„Всичко наоколо е обрасло в клек. Пътеката се вие нагоре. Някъде в далечината се вижда хижата. Вървиш, вървиш, но не можеш да я стигнеш. Изведнъж пред очите ти се простира езерото“
Георги Радев се качва на Белмекен като хижар на 18 октомври 2011 г., в дълбок сняг. Приказната картина, с която започва разговорът ни обаче е от детските му спомени. Дошъл тук за първи път едва четиригодишен, защото дядо му, на когото е кръстен, бил тогавашният хижар на „Белмекен“. Старата хижа е построена за по-малко от година и е открита официално през 1933 г. Първоначално носела името на най-големия дарител за строежа – Константин Панайодов. Постройката е изцяло каменна, с високи арки, обърнати към Равнивръшкото езеро.
Разположена е на стръмния бряг на езерото така, че слънцето да я огрява през целия ден. Пейзажът тук старите туристи определят като „най-хубавите гънки на източна Рила“. През 80-те години, когато дядото на Георги бил хижар, е издигната новата постройка, плътно залепена до старата под ъгъл 90 градуса. „Човекът, подел инициативата за построяването й, се казва Михаил Дулдуров. Тича насам-натам и я прави. Тогава всичко е било централизирано. Партията отпуска пари и то се прави.“
Хижа Белмекен принадежи на туристическото дружество на Костенец – „Равни чал“. То я отдава под наем срещу 60 лв. месечна такса за срок от една година. Георги започва петия си сезон като хижар. Казва, че за да добиеш представа как се случват нещата на такова място, са необходими поне пет години и че малко хора могат да се справят с тази работа. Според договора за стопанисване, хижарят няма право да върши нищо по възстановяването. Абсолютно всяка дейност трябва да бъде съгласувана с дружеството. „От една страна това е хубаво, но от друга – е много тромаво“, казва Георги, запретнал ръкави. Ако разпитате хората, които често идват тук, ще ви кажат, че винаги заварват хижаря с инструменти в ръка. Все нещо поправя, все нещо майстори. Първото, с което се заел, били пътеките, които заедно с туристи почиства редовно от клони и паднали дървета. Маркировката е обновена, а на възлови места са поставени нови табели.
Пожарът на „Белмекен“ през 1996 г. унищожава покрива, гредите, стълбищата и лампериите във вътрешността на старата сграда. От построената с голям ентусиазъм и в изкусен архитектурен стил хижа остават голи каменни стени. Изгарят покрива и покъщнината и на новата хижа. Тя е възстановена и именно тя посреща туристите днес. Ремонтът й обаче трае по-дълго, отколкото построяването й.
Старата хижа се възстановява и до сега. Ключовите думи за връщането й към живот са: хижар, кмет, туристи, труд, желание, дарения. „Има много хора, които искат да помогнат финансово на хижата, но нямат доверие на институциите. Не искат да превеждат пари по сметки, а да видят по какво предназначение отиват парите им“, казва Георги. Затова и група туристи събрали пари, купили нова дограма за старата хижа, сами я качили на гръб догоре и я монтирали. „Живата сила е голяма работа! Ако погледнеш 50 души какво могат да направят, когато се съберат заедно – ще се уплашиш.“ Предварително с помощта на кмета на Костенец Радостин Радев и намерения от него майстор-каменар, стените на хижата били възстановени в автентичния им вид.
Георги споделя, че може да направи много дългосрочна прогноза за развитието на хижата, но това е невъзможно с едногодишен договор за стопанисване. „Догодина могат да ми кажат, че няма да съм хижар. Макар че малко хора биха могли да се справят при тези условия.“ Активният сезон трае около месец, месец и половина. През зимата има отворена стая за общо ползване. Първата зима Жоро оставял отворена цялата хижа, но постепенно покъщнината започнала да изчезва – от посудата до кюнците за печките.
Впрочем през зимния сезон Георги се качва на хижата всяка седмица и оставя хляб, пакет захар, чай, ракия или сготвена храна. Всичко обаче се взима, независимо дали е използвано от туристите на място. За пет години, откакто е хижар, Жоро има само един случай, в който някой е нощувал на хижата през зимата и е платил. Помни името на човека – Алексов. Бил увил парите за нощувката в бележка и ги пъхнал под една от заключените врати.
ВИЖ ОЩЕ:
СТАРИТЕ И НОВИТЕ ХИЖИ: хижа “Амбарица”
СТАРИТЕ И НОВИТЕ ХИЖИ: хижа „Яворов“
Статията за хижа Белмекен е част от материала „Нов живот за хижите и заслоните“, който беше публикуван в брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако искате да се снабдите със стари броеве, свържете се с нас, за да научите как може да ги получите. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
