През 1991 г. успешна калифорнийска компания за спортни облекла преживява сериозна криза. Падат продажбите, намалява производството, спира разработването на нови продукти и в една „черна“ сряда се стига до неизбежното – освободени са 20% от работниците.
В Patagonia осъзнават, че фирмата вече е зависима от растеж, който не може да поддържа. По същото време излиза доклад на World Watch Institute, според който глобалната икономика произвежда за 17 дни това, за което в началото на века е била необходима цяла година. „Ако ръстът на икономиката продължи с темповете от последните десетилетия, е само въпрос на време системите в природата да се сринат„, вещае докладът.
Ивон Шуинар, собственик на Patagonia, решава да разчупи установените корпоративни правила. Не му е трудно, защото целият му бизнес се опира на ценности, формирани от близкия контакт с природата и личната страст към рисковите спортове. Затова в най-тежките дни на кризата той решава да предаде своята философия на служителите си, като ги научи как да правят всичко с мисъл за природата: „Знай си границите. Натискай педала докрай и живей за онези моменти, когато си точно на ръба, но не го прекрачваш. Ако не живееш според мярката си, ще загубиш всичко.“
С първия каталог на рециклирана хартия през 1986 г. и първата линия дрехи от органичен памук десет години по-късно Patagonia е сред първите американски корпорации, които „обличат“ в смисъл термина „устойчиво развитие“, използван масово днес. А той се отнася до способността на една компания да печели, без да жертва ресурса на своите служители, общност и планета.
Това, което много мениджъри по света все още не осъзнават, е, че бизнесът е устойчив само ако отговорността към природата, към външните клиенти и обществото е неразделна от отговорността към служителите в компанията. Затова основна задача е екипът да бъде запален с идеята за бизнес, обвързан с щадене на ресурсите.
Логичен е въпросът доколко ангажирани към природата са фирмите в България. Повдига го статистиката на сдружение „Горичка“ и консултантската компания „Денкщат„, които провеждат корпоративни обучения по устойчиво развитие и опазване на околната среда. Всъщност обучения до момента е имало само в две компании. От „Горичка“ досега са се обърнали с покана към над 100 фирми, от които едва 11 са проявили интерес за допълнителна среща.
Факт е, че залесяването е най-популярната корпоративна зелена инициатива в страната ни. През последната година производствени и технологични компании се надпреварваха да съобщават колко фиданки са засадили на „Витоша“ и колко полезни са тези инициативи за сплотяване на колектива. Има сериозен риск обаче еднократното излизане сред природата да остане просто форма на тийм билдинг без особени последствия за екосъзнанието на служителя. Освен ако не бъде придружено от допълващи инициативи за разделно събиране на отпадъците, използване на рециклирани продукти, пестене на електроенергия и намаляване на пластмасите в офиса.
Такива практики засега съществуват в малко компании, сред които Publicis/MARC Group и „Маг студио“. Общото при тях е, че инициативата идва от служителите, а добрата новина е, че именно служителите са първите носители на „зелените“ практики и в компаниите по света.
Ентусиастите, които лепят етикети „Гаси лампите“ в офиса, идват на работа с ясна мисъл за това как трябва да се отнасяме към природата, за да има живот и след нас. Техните призиви не са показност, а потребност, като особено изразени са тези ценности при т.нар. поколение Y – родените след 1980 г. Достатъчно е да погледнем данните от проучването на Experience Inc, според което близо 84% от американските младежи заявяват силен интерес към опазването на околната среда и свързват този проблем с бъдещото си кариерно развитие.
„Всички тези дейности засилват екипния дух и мотивират хората да станат по-ангажирани“, твърди Силвия Донкова, HR мениджър в Publicis/MARC Group. Данни на Американската асоциация за развитие на човешките ресурси (SHRM) доказват, че 61% от служителите, чиито работодатели са отговорни към околната среда, са склонни да останат на работа в организацията именно заради „зелената“ политика.
Освен че помага за задържането на вече обучени служители, в дългосрочен план имиджът на компанията, която щади природните ресурси, привлича и нови таланти. Пак според изследването на Experience Inc 80% от младите американци биха предпочели позиция в компания, която развива активна зелена политика. Според Донкова в нашите условия е трудно да се измери доколко това е част от репутацията и привличането на нови хора, но тя е убедена, че екоинициативите „създават т.нар. word of mouth ефект и за тях се говори извън агенцията“.
Не на последно място работещите в една организация познават добре производствените процеси и могат да дадат идеи как продуктът да стане по-екологично чист. Затова организирането на конкурси и финансовото поощряване на такива идеи също могат да залегнат в приоритетите на ръководството.
Редките примери за инициатива от страна на ръководството идват най-вече от представителства на чужди организации в страната. Преди година в куриерската компания TNT обявиха инициативата „Стигни навреме, карай колело!“, като предоставиха велосипеди на служителите. Идеята беше да ги насърчат да използват незамърсяващ транспорт като фирменото колело става собственост на всеки служител, който го използва редовно.
Преди инициативата едва четири-пет души идват на работа със собствен велосипед. Сега почти половината от работещите в софийския офис притежават оранжеви колелета и ги използват редовно за придвижване до и от работното място, е равносметката на Розалина Атанасова, мениджър „Човешки ресурси“ в компанията.
Тя обяснява, че идеята продължава да се развива, като фирмата предвижда разширяване на специално обособените помещения за преобличане на велосипедистите.
Един от начините да се запазят „зелените“ идеи в офиса е да бъдат формализирани и да стигнат до всички. Засега това е рядкост и в световен мащаб. Доказва го и проучването на SHRM, според коeто само 34% от HR мениджърите знаят как бизнесът на тяхната компания влияе върху околната среда, а едва 22% са въвели политика за екологична отговорност.
Докато обмислят бъдещите си зелени си стратегии, българските мениджъри могат да се поучат от компании като Patagonia, които подробно описват производствения цикъл на продуктите си в корпоративния сайт.
И да се замислят над думите на Ивон Шуинар: „Защитата на околната среда не е нещо, което правим след работно време. Щяхме да имаме същата философия, дори да бяхме работилница за кухненски мебели или винарна. Вярвам, както вярват и повечето от нашите служители, че благоденствието на планетата е отговорност, която всички трябва да споделим“.
Източник: архив на karieri.bg
