Дали трябва да се родиш в Холивуд, за да правиш качествени филми? Отговорът на този въпрос не е задължително да е „да”, особено ако се отнася до ски и сноуборд филми. Но точно такъв е случаят на пионера в създаването на екстремни филми за любимите зимни спортове – Уорън Милър. Днес роденият в града на камерите Милър зад гърба си има над 750 кино ленти, които продължават да са учебно помагало за всеки, който желае да заснема снежни преживявания от най-висока класа, а и за всеки, който мрази края на зимата.
Ако днес решиш да снимаш и монтираш ски или сноуборд филм, със сигурност започни с гледане, защото много често сюжетът е сходен. Разликата в него е в карачите и терена, докато режисьорската формула на успеха остава сравнително еднаква през годините. Разбира се, и ски филмите имат своята революция и това e появявянето на „Blizzard of Aahhh’s” на друга легенда – Грет Стъмб, през далечната 1987 година. Главната роля е поверена на ексцентричния Глен Плейк, а много скоро след появата на лентата цяла Америка говори за този филм, който за пръв път представя ските в тотално нова светлина – в САЩ започва усилено да се говори за фрийрайд.
Снежните филми носят своето послание – състезатели, оператори, режисьори и въобще всички говорят за любовта към планината, към стръмните и изпълнени с пухкав сняг склонове, за живота, за нощните партита, за опасността от лавините, за начините да оцелееш и да вземеш от планината това, от което имаш нужда. Те карат зрителя да се докосне до нещо много по-различно от това, което може да види по кабелната.
Печелившата формула на един такъв филм e, че карането на ски или сноуборд е нещо повече от „най-якия трик през последния сезон“. Режисьорите търсят своята оригинална идея или сюжет в смесицата от фрийрайд, фрийстайл, екстремни „идиотии” в градски условия, скокове с воден банан и всичко, което съпътства живота на „децата на зимата” (името на един от последните филми на Уорън Милър).
А сега се пренасяме през Океана, за да отбележим появата на първия български филм по темата – „Бяло”, режисиран от един зарибен фрийрайдър – Алеко Желязков. И за да добиете най-ясна представа за подбудите на Алеко да заснеме тази лента, с леки съкращения ви представяме визията на режисьора, споделена от самия него, за ски филмите и за развитието на спорта въобще.
Алеко, какво значат за теб ските?
Карам ски от 6-годишен. Още от лагерите, когато съм бил на 10-12 години, ни пускаха филмчета с извънпистово каране и много се заплених. Оттогава често съм излизал извън пистите, но за сериозен фрийрайд – то нямаше и такова понятие, все още не можеше да се говори.
Кога се заплени по идеята да направиш ски филм?
През 2000 година с колегите и приятелите ми Илиан Петров и Стефан Тенев решихме да правим предаване за екстремни спортове. Тогава се свързахме с БАССЕС и започнахме да си сътрудничим. Предаването BX3M се излъчваше 1 година в bTV и оттогава може да се каже, че съм свързан с продукция на екстремни и по-специално ски филми. Оттогава и сериозно карам фрийрайд.
Кажи нещо за „Бяло”?
Без никакъв бюджет, със собствената ми любителска камера снимах приятелите си през целия минал сезон в дните, когато се качвах да карам. Така постепенно се оформи идеята филмът да прерасне в документален. Дозаснехме постановъчните епизоди и взех интервюта от хората с помощта на специално приспособено от мен звукозаписно устройство. Лятото монтирах филма в чудесна релаксираща обстановка под една тента на „Градина”…
Как трябва да се развиват ски филмите?
Както и самият спорт, така и филмите в момента са на аматьорско ниво и се движат по приятелски, от желание и ентусиазъм да направиш нещо. От друга страна, ако само чакаш да дойдат кинти и се оплакваш от немотията, нищо няма да постигнеш. Така че, първо трябва да дадеш и после лека-полека да търсиш плодове. А сега положението не е както преди 10 години – вече с евтина техника можеш да постигнеш прилично качество, продуктът ти може да достигне до широка аудитория лесно и безплатно по интернет. Разбира се, пак стои въпросът с ПР и комуникация, така че филмът ти да се разпространи до максимален брой хора и затова трябва да помагат всички приятели, близки, че дори и непознати, които се кефят на спорта, планината и снега.
В подкрепа на казаното е и чудесната музика към филма. Всички парчета от саундтрака се разпространяват под Creative Commons лиценз, т.е. безплатно при дадени условия за ползване.
Какво мислиш за „заигравките” в ски филмите, които си гледал?
За заигравките – разбира се. Снегът и планината са нещо необхватно, те носят със себе си хиляди удоволствия, забавления. Идеята е да пресъздадеш именно тази всеобхватност на зимните и в частност екстремните ски и сноуборд. Затова и в „Бяло“ е представен кайтуинг като нов за България спорт, да не говорим за комичните „кретении“, които се случват на места във филма. Във „Free Spirit Week” – първият ми проект от 2006 година, освен много сноуборд, представихме и новия за времето си сноукайт.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ФИЛМИ ЗА ВИДЕОТЕКАТА:
Бяло | Алеко Желязков | 2009
Contrast | Nimbus Independent | 2009
In Deep | Matchstick Productions | 2009
Refresh | Level 1 Productions | 2009
Everyday Is A Saturday | Poor Boyz Productions | 2009
Dynasty | Warren Miller | 2009
Reasons | Poor Boyz Productions | 2008
Children of Winter | Warren Miller | 2008
Playground | Warren Miller | 2007
Respect | Wink Inc. Productions | 2006
Blizzard of Aahhh’s | Greg Stump | 1987
Groove – Requiem In the Key of Ski – Greg Stump |1991
Fistful of Moguls – Greg Stump |1999|
Black Winter – Standart films |2009|
Electro –Alterna Films |2009|
Knockout – Alterna Films|2008|
Neverland – Absinthe Films |2009|
