Бъргюсън има и лека извивка нагоре се извива нагоре в двата си края, което е и технологичната концепция за също като съвременната технология, позната като на обърнатия обърнат кембър. От гледна точка на продуктовата еволюция, интересен е текстът на самия патент, който, освен описание на съоръжението, задава основи за това как се кара сноуборд: Управляващият застава върху шейната с ос на тялото, паралелна на дължината на шейната. Скоростта на спускане може да бъде увеличена чрез намаляване на напрежението при въжето за управление. При увеличение на напрежението там, се повдига носът на шейната и се увеличава напрежението в задния й край. (бел. ред. – игра с тежестта между водещ и заден крак). На този етап сноубордът е представен описван като вид шейна. Втората световна война прекъсва по-нататъшното развитие на този проекта.
През 1963 г., когато Том Симс, тринадесетгодишен скейтбордист и сърфист от Ню Джърси, създава първия сноуборд с метална база в час по труд и техника. Дървената дъска има алуминиево дъно, което малкият конструктор майстор залива с восък, за да увеличи плъзгащите качества. Той кръщава уреда скиборд, което навежда на мисълта, че черпи вдъхновение от ските. Американската компания HEAD пуска първата ска с алуминиева база 14 години по-рано. Три години по-късно, през 1966 г., се появява и първият сноуборд дизайн, който влиза в масова продажба – популярният модел на американеца Шърман Попен, познат като снърфър. Идеята наистина тръгва от сърфа, като същата зима Попен построява такъв, но за сняг, за дъщеричката си, запоявайки една за друга две детски ски. В търсене на повече контрол, по-късно бащата добавя и познатото вече от други примери въже на носа. Все пак, във финалната си, патентована версия снърфърът звучи повече като изобретение, базирано на скейтборда, отколкото на сърфа: Допълнителна структурна разлика е малката извивка в края на новата ска, върху която скиорът може да натисне, за да вдигне предната й част от земята (както се практикува в скейтбординга).
Какво се случва по-нататък – четете в брой ЗИМА 2016 на Списанието. В него историята на сноуборда заема специално място – събрали сме я цялата в световен мащаб, както и най-интересното в дисциплините и развитието им през годините. Срещнахме се и с всички онези личности, част от зараждането на сноуборд културата в България, които ни разказаха за първите дни с дъски из родните планини. Подготвихме ви и наръчник на най-яките трикове, и още много любопитни неща.
Ако пък имате нужда да попълните колекцията си със списания 360 – възползвайте се от специалните ни промоционални пакети!
