Два са основните маршрута – класическият от юг на англичаните от 1953 г. и маршрутът на китайците от север през 1960 г. През 1963 г. американците правят опит да се доближат до най-чистия път по Западния гребен, но по средата на пътя са принудени да се отклонят вляво. Следвайки неотклонно истинския гребен, през 1979 г. югославяните първи оформят един от най-трудните маршрути към върха – „Жестокия път“, чието второ преминаване е от българската експедиция от 1984 г.
Свой маршрут през 1970 г. прокарват и японците, а през 1975 г. англичаните осъществяват първото стенно изкачване на Еверест. През 1980 г. нов маршрут прокарват полските алпинисти, както и японците. Още с първото си появяване в Хималаите през 1982 г. съветските алпинисти трасират един от най-трудните маршрути в централната част на Южната стена. Изкачвайки се по Западния гребен и слизайки през Южното седло, българите пък влизат в историята на Еверест с нов маршрут – пълен траверс на масива, известен и като „Българският траверс“.
Днес изборът за изкачване на Еверест е между 16 маршрута с различна степен на трудност, но все още най-популярни са тези по югоизточния и северния ръб.
Колко висок е Еверест?
Официално – 8848 м. Въпреки това, според National Geographic Society височината му е с 1.8 м повече. За момента информацията не е официално обявена от Непалското правителство, но е научен факт, че поради движението на тектоничните плочи цялата хималайска планинска верига се надига с 6 до 10 см на година.
Мъртва зона
Над 8000 м човешкото тяло не може да се самовъзстановява повече и в един момент неизбежно ще умре.
ВИЖ ОЩЕ: Еверест – пътят надолу
Ултра достъп
През май 1996 г. шведът Йоран Кроп предприема успешно соло изкачване на Еверест без използване на кислород. Дотук – нищо необичайно. Това, което го отличава от всички останали успешни изкачвания, е всъщност начинът, по който стига до подножието на върха – с колело. Тръгвайки от Стокхолм през октомври 1995 г. със специално конструиран велосипед, натоварен с 108 кг екипировка и храна, шведът изминава 12875 км, преди да достигне базовия лагер през април 1996 г. На 3 май предприема опит за изкачване, но 91 м под върха се отказва, тъй като в противен случай ще му се наложи да слиза по тъмно.
Докато се възстановява в базовия лагер, става съпричастен на трагедията от 10-11 май 1996 г., когато осем алпиниста загиват – събитието, описано от Джо Кракауер в книгата “В разредения въздух”. Три седмици по-късно предприема втори, този път успешен опит за изкачване на върха, след което отново се качва на колелото си и предприема за втори път дългия път обратно към Швеция.
ВИЖ ОЩЕ: Ултра бърз – Килиан Жорнет изкачи Еверест два пъти за пет дни
Еверест беше една от темите на брой ПРОЛЕТ 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще получите стари броеве на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.
