Карането на сноуборд бива причислявано към така наречените агресивни спортове. То е свързано с демонстрация на сериозни физически възможности и достатъчна смелост за поемане на големи рискове. Културно, спортът се асоциира с анархистично и тежкарско поведение. Това са достатъчно предпоставки мъжете винаги да са били доминиращият пол в сноуборда. Този стереотип дълго време е пречка за навлизане в спорта пред много жени. Някои от тези, които хващат сноуборд дъската, възприемат поведението на мъжете, само и само да могат да са част от спорта. Естествено, не отнема много време да се намерят и такива жени, които да се застъпят за самостоятелно движение, което да има своя отчетлив женски отпечатък. Сред най-значимите личности с подобни заслуги се нарежда американката Тина Бейсич. Тя започва да кара сноуборд през 80-те години, редом с мъжете, в емблематичния курорт „Лейк Тахо“.
Стилът на каране
В един чисто нов спорт, превзет от мъжете още в самото му начало, единственият начин дамите да стигнат сцената е да карат по подобие на мъжете. Някои жени, като Тина Бейсич, успяват да постигнат достатъчно агресивен стил в рамките на собствените си физически и психологически възможности и да бъдат забелязани и оценени. Някои от впечатляващите трикове в тогавашния женски репертоар са фронтсайд 540 и 720 и фрондсайд родео 720, както и бексайд 720.
Компанията
Още от самото начало жените, които карат сноуборд, се движат заедно. Взаимната подкрепа е единсвеният начин да защитят женското лице на сноубординга, и да удържат на мъжката критика. Изцяло женската компания им дава свобода също да бъдат себе си; да се издокарват, страхуват, несериозничат, без да се налага да имитират поведението на мъжете. Поради тази причина, женските сноуборд лагери, предлагани от различни курорти, набират бърза популярност.
Външният вид
В началните години на сноуборда, жените сноубордисти масово се обличат като мъже в планината. Освен, че искат да се впишат в мъжкия стереотип, много от тях просто нямат избор, защото до 90-те години няма марка, която предлага специфично женски модели дрехи за каране. През 1994 г. именно Тина Бейсич убеждава спонсорите си от бранда „SWAG“ да стартират първата женска линия сноуборд облекла. Колекцията на „Prom“ (иронично от бал) предлага по-прибрани и цветни панталони и якета, които все пак са далеч от познатите прилепнали трика за каране на ски.
Екипировката
Подобно на липсата на облекло, отговарящо на женските нужни, дълго време дамите са принудени да карат и с тежки, дълги и твърди сноуборд дъски. Отново Тина Бейсич агитира за пускането на пазара на женски модел сноуборд и в последствие участва в дефинирането на неговия дизайн. Бейсич първо помага за версията на компанията Sims Snowboards, а след това получава и своя „сигнъчър“ модел, произведен от спонсора й „Kemper Snowboards“. Това е тунтип дъска с височина 149 см., нос и опашка от 27 см и талия 24 см. и ефективен кант от 112, 5 см.
Авторитетът
Както във всичко друго, жените биват дискриминирани финансово и в сноубординга. До края на 90-те години класацията при дамите в професионални състезания е свързана с много по-малки парични награди. Преди появата на много женски сноуборд марки, спечелването на спонсорство е било продукт на голяма борба и себедоказване от страна на жените. 2009 г. представлява емблематичен момент в това отношение. Тогава най-големите сноуборд събития в света – US Open и X Games, изравняват наградния си фонд за двата пола.
