Жан Мишел Баскиа, който направи така, че изкуството на улицата да струва милиони
Жан Мишел Баскиа е едно от култовите имена на изкуството на ХХ в. Черният скейтър, лудото дете на Манхатън, любовникът на Анди Уорхол, една от най-известните жертви на СПИН, успя да пренесе уличните графити на платна и да ги продава в галерии за милиони.
Роден е в Бруклин през 1960 г., неговата майка е пуерториканка, а баща му е хаитянин.
През 1997 г., когато е на 17, се прочува като един от най-запалените скейтъри в Ню Йорк. Тогава се запознава с приятеля си Ал Диас и двамата започват да рисуват графити по стените в Манхатън. Техният таг е SAMO (same old shit).
През декември 78-мa вестник Village Voice публикува голяма статия за двамата грaфити-бандити. След статията, сградите в Сохо осъмват с огромни надписи – SAMO Е МЪРТЪВ!
Жан Мишел продължава да е пионер на скейт обществото, рисува тишърти за магазини на Бродуей и прави фънк бандата Konk, заедно с Ал Диас и Шанън Дейсън. В края на 70-те прави новата хип хоп банда Gray с Шанън Дейсън, Майкъл Холман, Ник Тейлър и Уейн Клифорд. Те свирят в култовите ъндърграунд нюйоркски места и работят също с DJ Джоузеф Саделър или както е по-известен Grandmaster Flash.
Парадоксално, но Жан Мишел Баскиа става известен като художник едва в началото на 80-те години на 20 век. Тогава той участва в огромната изложба The Times Square Show, a известният критик Рене Рикар пише за него в списание Artforum. Така вратата към световната слава се отваря пред Баскиа. През следващите години той и другата икона на графити и поп арт изкустрвото – Кийт Харинг, се надпреварват да излагат и да продават в Larry Gagosian, Mary Boone и Vrej Baghoomian – най-престижните галерии в Ню Йорк.
През 1982 г. Жан Мишел Баскиа среща Анди Уорхол. Двамата започват да живеят заедно и това продължава доста дълго. За този период създават големи цикли от съвместни работи. Връзката им приключва през 1987 г., когато Анди Уорхол умира. Това е повратна точка в живота на приятеля му. Жан Мишел изпада в тежка депресия и се отдава на наркотиците… главно на хероина. Умира инцидентно от предозиране в своето студио на Great Jones Street 57, през 1988 г. – няколко дни преди планираното му пътуване до Кот д’Ивоар.
След всичко това, той вече е мит. Парадоксално, но дори приживе той се оказва супер успешен на пазара. Успява да превърне ъндърграунд изкуството в изключително печеливш вид дейност. На 10 февруари 1985 година той е на корицата на The New York Times, илюстрирайки статия със заглавие „Новото изкуство, новите пари – какво е да си продажен американски артист“.
И днес картините на Жан Мишел Баскиа продължават да чупят рекорди на търговете по света. Картината Без име (Ухо/Душа), рисувана през 1982 г., беше поставена в аукциона на Sotheby’s на 1 юли и бе продадена за 11,7 милиона долара.
