„Беласица тур“ се проведе тази година на 4-и и 5 юни и десетки колоездачи се включиха във вълнуващото предизвикателство да изминат близо 200 км за два дни.
Следващият разказ ни изпрати Владимир Георгиев – участник в обиколката и виден, макар и бивш, майстор в плетенето и изправянето на капли във велосервиза на Красно село.
Преди всичко искам да благодаря на времето, че беше прекрасно, на белия пеликан, който ме посрещна в Дойран, на шофьора на джипа, който не ме бутна, а имаше пълното право, на механика, който така и не видях, на съдбата, че все още ме има и на организаторите разбира се, без които не бих срещнал всички гореизброени.
Големият старт
Носии, хора, баници, питки, мед, кметове – истински празник…
Ако трябва да съм честен, всички тези неща ги виждам по-късно в нета, понеже по онова време съм зает да лапам мазни пържени филии в хотела, та да имам сила после, но… Какво видях аз от старта?
Около 200 колоездачи, които идват сякаш отвсякъде и се изнизват пред очите ми. Тая гледка, съчетана с факта, че съм закъснял, мигновено оформя у мен усещането, че съм на състезание от рода на alley cat. (Колоездачните състезания от семейство alley cat са неофициални и се провеждат в световните мегаполиси. Колоездачите нямат определен маршрут, по който задължително трябва да преминат, а само чекпойнтове, до които достигат по избрано от тях трасе за максимално кратко време. Улиците на градовете не се затварят за състезанията и колоезденето става насред трафика, а участниците се борят за награди – колоездачни части и екипировка. Историята на надпреварите alley cat води началото си от състезанията, които байк месинджърите в Щатите организират помежду си – бел.ред.)
Веднага забравям за проблемния си ляв курбел и настъпвам педала (така и не намерих сервиза, който уж „е на много лесно место, се направо и после у лево на кръговото”). Започвам да изпреварвам по един, по двама, когато пътят ми се стеснява и решавам да поема по алтернативен маршрут – това е моментът да благодаря отново на съдбата за прозореца, който ми отваря между идващия джип и дървото… И така еуфорията продължава десет минути, докато не застигам полицейския патрул, който води прехода. Следват двайсетина километра каране с лек дизелов привкус.
Македонският полицай
В Македония сме поети от местен патрул – усмихнат и червендалест човек. След като ни разказва какво точно е неговото колело, колко струва и как си го пази в мазето, поемаме със славната скорост от 15 км/ч. Да караш в група е супер, ама да спускаш на спирачка, след като си изкачил баира и си заплатил за него със собствената си пот, е меко казано несправедливо. На два пъти се спирам да не изпреварвам патрула, но на третия се осъзнавам едва когато му махам за чао.
Коктейлът от бензин, газ, дизел и бог знае още какво ми идва в повече и забавям темпото. Около мен се завърта двойка пеперуди, ама истински, не от ония булевардните. Говорим си за едно друго и, макар да не знам дали ме разбират, летят с мен десетина километра, което е приятно. Все си мисля, че това е най-важното в непрофесионалните спортове – да се наслаждаваш, а не да натоварваш приятелите си в последствие с постигнатите резултати, очаквайки жадно възхищението им.
Кръчмата
Друг важен момент в туристическото колоездене са междинните кръчми. Когато теренът стане еднообразен, скучен или доста труден, няма по-добър стимулант от мисълта за студена, потна бира, която чака точно теб.
Понеже съм се отделил от челната група, а от основната съм дръпнал с половин час, нарочената кръчма нито я виждам, нито я надушвам и ето, че се оказвам на билото на Валандово дере.
Пристягам каската и залягам ниско над овена. Следва серия от обратни завои. От известно време насам видя ли знак „Опасни завои” на спускане, за мен това означава само едно – ВЕСЕЛБА! Спирачки? Само в краен случай.
Не знам с каква скорост съм, но толкова ниско до сега в завой не съм лягал. Асфалтът е буквално на сантиметри от коленете ми, а в главата ми има само една мисъл – моля се на десетте атмосфери в гумите ми да си стоят там.
Ясно е, че трябва да намаля, но в тоя момент застигам една мацка и, както съм се загледал в нея, не осъзнавам че навлизам в следващия обратен завой. Вече съм „легнал” твърде ниско и пак е късно, за да пипам лостчетата на спирачките. Понеже съм малко по-уверен във надеждността на гумите, този път насочвам мисълта си с молба към съдбата – да не позволява траекторията на завоя ми да съвпадне с тази на момичето пред мен, чиято скорост превъзхождам. Е, чу ме – задминавам колоездачката успешно и продължавам спускането в по-лежерен стил.
Посрещането в Дойран
Стар Дойран е малко македонско селце на брега на Дойранското езеро със съмнителен туристически сезон. Може би пак е имало церемония с погача и хоро (не видях в нета) без мен. Този път съм подранил (все не съм на време, да му се не види!) и при пристигането ми на сборния пункт има малко хора.
Отивам до брега на езерото и пия бира в компанията на един пеликан. Любуваме се на езерото и на планината и си мълчим. Много приятна птица, веднъж не измрънка, че е гладна, че и е горещо или скучно – много хора могат да се поучат от нея. Разделяме се по живо по здраво и се връщам в селото.
Там се е пооживило. Запознавам се с адаша и като двама нормални, потни мъже бързо намираме общи интереси – храна и жени. Вече изясних къде се намирахме, а и факта, че сме извън т.нар. сезон ни насочва към една от празните кръчми. Утоляваме глада със сом и пъстърва. Местните изглежда отдавна си имат вземане даване с рибите и определено знаят как да ги приготвят. Жени нямаше, но пък храната беше добра.
Ден втори
Минава доста бързо, но обобщено, мога да го разкажа в цифри така:
95,55 км, 2 литра вода, 2 бири, 3 сувлакита, два спринта от по 10 км (средна скорост 35км/ч), една изпросена гръцка цигара.
Равносметката
Два прекрасни дена, лека и приятна разходка.
Иска ми се още повече хора да карат колелата си, а не да ги складират в мазето. А към непрофесионалните състезатели бих се обърнал така: „Извадете глава от задника на тоя пред вас, въздушната струя не е всичко! Огледайте се, радвайте се на пейзажа, нали сте на разходка!“
П.П. Благодаря и на македонците за Скопското пиво, че са го измислили!
