В природата на човека сякаш изначално е заложен стремежът към недостижимото. По-високо, по-надалеч, по-добре… постигането и преодоляването на ограниченията винаги са били основна движеща сила. И дори най-несъстоятелните фантазии, плод на чисто, развихрило се до краен предел въображение, са имали своето осъществяване в някакъв бъдещ момент.
Не знаем какво точно се е въртяло в главите на древните хора, но със сигурност желанието да лети като птиците е била отколешна мечта за може би всеки един човек. Да се рееш из въздушния безкрай, без ограниченията на твърдата земя… нищо чудно, че още древногръцките митове разказват за този стремеж в легендата за опита за летене на Икар. От историческа гледна точка пък първите доказателства за съществували планери идват от Древен Египет (датирани 2500-1500 година пр.н.е.). В по-съвременни времена първите известни скици идват от 1714 г., дело на Емануил Сведенборг, но до реалното вдигане във въздуха на човек с планер се стига повече от век по-късно – през 1853 г, благодарение на конструкцията на сър Джордж Кейли.
В края на ХІХ и началото на ХХ век започва и същинското развиетие на планеризма с работата на германския изобретател Ото Лилиентал, най-известният създател на планери от това време и пионер в областта на авиацията изобщо. В периода 1891 – 1896 г. той проектира, конструира и тества няколко планера, докато успява да създаде балансирана структура на крило с добри полетни характеристики. Извършва над 2000 полета, съпроводени и с доста катастрофи. До фаталния 9 август 1896 г., когато на 17 метра височина крилото му се чупи от внезапен порив на вятъра. При падането Ото си счупва гръбнака и умира на другия ден с думите „Kleine Opfer müssen gebracht werden!“ — „Трябва да се правят някои малки жертви!“.
Наследството, което оставя Ото Лилиентал – записките на откритията му в теорията и практиката на авиацията, стават база за последващия важен момент в развитието й – експериментите на братя Райт. Орвил и Уилбър Райт са американски велосипедни механици, които на 17 декември 1903 г. извършват първия успешен полет със самолет, задвижван от двигател с вътрешно горене и авиогориво. Полетът е осъществен с “Флайер І”, пилотиран от Орвил, който успява да се задържи във въздуха 12 секунди, изминавайки разстоянието от 37 метра. На следващия ден Уилбър прави второ изпитание, при което самолетът остава в небето 59 секунди и изминава 250 метра.
В продължение на две години след този паметен момент братята Райт усъвършенстват конструкцията на аероплана, правят над 200 успешни полета, построяват втори и трети самолет, като непрекъснато променят двигателя и подобравят летежа. През 1905 г. успяват да изминават разстоянието от 39 км за 38 минути и 3 секунди, а на следващата година получават и патент за изобретението си. Не след дълго става факт и компанията „Райт“, занимаваща се с производство на летателни апарати и обучение на пилоти.
Третият важен момент в развитието на авиацията се случва на 25 юли 1909 г., когато французинът Луи Блерио пръв прелита Ламанша за 37 минути със самолет собствена конструкция. Постижението му най-сетне доказва на практика, че самолетът не е просто атрактивно средство за развлечение, но и ново, крайно ефективно средство за транспорт.
В днешно време, с развитието на аеродинамиката и материалознанието, летателните апарати са не само максимално усъвършенствани откъм конструкция, управление и сигурност, но и са изключително разнообразни откъм видове. От безмоторните парапланери, тежащи едва няколко килограма, до космическите совалки, чиято маса започва от 100 тона – възможностите, до които човекът е достигнал в желанието си да покори небето, са почти неограничени.
Сред различните подвидове на планерните спортове, парапланеризмът е безспорно най-достъпният и прост начин за летене. Необходими са ти крило, сбруя (седалка), здрави обувки и желание. Парапланерът е разработен на базата на спортните парашути и най-общо представлява крило, което се пълни с въздух от въздушния поток. Може и да е безмоторно средство, но с помощта на възходящите въздушни течения добрите пилоти могат да прелетят повече от 400 км и да се издигнат над 7000 метра височина. Отделно парапланерът е лесен за излитане, управление и приземяване, което го прави идеално средство за начинаещи пилоти.
В България има много места за летене, а и хубавото на парапланеризма е, че не зависи от летища. Едно от най-добрите места е Сопот, където се провеждат и повечето състезания, но като цяло, наличието на чист склон и подходящ вятър са напълно достатъчни предпоставки за летеж. Естествено, няма как да стане без първоначален курс при сертифицирани инструктури, защото, като всеки екстремен спорт, летенето съвсем не е шега работа.
С парапланер могат да се изпълняват прецизни полети и целно приземяване, прелети на далечни разстояния или въздушна акробатика. За начинаещи или пък желаещи просто да видят какво е усещането, без да инвестират в курсове или екипировка, вариант е тандемният полет, при който пилот и пасажер летят с едно крило.
ПРАВИЛА НА ЛЕТЕНЕТО
– Всяко излитане е по желание. Кацането е задължително.
– Летенето не е опасно! Катастрофите са опасни.
– Винаги е за предпочитане да си долу и да съжаляваш, че не си горе, вместо
да си горе и да съжаляваш, че не си долу.
– Когато изпитваш съмнения за височината, дай нагоре. Никой досега не се е сблъскал с небето.
– Вероятността да оцелееш е обратнопропорцинална на ъгъла на приземяване.
– Колкото е по-голям ъгълът, толкова по-малка е вероятността и обратно.
– Стой настрана от облаците. Добре осведомени източници твърдят, че някои
планински върхове имат навика да се крият в облаците.
– Започваш с пълна торба късмет и празна торба опит. Номерът е да напълниш
торбата с опита, преди да си изпразнил тази с късмета.
– Оглеждай се непрекъснато. Винaги има нещо, което си пропуснал.
– Запомни, гравитцията не е просто идея. Тя е закон. И не подлежи на
обжалване.
