Алпинистът Боян Петров, който в рамките на един сезон през 2014-та успя да изкачи три осемхилядника, разказва за опита си с навигацията в тежките условия на К2 и Броуд пик.
Тръгвайки към К2 и Броуд пик през лятото на 2014-та, аз ясно си представих къде отивам и добре си спомних навигационните проблеми, които имахме в предишните експедиции към тези върхове.
През 2001 г., след неуспешен опит за атака на Броуд пик, четири човека се връщахме към Лагер 3 в гъста мъгла. Следите ни от преди два часа бяха напълно отвяти и ние по усет слизахме по диагонал на гигантския снежен склон. Уж бяхме четирима, уж имахме представа къде е лагерът, но се оказа, че при такива условия всичко се слива в едно, релефът изчезва и малката ни цветна палатка просто се „изпари“. Тогава имах часовник без навигация и предвидливо бях засякъл на каква височина е лагерът ни. Слизахме бавно и търсихме палатката в гъстата мъгла. Тук палатка, там палатка, но тя просто не беше на мястото където си мислехме, че е. След като усетих, че сме подминали височината, където трябва да е, аз спрях групата и казах, връщаме се малко нагоре и се пръскаме по хоризонтала на 7100 метра. След един час търсене в бялата мъгла най-накрая намерихме палатката. Височината, която бях отчел в лагера преди тръгването ни спаси в бурята. Осъзнах, че часовниците вече не показват само времето, а могат и още. Три дни чакахме времето да се оправи, но това не стана и отстъпихме.
През 2014-та се бях подготвил за този сценарий по-добре. Garmin България любезно ми дадоха часовник, снабден с GPS навигация (Fenix-1), който ползвах през цялата 2013-та и бях научил как се държи в реални условия. На 23.07.2014 се качихме на главния Броуд пик (8047 м) с Иван Томов и в чудесно време слязохме без никакви проблеми. Мислех си, че се бях презапасил с техника. След няколко дни тръгнах към К2. Два дни катерихме по реброто Абруци в лошо време и на третия ден стигнахме в щурмовия Лагер 4 на 8000 м. Предвидливо засичах координатите на всеки лагер и въобще на всички точки, в които имаше някаква рязка смяна на посоката. От базовия лагер казаха на поляците, че до обяд на следващия ден ще имаме „прозорец“ от хубаво време. Значи имахме шанс за изкачване!
През нощта тръгнахме в атака. По тъмно преминах през ключовия участък на Bottleneck и първите слънчеви лъчи ме огряха на стръмния участък към върха. Бързо набирах височина, защото бях добре аклиматизиран. В 9:11 ч. бях на 8611 метра! Триумф, който бях чакал 9 години, след неуспешния ни опит през 2005 г. След близо час на върха поех надолу. Някъде в Bottleneck-а изведнъж вятърът довя облаци, постепенно всичко се сгъсти и стана пълен white-out. Уж слизаш, но в един момент загубваш представа накъде точно вървиш. Лагер 4 се намира по средата на гигантски склон без никакви ориентири в радиус от поне 500 метра. Усетих,че без помощ няма да се оправя. Включих GPS режима на часовника и след минута вече имах посока и точно разстояние до палатката. Отдъхнах си. Спъвайки се и падайки многократно от загуба на представа за посока, аз все пак губех височина, но сигурно спазвах посоката към лагера. И така само след 40 минути палатка ми изведнъж изплува като спасителен остров пред мен. Нямаше драма, нямаше загуба на време, нямаше притеснение. Всичко беше тип-топ.
Починах 4 часа и реших да слизам още по-надолу. Тръгнах към 15 ч. и си мислех, че за час ще стигна до Лагер 3. Само 20 минути по-късно влязох в такава мъгла, че сутрешната белота ми се стори като песен. Отново включих GPS-а и отново животът стана по-лесен. По права линия ми оставаха само 360 метра до лагера. Извървях ги за час и половина, защото правата линия се оказа крива, заради огромните цепнатини, за които нямах точен спомен как точно се преминаваха. Въпреки че пропаднах няколко пъти до кръста, бях спокоен, защото часовникът ми показваше намаляващите метри до лагера. Бавно, с изчакване да се вдигне мъглата, аз напредвах сигурно към целта. Изведнъж палатката на поляците изплува от бялото море. Последни крачки и бях в Лагер 3.
След толкова експедиции и проблеми с намирането на верния път в облаци и мъгли, вече нямам никакво съмнение, че часовниците с GPS не са екстри, а са устройства за оцеляване. Няма нищо по-добро от това да се чувстваш спокоен, че палатката е намираем обект, че не разчиташ на звездите и късмета да намериш най-важното, за да оцелееш в този враждебен леден свят.
ВИЖ ОЩЕ: Умни спортисти – умни часовници. fēnix® 3 и epix™ от Garmin
