Руслан Вакрилов или Рус, както го наричат всички, е от хората, които можеш да слушаш с часове. Може би защото е видял и правил много. По-точно – катерил е и е снимал много. Снимките му са били публикувани в куп чужди специализирани списания. И по наша скромна преценка е най-добрият български фотограф в областта на катеренето и алпинизма. Без да преувеличаваме.
Рус има зад гърба си много изкачени спортни маршрути с висока трудност. А всичко можеше да се развие съвсем различно, защото завършва право с отличие. Още като първокурсник обаче започва да катери и това променя тотално живота му. Във втори курс вече знае, че не иска да е юрист, а да бъде в планината.
В катеренето му харесва, че трябва да положиш тежък труд, което прави постигането на целите много сладко, дори те да са скромни:
Няма значение каква е категорията на маршрута, който си изкачил, а че си преодолял себе си. Катеренето е много фин и личен спорт, учи те да се контролираш психически, опознаваш се. Има тактика, трябва да пресмяташ много ходове напред.
На всеки 1-2 години сменя амплоато. Най-много е катерил боулдъри, специалист е в свободното катерене, има опит и в алпинизма. Посвещава се и на зимното алпийско катерене, заради едно от най-големите предизвикателства, с които се е захващал. В края на 2015 година заедно с още 4 родни катерачи се отправи към Патагония, за да опитат първи български изкачвания на враждебните местни върхове. За Рус задачата е още по-трудна, защото освен, че ще катери, трябва да направи филм и снимки от приключението.
ВИЖ ОЩЕ: Фотогалерия от първото българско изкачване на Серо Торе, Патагония – един от успехите на експедицията „Опашката на дракона“, част от която беше и Руслан Вакрилов
Когато има идея за кадъра, който търси, може дълго да чака подходящото време. А понякога отива да катери, но гледката го дръпва и зарязва всичко, за да снима. Установил е, че не може в един ден и да се накатериш, и да се наснимаш:
Щом съм решил цял ден да вися и гния в седалката, значи не съжалявам, че не катеря.
Много обича да снима катерачки, защото с тях се работи лесно. „Достатъчно е да кажеш на момичето, че искаш да я снимаш и веднага ѝ светват очите“, шегува се Рус. Тези негови фотографски предпочитания раждат серия естетски календари.
Мъжът обикновено опитва да изскубне скалата, докато жената танцува върху нея,
твърди Руслан. Напоследък обаче и катерачите започват да осъзнават, че не е зле да отделят време за снимки.
Един от запомнящите му се фотографски проекти е от есента на 2013 г. Тогава у нас идват американски катерачи, търсещи местен фотограф, с когото да направят статия за България. Над 2 седмици Рус ги води по катерачни обекти и селски пазари. Толкова са възхитени, че не искат да си тръгват. Поддържат приятелството си до днес.
Освен снимки, Руслан Вакрилов прави филми – като например „Екстремни класики“ за експедицията на Мартин Маровски и Виктор Варошкин в Алпите. Те искат да направи кратко филмче от кадрите, които са заснели, но Рус усеща, че в тях има хубава история. Вкарва сюжетна линия и добавя интервюта, а резултатът е един от най-добрите наши планинарски филми.
Впечатлен е от световнопризнатия полярен фотограф Владимир Донков. Двамата изкарват седмица в пълна изолация на Мальовица, докато Рус снима Владо в рекламен филм. Катерачната фотография го среща и с други интересни личности. Често работи с екстремната легенда Иво Нинов-Германеца. Снима и един от най-големите испански катерачи – Даниел Андрада, по негова молба.
Няма как да не отворим и една чувствителна за катерачите тема – за забраните да практикуват любимия си спорт на определени места. Рус е съгласен, че трябва да има рестрикции с цел опазване на флората и фауната. Но отношението е селективно – не се създават проблеми на истинските вредители, а на катерачите, които често дори почистват след туристите. Особено на по-непопулярните места след катерещите не остават следи.
В Бели Искър, например, взехме да ходим като партизаните – по нощите. А в Европа на много места са го измислили – отиваш в дирекцията на парка, където са катерачните обекти, записваш се и нямаш проблеми.
Като стана дума за непознати места за катерене, молим Рус да ни препоръча няколко. Това е неговата подборка:
Копривщица
Красиво място, но скалата е остра, груба. „След един ден катерене там изглеждаш все едно те е дъвкало куче.“
Витоша, в района на Черни връх
„В „каубойските“ години сме се качвали дотам с кола по зелената писта, защото куфарите за краш падовете са неудобни за носене. Веднъж две лели ни питаха дали ще изнасяме концерт горе, решили, че мъкнем контрабаси. Сега малко ме е срам, като си спомня.“ Камъните обаче са покрити с лишеи и изискват сериозно четкане.
Спортно катерене
Напоследък Българската федерация по катерене и алпинизъм подема хубава инициатива, благодарение най-вече на Николай Петков. Той постоянно открива малки обектчета, където се разработват 15-30 маршрута и после там се прави катерачна среща. В 90% от случаите обаче след срещата никой повече не стъпва на обектите. Сред тях са Кунино, Паволче, секторът „Крепостта“ при Боженица, Оплетня и уникалните за България скали с натичания („черва“ на катерачен език) при Рибарица. По-посещавани са Сините стеги при Враца. Хубавото на скалите при Тетевен е, че може да се катерят дори и при дъжд, защото са надвесени. Маршрутите там са дълги по 50 метра. „Воденицата“ до Лакатник предлага лесен достъп. Табачка е по-„джунглесто“ място с жълти варовикови скали с високо съдържание на кварц. Гранитът над Карлово има голям потенциал. Господинкини скали съчетават спортни с мултипич (с няколко въжета) маршрути.
Интервюто ни с Рус е част от брой ПРОЛЕТ 2015 на Списанието. За да се снабдите със стари броеве, свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена.
