Шанън Галпин е активистка за правата на жените и колоездач, която носи фотографски поглед върху страна в хватката на война.
През 2006 Шанън основава Mountain2Mountain, организация, посветена да създава възможности за обучение на жени в конфликтни територии. Идеята й е да свърже американските планински общности с тези зад граница. Тя е избрала Афганистан, поради високата детска смъртност, строгите религиозни правила и войната.
Тази 38 годишна жена безстрашно е преживяла едни от най-насилствените периоди на Афганистан – страна определяна като най-лошото място да си жена.
Тя минава по 220 километра с велосипед през долината Pанжшир. В Афганистан на жените им е забранено да карат колело, факт, който Шанън вярва, че е основна пречка на женското образование – невъзможността за независим транспорт. Американка, която е способна да премине тази граница и да започне дискусии на тази тема!
Там, където много чужденци виждат само отчаяние и хаос, Шанън и екип от фотографи виждат красота. Болката от войната, спокойни моменти, смях и естествена красота – тези картини описват модерен Афганитан.
„Това е пример за изкуството като активизъм и като глас – само защото има ежедневно насилие, не означава, че няма и ежедневен живот“.
Октомври 2012, 5 локации в и около Кабул се оживиха със снимки. Събитието е улична изложба, наречена „Streets of Afghanistan.“.
Шанън и екипът й местят 28-те кадъра на централни места с минибус, пазейки плана в тайна. Резултатът в явен: стар мъж събира тълпа, малки момичета докосват снимките. В Исталиф малко момчета стоят 20 минути пред снимка на оживен Кабул, място което никога не са виждали на живо.
Идеята на изложбата е да се направят снимки и портрети, от чужди и местни фотографи, на всекидневен Афганистан, които да бъдат изложени в ”Colorado mountain towns“. Намеренията й са да свърже по-заможното американското планинско общество с нейната кауза.
„Лесно е да се направи изложба в Париж или Лондон, но мястото, където трябва да се случи по света е там, където хората нямат глас. Хората в Афганистан нямат списания или галерии. Те не виждат неизброимите снимки, които се правят в тяхната страна от фотографи и журналисти, исках местните да видят собствената си култура и красота.“
