Сандю Бешев за първото изкачване на Еверест

За поданиците на Великобритания през пролетта на 1953 г. предстоят да се случат две важни събития. Първото сигурно ще се случи и това са тържествата за първата годишнина от коронясването на новата британска кралица Елизабет ІІ. Второто е подчинено на първото, защото за ознаменуване на това важно събитие англичаните предприемат и поред­ната си 15-та експедиция за завладяването на първия връх на плане­тата Еверест (8848 м) и ако успехът на второто събитие съвпад­не с първото, или го предхожда то това би бил най-добрият подарък за новата бри­танска кралица.

В последните няколко дни на май, както в Англия, така и в далечните Хималаи напрежението нараства лавинообразно. На 26 май Том Бурдилън и Чарлз Еванз (чисти англичани) тръгват в решителна битка с върха на върховете. Пределът им е 8720 метра – силите окончателно са ги напуснали. За успеха на следващите обаче те оставят кислородните си бутилки на тази височина и поемат надолу. Въпреки своите 42 години ръководителят на екс­педицията Джон Хънт прави отчаян опит и с шерпа Да Намгиал изнасят до 8400 м нови кислородни бутилки, за да бъде успехът на следващата свръзка стопроцентов. Какво чувство на отговорност! На 29 май последен и решителен опит за атака прави нова свръзка. Какво от това, че тя вече не е от чисти англичани, а от новозеландеца Едмънд Хилари и шерпа Тензинг Норкей. Нали експеди­цията е дело на англичани и успехът независимо от кого е ще бъде английски. „Предпочитаният ми партньор бе сънародникът ми Джордж Лоу – ще разказва по-късно Хилари. С него от няколко години сме стабилна свръзка както върху сняг, така и върху лед. Обаче Хънт, който искаше да балансира добре силите на експедици­ята, ни раздели. Що се отнася до Тензинг той имаше безупречна физика – бърз, волеви и борбен, поради това избрах него за партньор.“

И така пред двамата се открива големият шанс. Сега или никога си казват те когато на 28 май остават сами в щурмовия лагер на 8480 м. Рано сутринта на 29 май бавно, но сигур­но те напредват към целта на живота си. На 200 метра под върха пред тях се изправя опасна ледена стена, която изглежда непреодо­лима. Със сетни сили Хилари я преодолява, поради което и до днес тя носи неговото име – „Стъпалото на Хилари“.

В 11,30 часа местно време на 29 май 1953 г. двамата успяват, но светът няма да научи за случилото се, защото в Лондон, в редакцията на в. „Таймс“ е пристигнало шифровано съобщение: „Експе­дицията е прекратена поради влошаване на времето.“ На 30 май само един вестник в света – „Таймс“, който още преди началото на експедицията е откупил правото единствен да съобщи новината, под­нася сензацията: „Еверест е изкачен!“ Това е и неговата честитка за кралица Елизабет II.

От този вълнуващ и неповторим ден са изминали 60 години. И двете събития – първата годишнина от коронясването на кралица Елизабет II и първото изкачване на Еверест, тази година ще бъдат почетени по най-подобаващ начин. Тържествата ще се преливат от Лондон в Хималаите и от Хималаите в Лондон. А какво се случи по склоновете на Еверест през изминалите вече 60 години ще се опитаме да ви разкажем в следващите редове.

ВИЖ ОЩЕ: Доцент Сандю Бешев – Хроникьорът на българския алпинизъм