Нека подложим на съмнение способността на човешкото същество да ходи по вода.
Едно от най-разпространените умозаключения приема неумението като присъщо на типичния простосмъртен, а умението – като съпътствано от нещо необичайно, неестествено и/или дори свръхестествено.
Въпреки общоприетото мнение, смело твърдя, че почти всички, живеещи на територията на България, а и на много други части от света, малко или много, осъзнато или неосъзнато, цял живот придобиват и усъвършенстват (поне за един сезон от годината) това забележително умение.
Защо съм толкова сигурна?
Отговорът се крие измежду редовете на учебници от началното образование и най-вече в естеството на повече от значимото за живота ни съединение: H2O.
Това, което прави придвижването през зимата така специално (едни биха го описали като препятствие, опасност, а други – като разнообразие или дори забавление) е именно водата и агрегатните състояния, в които я срещаме.
Така че следващият път, когато трябва да прекосите поледица, киша, фирнован или пухкав сняг… знайте, че развивате божественото умение в себе си!
Мнозина от нас са се заловили с поне един от чудесните и атрактивни зимни спортове. Освен за добро настроение, развивайки двигателната ни култура, те допринасят за увереност и сигурност в крачките по предизвикателния и опасен зимен терен.
Тази тенденция следва своя ръст, но все още много сред нас едва “преживяват” студените месеци и неуспешно се опитват да изпаднат в някаква форма на хибернация до пропукването на пролетта. Именно за тях като помощни колелца, патерица, ръка на приятел или въобще подкрепа, сме събрали идеи и основни препоръки за зимното практикуване на една от най-разпространените форми на транспорт: ходенето!
Зимата е суров сезон, изпитващ нашата подготовка, психика и предвидливост.
При всяко едно действие, което планираме навън, трябва да вземем предвид:
* Разгрявката на тялото разгрява и ума.
* Подробната прогноза за времето е първата дреха, която обличаме.
* Безопасното придвижване изисква повече време и предварително планиране.
* За преодоляване на зимен терен са необходими внимание и наблюдателност.
* Видимостта е намалена и носим отговорност за това да бъдем лесно забележими. Препоръчително е да се обличат дрехи в светли или ярки цветове и да се използват светлоотразители.
* Рязката промяна на траекторията на движение е крайно опасна и нежелателна.
* В зимни условия спирачният път е по-дълъг.
* Умората увеличава риска от настъпване на инциденти.
* Денят с най-висок риск от катастрофи е този след първия снеговалеж, защото много от участниците в движението се оказват технически неподготвени и все още не са си припомнили особеностите на движение в подобни условия.
* Необходимо е да се предпазваме от леда и снега, както по настилката, така и от този, който може да падне върху нас от дърво, покрив или друга конструкция.
* Телефон с добре заредена батерия, държан на топло във вътрешен джоб, спасява животи.
* За любителите на топлината има разнообразни варианти от типа на джобни печки, отоплителни лепенки, силиконови възглавнички и прочие.
Извадете ръцете от джобовете и се пригответе за ходене:
* Топлите обувки, стабилни в глезените, с добри грайфери и водоустойчива, дишаща мембрана са най-добрият избор за зимния сезон.
* В заснежените и/или заледени периоди от годината протекторите за китки (или други части на тялото), както и употребата на щеки, могат да спестят много усилия и травми.
* Градските котки, все по-усъвършенствани, стилно издържани и разновидни, дават по-сигурно сцепление и безопасно придвижване върху лед. Всеки модел има характерни особености и за да се гарантира безопасността ви, е добре да се запознаете с тях преди употребата им.
* Снегоходките са един забавен начин да останем върху повърхността на по-дълбокия сняг. Като компактен аналог на градските котки, съществуват и надуваеми снегоходки, едно интересно българско изобретение.
* За приятелите на хитроумните решения – спрей против подхлъзване, известен още като течни вериги, е лесно за употреба и практично решение при поледица. Базиран е на специален тип смола и е безопасен за гума.
* Правете всяка крачка със съзнанието, че може да предстои хлъзгава повърхност или друга потенциална опасност. Избягвайте да тичате след градския транспорт.
* Избягвайте маршируването. Правете по-малки стъпки от обичайните, като държите краката си леко раздалечени един от друг. Ако теренът е много хлъзгав, приклекнете леко и имитирайте походката на пингвин, разпределяйки равномерно тежестта си върху цялото стъпало.
* Не ходете близо до уличното платно. Колите могат да поднесат и да излязат на тротоара.
* Бъдете особено внимателни, когато слизате от транспортни превозни средства.
Дори да изпълнявате всичко идеално, все пак, понякога се стига и до падане.
От момента на подхлъзването до удара със земята минават около две секунди. За това време е най-добре да се опитате да се свиете максимално – присядайки, за да намалите височината на падането, да повдигнете глава и да се търкулнете, внимавайки да не се подпрете с ръка (защото със сигурност ще я контузите). Сложно, а?
Ето и три упражнения за усъвършенстване на техниката на падане:
* Падане по гръб. Седнете на земята с опънати напред крака. За да симулирате падане, започнете бавно да лягате назад и бързо наведете главата си напред – брадичката към гърдите. През това време повдигнете коленете към гърдите си и протегнете ръцете встрани от тялото, ударете по един “шамар” на земята със своите длани и предмишници. Така ще предпазите главата, китките и лактите си от удар.
* Странично падане. Заемаме начална седнала позиция. Това падане обикновено нанася контузии върху рамото, тазобедрената става, лакътя или китката, които можем да избегнем, ако претърколим падането. Поставяме ръката успоредно на тялото си, така че първо предмишницата да докосне земята, а не рамото или китката. Повдигаме главата към рамото противоположно на посоката на падане и се претъркулваме. Повтаряме упражнението и за другата страна.
* Падане напред. От позиция на колене, започваме навеждане напред и падаме. Посрещаме удара с предмишница и се претъркулваме на една страна. Главата е повдигната към рамото противоположно на удара.
Време е да се изправим отново!
Ходенето по нов сняг е едно от най-приятните и пречистващи преживявания.
Макар че е истинско удоволствие да си първият, който стъпва по него, за целта на безопасното и енергийноефективно придвижване е редно да се спомене:
По следите на другите е по-леко и сигурно!
Техниката при преминаване на дълбок сняг е:
Пръстите следват петата!
Стъпвайки първо с петата се образува дупка, която пречи на крака да се плъзне напред и движението остава стабилно.
Вече отбелязахме как се преминава през поледица, а именно:
Имитираме пингвина!
И ако все пак попаднем на лед в други условия…, като например над вода, и искаме да се разходим по него, трябва да бъдем сигурни, че дебелината му е поне 15 см – ако ще се разхождаме сами, и поне 20 см, ако ще си водим и компания.
За силата на леда говори и неговият цвят:
* Ясно синият е най-здрав.
* Здравината на белия непрозрачен или заснежен лед пада на половина.
* Сивият лед не е безопасен.
Ако над повърхността на леда се е натрупа значително количество сняг, това може да повиши температурата на повърхността му и да го направи също толкова нестабилен.
Да не забравим и основната ни екипировка за практикуване на ходенето. Изложени на толкова много атмосферни, физически и химически влияния, обувките се нуждаят и от грижа. Редовно почистване и импрегниране, за да служат продължително и качествено.
Приятно ходене!
ВИЖ ОЩЕ: Раз-два-три-ДВИЖИ СЕ – за ходенето в градски условия
