
Планинският заслон „Солвей“ в Алпите определено е място, където не трябва да губите концентрация. Намира се на ръба на страховита пропаст и има невероятна гледка. Заслонът е разположен на североизточния хребет (Hörnli Ridge) на Матерхорн, близо до Цермат в кантона Вале.
Вижте: Първото българско зимно изкачване на Матерхорн

Разположен на 4003 метра надморска височина, това е най-високият планински заслон, собственост на Швейцарския алпийски клуб. Той може да се използва само в случай на извънредна ситуация.
Вижте: Луси Уокър – първата жена на Матерхорн

Сградата е построена през 1915 г. – 50 години след първото изкачване на Матерхорн, направено по същото било. Разполага с 10 легла и е оборудвана с радиотелефон.

Заслонът е кръстен на своя създател Ернест Солвей – белгийски химик и индустриалец, който през 1904 г. дарява 20 000 франка за построяването ѝ.
Вижте: Видео: По ръба на Матерхорн с Килиан Жорнет
740 метра по-надолу на същия хребет се намира хижа „Хьорнли“, която е началната точка на обичайния маршрут към връх Матерхорн.

Строителните материали за заслон „Солвей“ са били доставени първо до хижа „Хьорнли“, с помощта на животни, и след това по временна въжена линия до строителната площадка. Строежът на заслон „Солвей“ е извършен в рамките на пет дни. Впоследствие въжената линия е възстановена през 1966 г., а телефонът за спешни повиквания е инсталиран през 1976 г.
„Мирише на кенеф“ казе алпиниста. :)
Само не разбрах какво точно го прави „най-опасния“ в Алпите? Малко жълтее заглавието.