Треньорите в Boulderland и спортния клуб към залата за катерене – „42“, са като добре смазана машина, която работи в името на децата.
Петя Гърбова е винаги усмихнатият двигател на случващото се в Boulderland. Занимава се със спортно катерене от 1998-а, състезателната ѝ кариера започва година по-късно. Има куп медали от държавни и балкански първенства. Към тях добавя 12-о място от световно първенство и 13-о от световна купа. Изкатервала е 7c маршрут, а най-трудният ѝ преодолян боулдър е от категория 7b. Тя е главен инструктор в залата. Обучава деца от 2004 г., а състезатели тренира вече 8 години.
Калин Гърбов е много известно име в спортното ни катерене. Катери от 1991 г., от следващата се състезава, а на по-следващата вече е държавен шампион при мъжете. Печели още 7 републикански титли, както и една Купа на България. Има бронзов медал от световно първенство за юноши. На скали е преодолявал 8b+, а на боулдър на открито – 7c+.
Антони Митев е най-младият в триото и кипи от ентусиазъм. Работи с деца от 4 години, а самият той има изкатерен 8a+ маршрут.
Какво ви носи тренирането на деца?
КГ: Контактът с тях те връща към детските години, когато нещата са много първични и открити, защото те казват това, което им е най-близко до сърцето.
ПГ: Децата порастват пред очите ни, стават много по-сериозни, и по някакъв начин и ние допринасяме за това. Когато печелят състезания, виждаш труда си практически осмислен.
АМ: Треньорството на деца е една win-win ситуация – печелят и децата, и треньорите. Защото колкото ние сме им учители, толкова – и те на нас.
На какво ниво сме спрямо световното детско катерене?
КГ: Много се приближаваме до него. Има талантливи деца, но успехите се дължат най-вече на постоянството. Човек трябва на първо място да е упорит и оттам да гради нагоре, да си постави цели, които да гони. Най-сложното е да мотивираш трайно едно дете да израсне като състезател. В България имаме много скали, вече имаме и много стени, маршрути, единствено трябва да намерим хора, които искат да го постигнат.
ПГ: Сигурна съм, че ще имаме катерачи на най-високо световно ниво. Но си мисля и друго – хората, които са цвета в една сфера, са много вдъхновяващи и нужни, но ако в музиката съществуваше само Моцарт, тя никога нямаше да е толкова прекрасна и богата. Така че всеки си има място в историята и придава ценност на дейността, в която се развива.
Как се отразява катеренето на децата?
КГ: Прави ги по-калени, дисциплинирани, отговорни. Катеренето е естествена дейност, като бягането. Осигурява първично докосване до природата. Всеки по-сериозен катерач предпочита да отиде някъде на скали и се опитваме да научим и децата на това.
ПГ: Още от много малки се научават да не се отказват. Трудностите и провалите не ги плашат, винаги намират начин да доведат нещата докрай.
Труден спорт ли е катеренето?
АМ: Много е труден и така трябва да бъде. Тренировка, в която на децата им е лесно, не е пълноценна. Много се мотивирам, когато видя деца, на които им е трудно, но се преборват без да ги натискам.
Какви деца стават шампиони?
АМ: Резултатите се дължат на три фактора – децата, треньорите и родителите. При децата всичко е в главата. Трябва да са убедени, че го искат. Но и домашната атмосфера, в която растат, е предразполагаща към успехи.
КГ: Някои хора имат вродени предпоставки да станат добри състезатели, но може би най-важното качество е умението да опознаят себе си, за да се контролират. Трябва да се мине през много разочарования, да се научат да ги преглъщат и да се мотивират от тях. Шампионите се отличават от всички останали по това, че винаги са готови да се раздават докрай, независимо от условията или болката.
ПГ: Най-успешните състезатели са тези, на които това не им е основната цел. Двигателят при тях е да станат още по-добри катерачи.
Значи титлите не са най-важното?
АМ: Целта на нашия екип не са резултатите.
ПГ: Те неминуемо идват, но са твърде неустойчива ценност.
На „моркова“ или на „тоягата“ наблягате повече в работата си?
АМ: Във всеки треньорски екип трябва да има лошо ченге. В нашия това съм аз, просто защото някой трябва да го играе. Дисциплината е страхотно важен фактор и въпреки че не ми се иска да им се карам и да ги гоня от тренировки, понякога се налага, защото направиш ли го с един, другите разбират, че не могат да ти се качат на главата.
ПГ: Повече използваме насърчаването. Децата имат изключителна чувствителност и осъзнават кога имаш основание да си строг.
КГ: Спортът е индивидуален, затова и подходът трябва да е такъв. На един казваш: „Това са правилата и трябва да ги спазиш“, при друг работи повече стимулирането с конкретно постижима цел.
Кое е най-важното, на което искате да научите децата?
АМ: Да станат хубави хора. Катеренето помага изключително много за това.
КГ: На всичко, което знаем.
ПГ: Да пробват до последно, защото с достатъчно количество труд всяко нещо се преодолява. Но да слушат и сърцата си – да се посвещават на това, което най-много им харесва и ги държи на мястото им. Тогава усилията стават удоволствие.
Интервюто с треньорите от Boulderland е част от статията „Тренировъчен ден“, която ще намерите в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
