В съвместна рубрика на 360° и „Клуб на пътешественика“ продължаваме да ви представяме интересни пътувания. Благодарение на „Клуб на пътешественика представя“ всеки четвъртък можете да попътувате до някоя от дестинациите, представяни в клуба и да „попиете“ малко пътешественически опит и дух. Тази седмица историята е на Мила Печенякова и Николай Ненов, които са пропътували внушителните 6000 километра из Китай. Благодарение на прекрасните фотографии на Мила и разказa на Ники можем да вкусим от китайската приключенска атмосфера.
През август 2011 двамата с Мила успяхме да осъществим по една своя мечта – тя да отиде до страна, чиято култура и език е изучавала в продължение на 5 години, а аз – да пътешествам до непознати места. Организацията започна още предната година с неизменното обсъждане на идеи, маршрути, места за посещение… и най-накрая планът взе да се оформя.
Началната ни точка бе Шанхай, а крайната цел – планината Siguniang Shan (Планината на четирите девойки). Без подробен план, без задължителни спирки и полета в графика, само с един гидовник в ръка.
Китай е модерна и развита страна, но това не я прави много лесна за достигане цел. Визи, документи и резервации, стискане на палци, два полета с висене и прекачване в Москва и ето ни в един от мегаполисите на Поднебесната – Шанхай. Горещо и влажно място, особено в края на юли. Останахме в града три дена, за да свикнем с реалността и да попълним някои липси в екипировката.
Европеец в Китай – това винаги предизвиква искрен, наивен и понякога леко досаден интерес от страна на метното население: погледи, усмивки, снимки, въпроси.
Чуждите езици определено не са силната страна на китайците, колкото и да ги учат, не могат да ги говорят, дори и така любимият ни на всички английски език. Ако не беше солидната подготовка по китайски на Мила, сигурно още щях да си прося купичка ориз в някоя закусвалня.
На третия ден хващаме автобус за Tungxi и от там за Tangkou – изходната точка за планината Huang Shan – една от свещенните планини на китайците.
Казаха ни, че къмпингуването не е забранено, но се оказа и че не е лесно предвид релефа на планината. Единственото възможно (равно) място се оказа в задния двор на един 4-звезден хотел на върха на планината.
За китайците западният човек е по дефиниция с много пари и би трябвало винаги да иска да нощува на най-луксозните места – странно разбиране. Когато с Мила отказахме хотелската стая и казахме, че искаме да спим на палатка – получихме офрета да си наемем такава. След като им обяснихме, че дори си носим – това вкара китайците в големи душевни терзания.
На следващия ден трябваше да продължим нашето пътешествие. Слизаме от планината и след тридесетина часа, сменяйки няколко представителя на обществения транспорт, сред които и спален автобус, пристигнахме в Yichang. Малък за китайските мащаби град, от където трябва да започне следващия етап – 4 дни, 670 км с кораб нагоре по течението на река Yangtze, за да минем през Трите клисури (Sanxia).
Корабното ни приключение започна на следващия ден от язовирната стена на ВЕЦ-а Sanxia – най-големият, строен досега в света. Той е истинско инженерно постижение и екологична катастрофа за региона. Стената е построена през 2008 г. Тя е с дължина 2309 метра и височина 175 м. В резултат реката трайно се превръща в плавателна и са засегнати райони 660 километра нагоре по течението. Според някои учени, събраните огромни водни маси с тяхното тегло са причина за земетресението в Sichuan същата година.
На 11-тия ден от първия ни полет от София акустираме в Chongching – голям индустиален град, който напускаме по най-бързия начин по пътя към следващата ни цел – Chengdu, столицата на провинция Sichuan, което бе и изходната точка за Планината на четирите девойки. Там имахме възможност да обикаляме из красиви паркове, манастири, чайни. Да опитаме традиционната за провинцията много лютива кухня.
Не успяхме да свикнем с прекалено лютия вкус, но пък стигнахме до друга свещена за китайците планина Le Shan, където се намира статуята на Големия Буда – DaFo. Внушителна 75 метрова статуя на Буда, издълбана в скалите в течение на 90 години.
Ден 17ти – пием сутрешното кафе и се отправяме към крайната ни цел – планината Siguniang Shan. За осем часа седене в автобус се качихме 3000 метра нагоре в планината, което ни докара признаци на височинна болест.
На следващия ден поехме нагоре, една то трите основни долини на планината Changping gou. Там прекарахме в преходи следващите 4-5 дена.
Нямахме възможност за качване на върховете наоколо, защото за тях се изисква разрешително, което са издава само в Пекин, а ние нямахме времето да се занимаваме и с това.
Завърнахме се в Chengdu и в оставащите ни два дни се разходихме до Huanglonxi. Запазен, доста стар град с много даоистки манастири, послужил за декор при снимките на филма Тигър и Дракон.
Като всяко хубаво нещо и моята отпуска отиваше към своя край и трябваше да се прибираме вече. Наобратно поехме с влак, което означаваше 36 часово пътуване в спален вагон без врати на купетата. На това му се казва социализация!
Отново в горещия Шанхай и отново на летището, прибирайки се към дома.
Още от фотографиите на Мила Печенякова можете да видите в NextStepForward.eu, както и във Facebook–Next Step.
Ако и вие имате история с пътешественически дух и искате да я споделите с повече хора, свържете се с „Клуб на пътешественика представя“ и ще можете да я представите пред публика. Ако пък искате да публикуваме разказ за ваше пътешествие в 360° – опишете ни накратко историята в максимум една страница А4, подберете до 10 снимки и ни ги изпратете на имейл magazine@360mag.bg и ще имате възможност да се включите в клуба на пътешестващите в 360°.
