Днес са популярни различни видове алтернативен еко туризъм – планински, селски, велотуризъм, и какво ли още не. Кой по-достъпен, кой не, но има един специален вид туризъм, който не е толкова развит и причината за това не е в достъпността. Алекс Тонев от Алекс Тонев, alfariders.com ни разказва повече.
Може би причините са много, но главната сякаш е, че отдавна не живеем природосъобразно и поради това сме заглушили нуждата, жизнената необходимост да бъдем на кон и да бъдем в хармония с околния свят и оттам- със себе си.
Всъщност днес може да яздите на много места, както и да се разхождате на кон просто ей така, за кратко, за снимка и спомен. Обаче да обикаляш из прекрасната ни родина на гърба на коня е не по-малко вълнуващо от ходенето пеша или с колело. Даже е изключително изживяване, което оставя трайни и силни спомени за цял живот.
Конете са нашите най-верни спътници през хилядолетната ни история. Ние българите сме оцеляли през столетията и дошли по днешните ни земи само и единствено с помощта на Конете. Днес вече не сме толкова зависими от ездата (все пак сме цивилизовани до немай къде), но всеки един от нас носи в генетичната си памет спомена за чувството на безкрайна свобода и единение, когато е на гърба на верния си приятел.
Но дори да оставим настрана поезията и чувствата, ползата от дългата езда сред природата е, че ни прави по-здрави и силни физически, по-ловки и съобразителни, по-уверени и уравновесени, да не говорим за това, че ставаме по-отворени към разбирането на другите същества на планетата ни…
Едва ли ще се намери нещо по-хубаво от събуждането сутрин, по време на конен поход, когато конят ти те поздрави с леко изцвилване или изпръхтяване и заедно посрещнете изгрева на слънцето. Но това не е всичко – с коня можеш да преминеш почти навсякъде и не са ти нужни пътища, стига само да има и малка пътека, а пък в равнините и това не ти е нужно – просто избираш посоката и… нищо не може да те спре.
Някой ще каже – ама аз не знам да яздя! Всъщност когато се захващаме с нещо ново – винаги е така, но с ездата е по-различно от другите видове туризъм – тук сте двама и доста често е много лесно, защото Негово Благородие Конят иска да ви разбере и да ви помогне вие също да го разберете. Конят има силно развито интуитивно чувство и след известен период на опознаване вие просто започвате да четете мислите си.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Родопите: Да преживееш планината на кон
Когато бях на 4 години, дядо ми – кавалерийски офицер – ме качи на кон за първи път. Оттогава конете са неизменна част от живота ми. През годините нуждата и разумът ме теглеше в различни посоки, преминавах през разни цивилизационни етапи на развитие и превъплъщения. До 1999… Тогава прекъснах всичко, напуснах големия град и започнах да осъществявам мечтата си.
Избрах едно райско кътче в средата на България, построих конюшна, купих качествени коне и сбруя и започнах да организирам конни походи. В тях събрахме цялостното си виждане за живота: дълбока връзка с животните, опознаване и разбиране на природата по-най добрия възможен начин – от гърба на коня, съзерцание, медитация, духовни практики, физическо закаляване, здравословно хранене. Всичко това преплетохме с посещение на всички забележителности в районите, където яздим и се запознаваме с нашата стара и нова история.
Получи се не просто туристически продукт, а система за промяна и израстване на личността, не само на самите нас, но и на нашите ездачи. Резултатът: десетки близки приятели у нас и по целия свят; хора, които се връщат всяка година, за да яздят с нас; едно семейство от Дания, което си закупи имот в съседство, построи си къща и планира окончателно преместване в България; 2 много дебели ездачки, които отслабнаха с по 20 кг за 1 година и възвърнаха самочувствието си; променен начин на мислене, в който ограниченията са доста по-малко.
Вярвам, че дългата свободна езда е един от най-добрите начини за връщането ни към природата. За западния гражданин усещането да яздиш накъдето ти видят очите, без забранени пътища, без следа от човешка дейност километри наред, е почти напълно забравено. Затова той остава толкова запленен и щастлив след седмицата, прекарана с нас и иска да се върне отново.
Интересно е, че ние които сме родени и живеем по нашите земи, често не оценяваме това което ни е дадено. Убеден съм, че това ще се промени – с помощта на всички нас. Тъй както цялото ми семейство (а то не е малко) е свързано и работи с конете, така и все повече приятели и други хора у нас отдават живота си на тази идея и работят за развитието й.
Вярвам също, че конните походи са един от най-екологичните видове туризъм и имат голямо бъдеще. За мен ползата от неговото развитие не подлежи на съмнение. Конят би трабвало да бъде свещен за българина, извор на национална гордост и символ на развиваща се нация! Но има нужда от регламентиране на този вид туризъм, от създаване на правила за водачите и хората които го правят, както и от известна външна помощ за да се развива правилно и устойчиво.
Повече за конния туризъм и Alfa Riders можете да научите от alfariders.com.
