Среща с шерпите

Как живее древната общност на шерпите в Непал? Кои са те всъщност? Изчерпателен ли е образът за тях, който медиите и киното създават? Как се променя животът им? За всичко това си поговорихме с двама български алпинисти, които имат много за споделяне за планинския етнос.

Петко Тотев и Георги Георгиев-Черния са сред хората, имали щастието да общуват с шерпи, нещо повече – да се изкачват рамо до рамо с тях в Хималаите и да проследят развитието и проблемите им през последните години.

КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ШЕРПИТЕ

Георги Георгиев: Когато споменеш шерпи, хората oбикновено се сещат за Еверест. Това обаче съвсем не изчерпва образа на тези хора. Това е един етнос, който живее в планината, но не би трябвало да свързваме само с това. Тези хора имат достатъчно труден живот и без да изкачват Еверест.

Петко Тотев: Образът на шерпите, който се изгражда, е на хора, които носят товари и изкачват върхове заради пари. Този народ е дошъл от Тибет в Непал и се е заселил доста отдавна там. Шерпите живеят в Непал много преди някой да започне да изкачва най-високите върхове и дори да проявява интерес към тях.

Георги Георгиев: Те влизат в Непал преди малко повече от четири века. Долината, в която живеят шерпите, е единствената в история на човешката цивилизация, която е заселена отгоре надолу, а не обратното. Те минават високите превали на Тибет, прехвърлят се, започват да правят първо високите селища и след това бавно да слизат надолу и се заселват в по-ниските части на Хималаите. Това до голяма степен определя две неща: първо, че те дълги години са били абсолютно независими като начин на живот, не са поддържали връзка с хората долу; другото е религията – те изповядват един будизъм, който е в много архаична форма, много по-близо е до тибетската езическа религия. Начинът, по който са живели и дълги години са се препитавали, всъщност е определящ за това, което правят днес. Те са един много успешен етнос, който може да се свързва с планината, но е и тясно обвързан с цялото развитие на Непал в момента. Страшно предприемчиви и много добре приети по света са. Още много може да се каже за тях и е важно да се отбележи, че то не е свързано само с планинския поминък и работата в експедиции.

Петко Тотев: Това е един много малък народ. В момента около 150 хил. души са шерпите в цял свят. Основната част от тях живеят в район на Непал с много сериозни трудности. Основната част от населените им места са разположени на повече от 2000 метра над морското равнище. Между 2000 и 4000 м. Там климатът е по-различен от тук. 2000 метра в Непал не са като 2000 м в България. Въпреки това, тези хора живеят в едни изключително тежки планински условия с оскъдни възможности за земеделие. В действителност един от основните им поминъци остава търговията – връзката между Тибет (днес Китай) и Непал.

СРЕЩИТЕ С ШЕРПИТЕ

Петко Тотев: Моят опит е много добър. По време на нашата експедиция през 2004 г. имах щастието в един момент да бъда с един шерп по пътя към Еверест и да имам възможност да общувам с човек, който е завършен планинар. Образът беше като на шерпите от първите експедиции – всеотдайни, усмихнати, отговорни. Той беше младо момче – доста мотивиран, но в същото време и много разумен и с мъдрост, която обикновено идва с годините, а той беше придобил преждевременно. С нашата експедиция той за пръв път имаше възможност да изкачи върха. Самата експедиция обаче беше по-различна от комерсиалните, които обикновено виждаме по филмите. Отношенията ни бяха коренно различни. В некомерсиални експедиции шерпите обикновено работят наравно с останалите членове, а в някои случаи само помагат до някъде, тъй като се решават сложни проблеми с технично катерене и трудни маршрути.

Въпреки че вече има много добре подготвени алпинисти сред шерпите, те все още отстъпват в техническо отношение на останалите алпинисти, които правят по-сложни изкачвания. Много от медиите, и вниманието като цяло, се концентрира върху комерсиалните експедиции, в които участват шерпите. Еверест се пренасели с такива експедиции, защото почти всички мианват по един и същ маршрут – там е като на Черноморието. Това създава огромни проблеми на всички. Когато първата българска експедиция изкачи Еверест, тя мина по един много сложен маршрут, защото нямаше друг свободен. Сега обаче има пренаселване с десетки експедиции по едно и също време на едно и също място.

ПРОМЯНАТА В НАЧИНА НА ЖИВОТ

Петко Тотев: Разликата е огромна, потресаваща. Ние, българската експедиция през 1984 г., имахме щастието да бъдем в Непал когато нямаше телевизия, нямаше интернет, когато писмата ни ги транспортираше носач за една седмица пеша до Джири и от там до Катманду. Това е огромно разстояние, което се минава пеша. Изведнъж обаче тези хора започват да виждат от монитора на лаптопа как се променя светът около тях. Това е трагедия, страшна трагедия, за тези народи. Това са хора, които живеят в условия, които не са се променили изобщо или твърде малко през последните десетилетия и изведнъж виждат неща, които нямат и вероятно никога няма да имат. От това хората започват да стават нещастни. Едно от най-впечатляващите неща, които обаче продължават да се случват, е как тези хора, въпреки всичко, все още са щастливи. Вижда се много ясно, видяхме и във филма “Животът на шерпите”, излъчен по Discovery Channel, как те се усмихват, когато свалят тежките раници от гърбовете си. Това е нещо, което човек трябва да изживее, за да разбере наистина, но дори и в кадрите си личи щастието им – грее слънце, сваляш багажа от гърба си и си усмихнат, грееш, щастлив си. След това те пеят, танцуват, играят хазарт. Контактът им обаче с нашата цивилизация ги прави все по-нещастни, защото чрез нас виждат много неща, които никога няма да имат, ще е трудно или възможно само за малцина. Светът им се променя много. Първо се появи телевизията, после интернет и в момента дори от Еверест можете да говорите по телефона.

Георги Георгиев: Те се променят, но не мога да кажа, че промяната е само лоша. Лично на мен във филма „Животът на шерпите“ ми направиха силно впечатление няколко неща. Първото беше, когато някой каза, че шерпите не могат да разберат причините, поради които ние се катерим по върховете. Може би някога е било така, но сега далеч не е. За пример – наскоро непалците отвориха нови 104 неизкачвани върха и първите три бяха изкачени от шерпи. Това са момчета с визия за алпинизъм, които направиха изкачванията в един чист стил – нещо, за което, ако го направи европейски или американски алпинист, ще се вдигне голям шум, но уви – почти никой не разбра. Те направиха в рамките на 10 дни 3 доста технични първи изкачвания на върхове. Второто нещо във филма, което ми направи силно впечатление, беше по време на спор за това кой пострадал да се качи пръв в хеликоптер, за да бъде спасен. Момчетата шерпи, които бяха част от тази ситуация, са международни планински водачи. Това е квалификация, която се придобива много трудно. Конкретно те са завършили във Франция и по мое мнение имат много повече опит от американците, с които спореха. Въпреки това, те имаха голямо уважение към човека, който ги е наел на работа.

Истината е, че при тях има едно пробуждане. Представата, създадена за шерпите през 50-те години е за едни усмихнати, спокойни, работливи хора – “бъди красива и мълчи”. От тогава нещата много са се променили. Шерпите са се променили и никога няма да бъдат каквито са били по времето на Хилари. Те вече много ясно виждат своето място. Сред тях има алпинисти, подготвени на наистина много високо ниво, които не отстъпват на останалите. Ясно си дават сметка, че без тях повечето експедиции нямат бъдеще.