През изминалата седмица научихме, че градовете Банско и Стара загора са отличени като Европейски градове на спорта. Представители на двете общини са пътували чак до Брюксел, за да получат наградите на официална церемония в Европейския парламент. В близките три години същите отличия получиха още три български града – Русе, Бургас и Пловдив. София беше избрана за столица на спорта. Подобна сбирка на отличници ни навежда на мисълта, че България трябва да вижда сериозни положителни развития в сферата на спорта. Появява се и въпросът как отдадеността към спорта се заражда успоредно в няколко различни области на страната и направили ли са достатъчно тези общини, за да претендират толкова с въпросните титли.
Конкурсът „Европейска столица, град, курорт и общност“ се организира от европейска неправителствена организация, базирана в Брюксел и работеща с подкрепата на Европейската комисия. Според учредителите целта на инициативата е насърчаване на подкрепата за спорта от публичния и частния сектор, като се поставя акцент върху свързаните със спорта позитиви, най-вече социално сплотяване, подобряване на здравето и качеството на живот. Предлаганата мотивация за това е чисто платонична и се състои в завоюване на добра дума и име и не е свързана с финансови привилегии. Дотук всичко звучи съвсем приемливо и дори похвално, докато не разгледаме в дълбочина въпросния конкурс и ефектите, които произвежда.
Първото нещо, което ни прави впечатление е, че за участие в конкурса не съществуват никакви изисквания. Единственият официално посочен критерии е броят жители, който реално не представлява ограничение, а само насочва населеното място към определена кандидатура – много голям град, голям град или малък град. Впоследствие разбираме, че кандидатурата има такса, която не е символична. За градове под 500 000 души тя е 600 евро. Първият етап се състои в изготвяне на дигитална презентация от страна на претендента, свързана с отговаряне на стандартен набор от въпроси. Специално жури прави селекция на кандидатите, които ще преминат към втория етап. В него номинираният град трябва да посрещне група делегати, които да оценят качествата на населеното място от първа ръка. Това естествено е свързано с допълнителни разходи от страна на общините. Посещението следва предварително изготвена програма, която минава през няколко спортни съоръжения и евентуално някоя друга ембематична локация за развитието на спорта в това населено място. В случай, че градът защити успешно номинацията и спечели титлата, от него се изисква да проведе мащабна рекламна кампания, с която да популяризира имиджа на инициативата. Разработват се лога, интернет платформи и други комуникационни материали, които струват пари.
Всички тези инвестиции най-вероятно щяха да са оправдани, ако раздадените похвали имаха малко повече покритие и положителни влияния за бъдещето. Факт е, че в много български градове бяха построени чисто нови спортни зали и бяха възстановени спортни съоръжения, които преди това тънеха в разруха. Проведоха се и малко повече спортни събития от обикновеното. Всичко това е много положително и похвално, но дали е достатъчно за титла Европейски град на спорта? Думичката Европа би трябвало да вдига летвата малко по-високо. Вероятно градът на спорта трябва да има всеобхватна спортна инфраструктура, която не просто да е налична, но да е достъпна за всеки, и финансово и социално. Един подобен град вероятно трябва да може да осигури подкрепа на всякакви спортове, а не само на отбрани такива. Предполагаме, че трябва да има интереса и енергията да развива десетки инициативи по всякакви нива на обществото. И най-вече, би трябвало да демонстрира отдаденост в един по-дългосрочен период от време.
Основно задължение към отличниците на конкурса „Европейски град на спорта“ е поддържането на добър имидж в сферата на спорта. В по-голям детайл това е обяснено, освен с разпространението на добре познатите ни визии на инициативата, с изготвяне на годишна програма от спортни събития, от които едно трябва да е с международно участие. В края на годината се очаква изготвяне на доклад за свършената работа. Дали това е достатъчен ангажимент, който да гарантира съвестната и активна работа на въпросните населени места? За справка можем да погледнем към Пловдив, който беше отличен още през 2014 г. Титлата на София е планирана чак за 2018 г.
Финално, искаме да отбележим, че развиването на масовия спорт е сред официалните задължения на българските общини.. Вярваме, че всички са щастливи, когато виждаме те да го правят. Това дали действията ще седят под красиви лога и грандиозни имена, сякаш не е от такова значение.
