Босоногото тичане е не само за етиопски маратонци и почитателите на книгата „Родени да тичат“. Изследванията доказват, че босото тичане е много по-естествено за човешката физика отколкото обутото, да не говорим, че е практикувано и изпитано далеч, далеч по-дълго. Ако решите да опитате обаче, добре ще е първо да се подготвите с малко информация, която 360° услужливо ви предлага под формата на дзен съвети.
1. Плавен, бавен преход
Много хора трябва да минат през важна психологическа настройка, за да започнат да тичат боси. Важно е да започнете плавно, с малки разстояния с ниска скорост и постепенно да увеличавате натоварването, за да не „предобрите“. Разбира се, тази подготовка на бавно навлизане изисква търпение, но ще си струва. Ако се стремите в началото да подобрите концентрацията си, да правите бягането по-осъзнато отколкото бързо и продължително, ще имате много по-добри резултати в дългосрочен план, ще се чувствате по-добре и ще имате повече дзен увереност.
2. Шшшт!
Второто правило за добра кондиция по време на босоного тичане е просто: Млък! Тед МакДоналд, който е известен лекоатлет, босоног бегач, когато тренира състезатели им дава тапи за уши, за да могат да се концентрират в движенията и усещанията си. При босото тичане и ходене хората интуитивно стъпват на пръсти със стъпала напред. Стъпвайки с издадени крака и на пръсти намаляваме напражението върху петите. Пристъпвайки на пръсти, изведъж откриваме, че звукът от движението спира. По този тих начин са ходели и тичали предците ни, така стъпват и животните – ситно и тихо.
Босият дзен бегач тича тихо, като животно – ловец!
Тед МакДоналд: „Има едно специфично усещане за лекота на тялото при тичането бос, което никога не може да се изпита с обувки.“
3. Съживяване на ритъма
Босите бегачи имат напълно различна крачка от тичащите с обувки и тези по хамстерски пътеки във фитнеса. Това прави тичането им не само по-леко и по-тихо, но крачките са по-къси и по-бързи. Според МакДоналд идеалното темпо е около 180 малки стъпки в минута. Малките бързи стъпки „омекотяват“ преминаването през грапави и скалисти терени. Дзен бегачът трябва да може да тича, подскачайки бос от морена на морена на Витоша.
4. Фина настройка на баланса
Представете си следното: Човек тича по тесен въжен мост с делва пълна с вода… почти като етиопка, връщаша се с 5 литра вода от съседното село, което е на 20 километра. За да се запази баланс трябва коленете да са сгънати и еластични, главата да стои изправена над раменете, центъра на тежестта да е в средата на тялото. Това е перфектният баланс, програмирани сме изначално да се стремим към него. Балансът не е нещо, за което трябва да мислим, той е настройка, която трябва просто да намерим. Откривайки баланса си в бягането и ходенето боси, ще можем да поддържаме тялото си изправено и пъргаво.
Една от основателките на компанията Patagonia ходела боса на училище в Калифорния. След поредица от забележки и викане на родителите, тя решила да се вземе в ръце (или по-точно „в крака“) и увила връзки за обувки около стъпалата си, обяснявайки, че това са новите ѝ модерни обувки.
5. Търси в тялото си
Най-важният съвет е привидно прост: Развивайте съзнание за тялото си. Това обаче е далеч по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Оставете музикалния плейър когато отивате да тичате и разкарайте всичко останало, което блокира или отвлича вниманието ви. Тед МакДоналд съветва: „Опитайте се да се свържете с тяло си и особено с краката си. Това е нещо много сложно, което не можете да си купите или сготвите, трябва да сте готови за него.“ McDonald допълва „Това е преосмисляне на това какво означава да бъдеш човек.“ С други думи, босото бягане е повече промяна в мисленето, отколкото промяна в крачката. Дзен!
Тед МакДоналд, легенда в бягането: „Дори и най-добрите технологии, които някога ще притежаваме при обувките, не могат да надминат това, което вече са ни дали предците ни.“
