Ако не сте били на първия Transfiguration фестивал в Родопите, трябва много да съжалявате. Ако пък сте станали част от магията в село Долен, със сигурност ще искате да си спомните отново за нея. Никола Шахпазов получи достатъчно вдъхновение от колорита на фестивала, за да напише текст и за двата вида хора. Той е журналист, фланьор и колекционер на подозрително скъпи музикални носители. Писал е за Нов Ритъм, ХАОС, Програмата, Капитал Light, Rolling Stone Bulgaria, Rawk’n’Roll и Radio Tangra Mega Rock. Редактор в българското издание на най-голямото мъжко списание в света – Men’s Health. Мечтае за Исландия, но по-често ходи във Виена и Солун, където потъвя дълбоко в експериментална музика, ар нуво и постмодернизъм. И докато мечтае, той ни разказа за село Долен и фестивала на метаморфозите или иначе казано – преображенията:
Отминалият фестивал Transfiguration (6-9 август) в планинското село Долен беше едно от най-важните събития тази година. Ето какво пропуснахте и защо си заслужава да го преживеете през 2016.
Откакто миналата есен ми разказаха идеята за Transfiguration, стотици пъти съм си представял как ще изглежда фестивала. Съзнанието ми рисуваше старите къщи в село Долен, голямата музикална сцена, родопските склонове и ечащата из тях гайда на Веско от Исихия.
Удивително, но реалността беше по-добра от всяка фантазия.
Намиращото се съвсем близо до Гоце Делчев и Доспат село Долен е впечатляващо само по себе си. Съвсем нарочно е скрито встрани от големите пътища, закътано в пазвата на Родопа планина, тихо и уединено. Половината от него е архитектурен резерват с множество запазени къщи в традиционен за селото стил, изоставени плевници и стара църква с нетрадиционно голямо изображение на Дявола. Пасторалната му красота обаче е както плюс за фестивалните организатори, така и огромна отговорност. Transfiguration трябваше да е истински фестивал – със стотици суетящи се посетители и мощно озвучаване, но едновременно с това не биваше да разруши атмосферата на Долен, а да се впише в нея. Радвам се да кажа, че се получи. И то някак естествено, непринудено, което беше заложено и в цялостната фестивална концепция.
Така през няколко августовски утрини по старите каменни улици местните баби с кърпи на глави се разминаваха с дългокоси фенове на Tool и скандинавки с руси расти, докато близо до тях няколко гайдари вече надуваха меховете. Хора, принадлежащи на съвсем различни светове, постигнаха една особена заедност, която бе и сред най-важните отличителни черти на Transfiguration.
През дългите, топли дни някои се излежаваха лежаха пред палатките си, други пиеха ракия по чардаците на възрожденските къщи, а трети се опитваха най-правилно да разпределят времето си, за да могат да посетят поне три от доволно интересните работилници, разпръснати из селото и фестивалните сцени. Ивайло Петров въвеждаше хората в добрата фотография, Дидо Пешев демонстрираше как се прави ръчен ситопечат, хората от Роботев обясняваха на достъпен език какво е роботика, докато в близката плевня момичета се учеха да тъкат, а долу, край тихите води на реката голи до кръста ковачи учеха непохватните градски хора на своя древен занаят. По стените на къщите бяха подредени фотопринтове на Иво Христов и София Зашева, а архитектурните експерти от Мещра развеждаха големи групи хора нагоре-надолу по тесните улички, разкривайки пред тях спецификата и символиката на типичната за Долен къща. Изобщо, беше пъстро. И въпреки стотиците посетители, във въздуха не се усещаше напрежение, а в тихото ежедневие на Долен нямаше излишен шум.
Въпреки своята многопрофилност, в основата на преживяването Transfiguration несъмнено се намира музиката. И музика имаше много, наистина много. Интровертна и спокойна, средновековна и електронна, мрачна като нощ и ведра като ден. Гайди и дарк ембиънт, кавал и тъпан, витиевати мелодии от Истанбул и тежки асеновградски китари. В Долен беше събрано една голямо семейство от изключително близки музиканти – хората от Исихия, Кайно йесно слонце, Irfan и smallman. Наоколо бяха и значително по-млади музиканти като Ангел от Mytrip, Иван Шопов от Бalkansky и гърците от Villagers of Ioannina City, както и легенди в своя стил като Теодосий Спасов и турците Baba Zula. Вечерната програма започваше около 9 и продължаваше докъм 4 сутринта, мигрирайки от голямата амфитеатрална сцена към скътаната в гората Кръгла сцена. И тъй като на Transfiguration всичко бе специално, тези сцени също не бяха обичайни – градени в продължение на месеци от шепа ентусиасти, използващи изключително и само местни материали, масивните структури от дърво и камък изглеждаха толкова впечатляващо и красиво, че без тях впечатленията от музиката не биха могли да бъдат толкова силни.
Това не трябва да се превръща в подробен музикален отчет а и едва ли още хиляда думи биха могли да опишат правилно емоцията и красотата на музикалните вечери. Нужно е обаче да маркираме най-важното – изключително силно впечатление направи завръщането на Исихия – в разширен състав, включващ почти всички участници в групата през годините; абсолютно перфектния сет на Irfan с прелестните вокали на Деница Серафим; импровизационната вихрушка, наречена Кайно йесно слонце (с един изключителен Веско и много нови парчета); традиционно мачкащите smallman със сякаш неуморимия Цецо на вокали, който бе и основен организатор и основен участник на Transfiguration.
Казано съвсем, съвсем накратко, това бе едно хубаво, много хубаво преживяване. А най-хубавото е, че това е само началото, защото Transfiguration 2016 вече започва своя живот.
слабо, доста слабо. през просото и за отбиване на номера. някой ще каже ли нещо наистина смислено за този фест? освен редовите сектантски мантри?